Наскоро на една конференция слушах реч на известен политически философ. Той разказваше на слушателите си, че нямаше да е пред тях сега, ако като дете на работническата класа в Англия не е бил бенефициент на правителствена политика да се осигури безплатно висше образование на всяко британско дете. Беше прекрачил прага на университета без никаква информация за великите текстове, които водят съвременната демокрация, и беше излязъл оттам експерт по именно тези текстове.

Няма нужда да се споменава, че в началото този философ не е имал и най-малка идея какво прави. Т.е. не си е казвал: "Искам да стана специалист по Лок, Хобс и Мил". Но е станал точно това - не по желание (поне в началото), а по възможност.

Тази възможност -



да прекрачиш прага на свят,



който иначе би бил недостъпен за теб поради произход и финансови ограничения, очевидно ще става все по-рядка в съвременния свят, не само в Англия. Особено като се имат предвид препоръките на доклада "Браун", горещо прегърнати от правителството (независим преглед на системата за финансиране на висшето образование във Великобритания под егидата на лорд Браун, върху който се основават промените, предизвикали масовите студентски протести - http://www.bis.gov.uk/assets/biscore/corporate/docs/s/10-1208-securing-sustainable-higher-education-browne-report.pdf).

Риториката в доклада е добронамерена на пръв поглед. Ключовата фраза тук е "избор на студента": "Нашите предложения поставят студентите в сърцето на системата". "Нашите препоръки... се основават на принципа да дадат възможност за информиран избор какво и къде да се учи". "Студентите най-добре знаят какво искат да получат от висшето образование".

Очевидният аргумент срещу тази последната декларация е: "Не, не знаят. Именно знанието се предполага да дойде в резултат на образованието. Ако студентите го притежават още в началото, няма да има смисъл от никакви курсове и програми". Този аргумент обаче е изцяло извън основната теза на доклада - че целта на висшето образование е да се извлекат пари. Идеята на лорд Браун е вместо сегашните блокови грантове към университетите (които след това могат да ги разпределят както преценят за добре) правителството да подкрепя висшето образование с директни парични суми към приетите студенти, а след това те



да дават с чека си вот за курса,



в който инвестират.

Да, "инвестират" е правилната дума, защото цената на курсовете ще се индексира с вероятността за финансови облаги нататък по веригата. Така "ключовото предимство" тук ще бъде дали определен курс гарантира "по-висок шанс за наемане на работа" и студентите ще са принудени "да плащат повече" за програми само "ако те водят доказано до по-високи доходи" (тук се получава едно ехо, несъмнено нетърсено, от липсващата стойност в доклада - стойността на висшето образование).

Резултатът - впрочем приветстван от авторите на доклада, ще бъде, че курсовете с високи шансове за реализация ще процъфтяват, докато другите ще изчезнат. Същото се отнася и до самите висши училища, които също или ще погинат, или ще се радват на разцвет според възможността си да се адаптират към търсенето на студентите потребители. "Институциите на висшето образование ще трябва да убедят студентите, че исканите такси ще имат възвръщаемост". (Адаптирай се или умри.)

Няма нужда да се казва, че при тази схема изкуствата и хуманитарните специалности (както и повечето социални науки) ще бъдат големите губещи: моделът на рационалния икономически избор (като противовес на образователния избор) не насърчава инвестицията в



средновековна алегория,



съвременна поезия или гръцка история.

Докладът "Браун" обаче не оставя нещата просто ей така, на случайността. Притеснени, че студентите може да изберат да инвестират погрешно и следователно да заплашат жизнеността на "приоритетните" програми на обучение - наука, технологии, клинична медицина и медицински грижи - докладът препоръчва "допълнителни, целенасочени инвестиции във въпросните програми".

Доверието в избора на потребителя като средство за идентифициране на стойност ще бъде заменено (човек даже би казал "отслабено") от държавна субсидия, която ще гарантира подкрепа за правилните ценности - технологични и научни, за сметка на ценности, асоциирани с изкуството, литературата, философията, историята, антропологията, политическите науки. Нещо повече, строг контрол ще следи университетите да инвестират там, където трябва, а не да харчат за "забавления".

Студентите не просто ще бъдат двигателите на новата система. Те ще платят за нея, но само след като са започнали да се радват на обещаните доходи: "Студентите трябва да плащат разходите по своето образование от момента, в който започнат да берат плодовете на това образование".

Тази логика е



логиката на приватизацията



Висшето образование вече не се възприема като обществено благо - благо, чиито последствия проникват навсякъде в обществото, а като частна облага. И като частна облага, то следва да се финансира от тези, които се ползват от нея. "Разумно е да се поиска от онези, които извличат частна полза от висшето образование, да помогнат за финансирането му вместо да се разчита на обществени средства, набрани чрез облагане с данъци на хората, които не участват във висшето образование". Т.е. никой, който не е ходил в университет, няма залог в здравето или оцеляването на системата.

Накрая на доклада авторите се поздравяват: "Никога не сме губили от поглед стойността на знанието за студентите, нито значителния принос на висшето образование за качеството на живота в цивилизованото общество". Тази декларация може да се приеме единствено за лъжа или за шега. В доклада няма нито дума за стойността на знанието, качеството е величина, която никъде не се споменава, а цивилизацията е оставена да се оправя както може.

На втори прочит това самохвалство трябва да бъде прието за чиста монета, като се има предвид как безмилостната меркантилизация на всичко в този доклад променя самото значение на думата "стойност" - тук тя означава "възвращаемост на инвестицията". "Качество на живота" днес означава колко коли и къщи можеш да си купиш. "Цивилизовано общество" е онова, в което материалните блага могат да се ползват от повече хора.

Не може да не признаем, че тази гледна точка към стойността и хубавия живот определено има чар. Тя ще се хареса не само в Англия. И според степента на това одобрение приватизацията на висшето образование ще напредва с пъргави стъпки, а времената, когато един англичанин от работническата класа или (в моя случай) имигрантски син можеше да навлезе в дебрите на академията и да излезе от тях като политически теоретик или специалист по Милтън, ще потънат в историята и легендите.

---

Стенли Фиш е един от най-известните академици и мислители на САЩ. Преподавал е литература и право в редица американски университети - "Бъркли", "Джон Хопкинс", "Дюк". Автор е на 11 книги, превеждан е включително и на български.