- Ей, не можаха да ги оправят тия железници, и това е. Костов, Царя, Станишев, Бойко - един дол дренки... - въздъхва доста възрастен чичо и се туря на работа около прозореца.

Прозорецът не държи - произволно пада надолу, в купето нахлува студ. Усилени от движението, тези внезапности са неприятни. Фиксиращият механизъм е разбит. Пътниците връзваме прозореца за дръжката със завеските, на които пише БДЖ. Завеските са мръсни, но яки. Държат. От друсането обаче охлабват и се налага периодично устройството да се допритяга.

- Борисов не го мешайте - обажда се мъж на средна възраст в яке с надпис Visa. - Борисов поне дума право куме, та в очи. А не лъже и не маже...

- Аа, не лъже. Хитър е! И богааат...Пък народът осиромаша. Народът едвам е жив - обажда се женица, която седи в ъгъла и често се занимава с багажа си; сваля една чанта, рови в нея, пренарежда, после повтаря същото с друга. - Цветелина що пари изкара покрай Бойко - милиарди!

- Те нали се парясаха, що все ги свързвате, бе - подхвърля кисело мъжът с Visa-та.

- А, парясали; парите нали прибраха! Разделили са ги.

- Че па лошо ли е да е богат? - казва слабичък младеж до женицата. - Не е лошо да си богат. Лошо е, че ние не сме. Той какво е виновен?

- Не може едни да имат всичко, а други да не им стига за ляб, бе - пали се женицата. - Нали е и това човек, и това! Нали две очи имаш и ти, нали си живо и ти!

- Ми кво, да бръкне, па да даде на мене и тебе ли? - нервно пита младежът. Казва го да е ехидно, прозвучава по-скоро докачливо.

- Ще разделят по-справедливо, ще помислят за бедния, за пенсионера. Ще помислят за болния! Сега болен да не си - умираш! Докторите станаха търговци! Без пари ли си, си боклук! Преди така ли беше? Преди лекуваха хората - назидава откъм прозореца пенсионерът.

- Преди-преди...- муси се младежът. - Се това слушам. Преди не е имало по магазините нищо, не са пускали хората да пътуват. Преди си е за преди! Ако е било по-добре преди, що се смени, а?

- Преди имаха всички работа, имаха почивка, имаха безплатно...

- Работа, за жълти стотинки - прекъсва го младежът.

- Жълти-жълти, ама стигаше да си гледаме семействата. И да ви изучиме! - не се дава пенсионерът.

- И вие сте прав, и вие - намесва се господин до вратата, досега чел книга. Всички са изненадани от намесата му в дискусията. Той авторитетно продължава - Има обаче обективни показатели, които показват, че вие сте по-прав. Засега. - И кимва към пенсионера.

- Че що па да е прав? - настръхва мъжът с яке Visa.

- Вижте - аз съм биолог - започва челият доскоро. Другите го оглеждат неособено впечатлени, той допълва скромно - учител, де. Учител по биология.

- Е, и? - младежът е дискусионно настроен.

- Ние хората,



както и всичко живо, сме биологичен вид -



продължава даскалът. - Върху нас действат същите закони, както при бозайниците. При зайците там...При вълците. При антилопите, при овцете...

Сред аудиторията се мярка нещо като досада, учителят забързва:

- И ние, българите, сме така! Ако добруваме, то значи, че населението ще се увеличава, ще има миграция към нас, продължителността на живота ще расте. Така ли е?

Не му отговарят. Учителят продължава:

- Не е. Обратното е! Поне през последните 20 години. Значи, обективните показатели сочат - регресираме като нация...

- Няма национален идеал, затова - натъртва мъжът с Visa-та. - Продажни са ни политиците. Едно време е имало патриоти, но комунистите ги избиха. Ето, да речем - генерал Луков, тука пише (той размахва вестник) - Застреляли го! А е бил патриот.

- Луков беше фашист - намесва се пенсионерът. - Помня как нахъсваше легионерите да бият еврейчета. И ги биеха след училище. Та ги пазеха ремсисти. Определяха до всяко еврейче да върви по-яко момче-ремсистче, да не го претрепат бабаитите на Луков...

- И какво, да върнеме комунистите на власт, а? - дразни се мъжът с Visa-та. - Пак да ни седнат на шията, а ние да чакаме за кола по 20 години? Те ако бяха стока, що не направиха по-добри коли, по-добри магазини?

- Те искаха, ама бюрокрацията им голяма, тя ги изяде - въздъхва женицата.

- Бюрокрация не значи нищо - намесва се младежът. - Какво е бюрокрацията? - хора. Аз знам защо е рухнал комунизмът.

- Защото Горбачов предаде Съюза! - натъртва пенсионерът.

Младежът не е съгласен:

- Не. Щото системата не е ефективна! Щото оная система, американската, е така: ако работиш, ако изобретяваш - имаш! Примерно, правиш, правиш... - той се оглежда - правиш влак! Правиш го по-добър, патентоваш откритието, продаваш го после и забогатяваш! А ако си в тоталитаризма и откриеш нещо - държавата ти прибира откритието и - жълти стотинки. Ти кажеш нещо политическо и те пратят в лагера... Как да се развиваш? И ако си кадърен, ще решиш - я по-добре аз да се подмажа на първия секретар, наместо да се правя на откривател. Кариерата е по-сигурна. Като се натрупа - те ти неефективност!

- Ти много ли забогатя, като си изобретател? - контрира го женицата някак тъжно, докато сваля кошник от полицата и захваща да рови в него.

Младежът, без особен апломб:

- Един ден и това може да стане...

Внезапно прозорецът шумно се развързва, причинява суматоха и непланирана пауза в дискусията. Якето Visa скача да го оправи, процежда недоартикулирана псувня. Аз излизам в коридора.

Във влака сме, но и влакът е в нас - мисля на път към тоалетната, без претенции за оригиналност.