Дали защото цените на храните полудяха по световните борси, или защото в нашата държава наближават решаващи избори, но е факт, че политиците ни полудяха на тема "хляб".

И докато управляващите са заети да ни осигуряват полицейски зрелища, БСП се зае с хляба и извади призрака "зърнена криза". Социалистите вещаят хлебен апокалипсис, обаче не казват какво да се стори. Отделен въпрос е доколко политически чистоплътно е точно БСП да връща лентата към 1997 г. От "Синята коалиция" пък не казват, че има криза, но са тревожни за цените и предлагат държавата да направи стратегически житен резерв. В ГЕРБ притеснения нямат - убедени са, че зърно има, а цените ни неизбежно ще стават все по-европейски. Според министъра на храните единственото, което си заслужава усилията на държавата, са контролът, качеството и стандартите. Гарнирани с по-високи цени, признава Мирослав Найденов.

"България е в ситуация на критичен зърнен баланс. На вътрешния пазар няма предлагане на хлебна пшеница. Може да има зърно, както твърдят от Министерството на земеделието, но то е договорено за износ. Досега са изнесени 1.6 млн. тона пшеница", твърди червената депутатка Корнелия Нинова и зове земеделския министър да се яви на публично изслушване по горещия въпрос. Аграрният експерт на младежкото БСП Явор Гечев, е убеден, че житото ще свърши до юни, а вече се прави внос със 100 лв. над продажната цена у нас - по 520 лв. за тон.

Службата по зърното и фуражите и от агенция "Митници" не само не виждат зърнена криза, но твърдят, че имаме пшеница и за още износ. Според официалните данни до 28 януари т.г. от страната са отпътували 1 669 123 т. В момента има 1.3 млн. т жито, като за хляба на българина са нужни 762 000. От оставащите 615 000 т 415 000 т могат да се изнесат, а 200 000 т ще се запазят за след 1 юли, когато започва да се прибира новата реколта.

Опозицията обаче не спира да върти хлебното плашило и твърди, че жито има само на хартия и че дори складовете на Държавния резерв са празни. Откъде черпи данните си БСП, щом не вярва на официалните числа? Откъде знае, че производителите на зърно са договорили всичко за експорт и как се осведомява за наличностите в Държавния резерв - при положение че тези данни по закон са държавна тайна? Отговорът на Явор Гечев е, че социалистите действат емпирично - младежката БСП имала развита структура, нейните членове обхождали складовете, общували с държателите на зърното и така набирали достоверна информация. Колкото до масирания износ, Гечев съветва всеки невярващ да отскочи до с. Венец, Русенско, за да види десетките тирове с пшеница, които напускат България. "Сега" се опита по официален ред да засече твърденията на Гечев, но това се оказа трудна работа, защото основно зърното пътува свободно за страни от ЕС, а износът за други държави е съвсем малък - около 420 000 тона от общо експортирани 1.6 млн тона. Такива са данните на Службата по зърното, която издава документи за качеството на житото за пратките, насочени извън ЕС. Потвърждение на данните на БСП засега няма.



Размерът (на данъците) има значение (за хляба)



БСП кори сегашната власт и за зърнена "криза", и за лоша данъчна политика, довела до скъпо жито и солени цени на хляба. Аргументите - ведомството на Симеон Дянков пропуснало да защити пред Брюксел по-ниския акциз за нафтата на фермерите, вдигнало данък печалба за фермите от 4% на 10%, започнало да облага личните доходи на стопаните с 10% и вдигнало драстично минималния доход, върху който се осигуряват - от 65 на 240 лв.

Да, земеделците започнаха да плащат данъци като всички останали предприемачи в България. В известен смисъл БСП има право, разходите за перо данъци на производителите скочиха. Но успоредно с това нарастват субсидиите на декар земя, които производителите получават от ЕС. Ако през 2007 г. те бяха 14 лв. за декар, днес те са двойно по-големи - 30 лв. Освен това данъчното бреме за земеделците пак е с преференции - те могат подобно на журналисти, артисти, композитори, архитекти също да намалят облагаемия си доход с 60% нормативно признати разходи.

БСП вини правителството, че фермерите не могат да си възстановяват акциза за нафтата. Да, ГЕРБ изпусна да защити по-ниския налог, но пък онези 70-80 млн. лв., които годишно се даваха за възстановяването му, пак бяха налети - като национално съфинансиране към субсидиите на Брюксел за земя. ЕК позволява хазната да прави подобни доплащания с национални пари, защото нашите фермери взимат 45% от субсидиите на колегите си от Западна Европа.

Факт е, че зърнопроизводителите не са сърдити за акциза, иначе щяха пак да струпат трактори и комбайни по магистрали, площади или на жълтите павета пред Народното събрание.

Дали БСП си дава сметка какво повлича с прорицанията си за празни зърнохранилища и хлебна криза? Обикновено такъв шум създава напрежение и подходящ фон за скок на цените. А може би тъкмо това е целта на червените?



Остени за пазара



В истерията по т.нар. зърнена криза опозицията и от ляво, и от дясно тръгна да сваля цените на житото чрез държавата. БСП директно призова България да затвори границите си за износ на жито - както направи Русия заради слабата си реколта там. Агроекспертът Явор Гечев смята, че за такова действие няма нужда да се пита Брюксел, понеже в случая се отнася до "национална сигурност". От земеделското министерство обаче изтъкват, че няма как да пледираме, че затваряме границите, за да спасим нацията от глад, след като имаме жито за още износ.

Нека не черпим опит от Русия и Украйна, все пак те не са част от ЕС. Освен това именно затварянето на техните пазари повиши търсенето на пшеница в Черноморския регион и цените литнаха, включително и в България.

Сините пък се сетиха за възстановяване на "стратегически резерв от зърно", какъвто се поддържаше до 2005 г. Те внесоха законопроект, който предвижда държавата да складира 300 000 т пшеница (това е горе-долу потреблението на страната за малко над 3 месеца), която да се продава на мелниците, ако цените на зърното станат неприемливо високи. Но има една засечка. "Преди влизането на България в ЕС подобна мярка бе работеща. Сега обаче при отворен пазар мелницата може да вземе евтиното жито, но вместо да направи брашно за българския пазар, да го продаде двойно по-скъпо в Румъния ", коментира пред "Сега" шефът на Националната служба по зърното и фуражите Злати Златев.

Подобно на Държавния резерв не може да помогне и Интервенционната агенция. Ако тя тръгне да продава евтино жито, няма никакви гаранции, че то ще остане в България.

Единственият печеливш ход на държавата в тази ситуация е да наблегне на контрола. Крайно време е Службата по зърното да направи цялостна проверка на зърнохранилищата, за да е ясно колко жито пазят фермерите в изчакване на още по-високи цени. През сушавата 2007 г., когато житото у нас бе по-скъпо от това в Чикаго, държавата направи такива инспекции. Тогава се разбра, че реколтата е богата, но част от нея се крие по складове. Рекорди бяха поставени във Враца, Видин и Монтана, като във всяка една от тези области ожънатото е било с 25% повече от обявеното. Значителни количества бяха скрили и фермерите в Разград и Търговище.



Възход и падение



Наскоро експерти предупредиха, че който чака да хване пика на цените, може да пропусне момента. А който се опитва да яха проблема с поскъпването, може да падне на твърдо. Впрочем цените на пшеницата и в момента са по-ниски от сушавата 2007 г., когато тон зърно надмина 500 лева. Тогава същите хора - Нинова, Гечев и прочее, които днес плашат с дефицит и скъпотия на хлебния пазар, бяха част от властта и не забелязваха космическите цени. А и пшеницата по онова време бе кът - реколтата бе с 1.5 млн. тона по-малко. Но тогава партиите от опозицията не си правеха политически експерименти и не се опитваха да печелят точки за сметка на хлебни истерии. Поведението на левите днес е безотговорно, но и късогледо.

Брокерите в София вече очакват спад в цената на житото - към края на март. Тогава правителството на Украйна се готви да отвори пазара си за износ, а по първоначална информация ще се предложат 2 млн. т жито. Дискусии за отпадане на забраната за експорт се водят и в Москва. От Службата за зърното и фуражите твърдят, че в момента има незначителен износ, който не се различава от предходни години.

----------------------------------------------------



Замесено с глутен



Масово хлябът на българина не се прави от първокачествена пшеница. Набляга се на фуражно жито в комбинация със сух глутен и други подобрители. Обикновено 75-80% от зърното, добивано у нас, е подходящо за фураж, не за хляб, защото е с по-малко глутен. Това е протеин, който се намира в пшеницата. Наличието му в брашното води до "бухване" на хляба, съдържа се и в маята. Изобретателни бизнесмени извличат глутен от различни растения, сушат го и го продават. Добавен към фуражното брашно, той гарантира ефекта "бухване".

От години насам хлебари оправдават цените си с тройната формула. Тя гласи, че цената на брашното е двойно по-висока от тази на житото, а на хляба трябва да се умножи по 4. Така, ако килограм пшеница е 50 ст., брашното трябва да струва 1 лв., а килограм хляб - 2 лева. Е, поне засега насъщният не е достигнал такива висини! Производителите наблягат на тази формула особено в години, когато цената на пшеницата "набухва". Явор Гечев от БСП също се опира на тази формула и коментира, че пазарът сега е силно изкривен и цените са потиснати - брашното е 1.8 пъти по-скъпо от житото, а хлябът - "само" 3.6 пъти.

Все повече производители обаче казват, че могат да се правят всякакви формули и сметки, но в крайна сметка пазарът казва каква да е цената на хляба - думата има покупателната способност на българина. Именно затова у нас хлябът не поскъпва толкова бързо, колкото растат цените на пшеницата по световните борси.

Сега сме свидетели на пореден епизод, в който производителите на хляб тестват пазара и големите вериги и въпросът е кой какво може да ореже - от печалби, надценки, отстъпки и т.н.



ПАСОВЕ



Нашите министри и особено земеделският често коментират ценовото поведение на разни браншове и фирми и често обещават закрила на потребителите от спекулантите. Очевидно и в други държави го правят, а в Кипър дори тръгнаха да свалят цени със закон. На острова ще има временни тавани на поскъпването за хляба, млякото и водата.

Кипърският министър на търговията Антонис Пасхалидис твърди, че е получил "мълчаливо съгласие" от ЕС за антипазарната мярка, която може да се прилага само за 45 дни. Всъщност такива временни капаци на цените напомнят за тенджера под налягане - парата рано или късно ще излезе.

"Сега" реши да провери дали българската държава не смята случайно да последва кипърския пример и как изобщо гледа на него. Обърнахме се първо към Министерството на земеделието, чийто шеф Мирослав Найденов дори изпрати ветеринарите си да проверяват цените по магазините. Оттам обаче дойде отговор, че трябва да отправим питането си към друго министерство - на икономиката. Ведомството на Трайчо Трайков също обича да се упражнява по ценообразуване. От седмици експертите там изследват цената на бензина и нафтата. В писмен отговор до редакцията от МИЕТ ни уведомиха, че "по темата "таван на цените" на хляба и млякото в Кипър би следвало наистина да се отнесете към МЗХ, защото те са вносител на проектозакона за браншовите организации на производителите и преработвателите на земеделска продукция. Той вече е в НС и според текстовете му компетентният орган, който противодейства на спекулата и сивия сектор в храните, е министърът на земеделието. За таван на цените на водата в Кипър би могла евентуално да даде становище ДКЕВР или експерт от ЕС".

И така, не успяхме да разберем какво е становището на държавата по елементарен въпрос - налагане на пределни цени за силно поскъпващи жизнено важни стоки. Честно казано,очаквахме поне подчинените на министър ТрайчоТрайков да отрекат поставянето на цени в тенджери под налягане и да припомнят, че подобни експерименти нямат място в пазарна икономика.

Важното е, че докато политиците спорят за цени и за дефицити, пазарът и природата ще си свършат работата - цените ще спрат да растат, когато предлагането е достатъчно голямо, а дали пшеницата ще е в изобилие или не, ще разберем само след няколко месеца, когато приключи жътвата.