Революционният ефект от здравната карта се очакваше от поне 5 години. Целият мандат на тройната коалиция премина с убеждението, че тя е крайно необходима, ще регулира разрастващия се пазар на медицинска помощ и ще спре преразходите на здравната каса. При втория си здравен министър - Анна-Мария Борисова, ГЕРБ също заложи на реформа през здравната карта. Идеята е, че в нея се описват наличните болници и лекари у нас, потребностите на населението от тях и се определя колко лечебни заведения могат да бъдат финансирани с публични средства. Ако броят на болниците се окаже по-висок - някои просто остават извън борда. Ако подобен замисъл се изпълни добре и се избегне корупционният му потенциал, механизмът на здравната карта не е лош. Все пак не може постоянно да никнат нови и нови болници, населението да намалява, хоспитализациите да растат и накрая да се окаже, че плащаме здравни вноски не за да получаваме лечение, а за да осигуряваме печалба на находчиви бизнесмени, открили добра пазарна ниша.

Отскоро дългоочакваната карта е готова, но се оказа, че от това не произтича нищо от обещаваното и очакваното. Настоящият здравен министър Стефан Константинов обяви, че въпреки заклинанията на предния екип на МЗ, тя няма да е задължителна, т.е. да ограничи броя на болниците, финансирани от здравната каса. Законът бил такъв - касата не може да отказва договори и никъде не пишело какво става, ако има лечебни заведения над определените от МЗ потребности. Същият този закон, който гласеше същото и преди 6 месеца и беше променен, за да осигури - по обясненията на ГЕРБ - именно задължителния характер на здравната карта! На всичко отгоре се оказа и че потребностите са толкова, колкото и наличната здравна мрежа. Болниците у нас са 308, леглата в тях - 44 411. За да се осигури адекватна помощ на населението, са нужни минимум 30 254 легла и максимум 43 984 легла. В 6 области - Кърджали, Силистра, Разград, Шумен, Хасково и Ямбол, те са под нужното. В други 8 са над максимума, като, естествено, София е първенец -



при пределно нужни 6847 легла, в столицата са разкрити 10 072



Очаквано - общо за страната хирургичните легла са повече от нужното, а реанимационните - под минимума. Всички те обаче ще продължат да си работят със здравната каса. Там, където пък не достигат легла и лекари, властта не може да направи нищо.

А по въпроса за промяна в закона, така че финансирането на прекалено много болници да се ограничи, Константинов беше доста витиеват. Очевидно е, че ГЕРБ не желае да откаже достъп до публични средства на нито една болница, не и по начина, по който това би станало чрез здравна карта. Защото според картата има недостиг на легла в 6 региона, а свръхнасищането е в големите градове, т.е. ако се ограничи нещо, то ще е в София и Пловдив. Така в София например вариантите са два - НЗОК да откаже договор или на държавна болница като ИСУЛ, или на частна болница като "Токуда". ГЕРБ в никакъв случай не биха искали да си причинят това, защото е ясно каква реакция ще предизвикат фалитът на ИСУЛ или протестите на "Токуда". И обратното - регионите, където има недостиг, би трябвало да са защитени, което е в пряко противоречие с досегашната практика на управляващите да се опитват да ограничават дейността и съществуването на болниците именно в тази региони. Според Константинов в този случай картата е от помощ, защото гарантира на инвеститорите, че ако построят болница в Кърджалийско например, ще са сигурни, че тя винаги ще има гарантиран договор със здравната каса. Въпросните инвеститори и сега са сигурни, че ще имат договор с касата, но - защо ли - насочват амбициите си към други градове. За да се осигури адекватна и съизмерна с големите градове помощ в планинските и по-бедните региони, е необходима продължителна държавна политика, която да стимулира лекарите да работят там и преференции за бизнесмените, пожелали да построят лечебни заведения там. Но за нещо подобно е нужен повече от един мандат, желание, чиновнически и идеен капацитет, които са особено дефицитни. А и далеч не дава мигновения резултат, като например 5 км магистрала.

От МЗ обясняват, че картата е направена единствено със собствени сили и пари, освен заплатите на работещите във ведомството, не са плащани.



Тя обаче толкова и струва



Картата все пак е полезна, смята Стефан Константинов, защото давала информация на МЗ колко легла има в страната. МЗ може и да знае, но в картата няма нищо подобно. Тя е напълно изцедена откъм информация и съдържа броя на болниците, лекарите и зъболекарите по региони, нужния брой легла и лекари според МЗ, болниците, с които здравната каса задължително сключва договори (57-те държавни университетски и областни лечебници), и списъка на лечебните заведения, които не подлежат на приватизация. Никъде обаче не пише колко са в момента леглата - и по региони, и по специалности. Информацията беше обявена пред журналисти, но не е достъпна за този, който иска да се запознае със самата карта. Дори и на журналисти обаче не се дават разбивки. Например не е достъпна информацията в коя област колко легла в различните специалности има - да речем - инвазивна кардиология, и колко е минималният и оптималният им брой, или поне "Сега" не успя да я получи от МЗ. Така че въпреки наличието на здравна карта остава загадка въпросът колко са болниците по специалността, в която се разкриват най-много нови болници и отделения и която заради добрите цени на клиничните й пътеки е на път да окупира 1/3 от бюджета на НЗОК - инвазивната кардиология. В картата няма и ред за това колко и какъв медицински персонал работи в болниците.

За необходимостта от здравна карта се говори толкова дълго, че малко хора знаят, че такава има у нас от 2000 г., а данните в нея са актуализирани за последно през 2005 г. Въпреки че двата документа доста си приличат, е трудно дори да се проследи тенденцията за развитие на здравната мрежа поради недостатъчните и неясни данни в тях. Единственото ясно е, че броят на болниците като цяло расте, а в райони като Кърджали и Шумен намалява. През 2005 г. според здравната карта те са 263, а през 2011 г. са вече 308. Минималният брой легла, с които здравната каса трябвало да работи преди 6 години, е 31 488. Сега е по-нисък - 30 254. В първата карта обаче няма брой на леглата, а също и максимални потребности. Настоящите потребности от медицинска помощ според МЗ са определени с методика, при която се изчисляват броят население, раждаемост, смъртност, хоспитализации и инвалидност по региони. От министерството обаче не успяха да обяснят кои точно хоспитализации и години са взети под внимание, тъй като ежегодно ръстът на приетите в болница расте, т.е. потребностите се оказват все по-високи и по-високи, а идеята на реформата е именно да се ограничат хоспитализациите и тяхната функция да е лечение на населението, а не изплащане на издръжката и печалбата на болниците.



Най-трудна за проследяване е тенденцията при личните лекари



По принцип е известно, че те намаляват, а близо 600 000 души в малки населени места дори нямат джипи. В здравната карта от 2005 г. пише, че личните лекари са 4910, на точно толкова е определен и нужният минимален брой от общопрактикуващи в страната. Според настоящата карта минималният нужен брой расте - на България са необходими 5354 джипита, или лекарски практики. Реалният им брой обаче е енигма. Общопрактикуващите с договор със здравната каса според МЗ са 4676 плюс 54 групови практики от по 2 и повече джипита. Според данните на самата НЗОК обаче джипитата с договор са 3702 плюс 240 групови практики. За капак данните на министерството си противоречат една с друга. Например в картата пише, че в Благоевград например има 193 лични лекари и 15 групови практики, а според справка, поискана допълнително от "Сега", в областта са регистрирани 263 джипита, от които 200 имат договор с касата. Според обявените от НЗОК договори в Благоевградско има 169 договора, разпределени между 156 индивидуални практики и 13 групови, в които работят 42 джипита, или в областта с касата работят общо 198 общопрактикуващи. Така е и във всички останали области.

Тази каша налага още един извод - здравното министерство дори няма реални данни за състоянието на лечебната мрежа, а радостта на министъра се оказва напразна. Пределно ясно е обаче, че без точни данни не може да се вземат и важни решения, камо ли да се казва колко лечебни заведения могат да се финансират с публични пари и колко - не. Освен чисто политическите причини е много вероятно от здравната карта да не зависи нищо, просто защото МЗ е нямало капацитета и кадърността за елементарно нещо като преброяване на лекарите в страната.