Финансовият министър Симеон Дянков измисли с какво да занимава обществото поне до лятото - с енигмата "фискален борд". "Пактът за финансова стабилност е най-важната финансова тема за 2011 г. за България", гръмко обяви вицепремиерът в лекция пред студенти от Нов български университет. Може би с надеждата, че ще ги впечатли. Само че финансистът ни най-малко не сне отегчението в душите на младите хора, предизвикано от липсата на същина в думите му и от излишъка на изявите му по компаративистика. България била първа в ЕС по едно, пета по друго и аха да стане трета по четвърто в неизчерпаемите класации в главата на министъра.

Приказките "на едро" не могат да впечатлят никого, а точно в тази графа попада фискалният борд на Дянков. "Революционната" идея на министъра е конституцията да се допълни с няколко текста, които да пазят държавните финанси от залитания на бъдещите управленци. Запише ли се в основния закон, че бюджетният дефицит трябва да е под 3% от БВП, че преразпределението през бюджета не бива да надминава определен процент от БВП (възможно по-нисък) и че вдигането на данъците върху печалбата и върху личните доходи ще става трудно, благоденствието на България е гарантирано за десетилетия. Това е визията на Дянков по въпроса, на който той е готов да отдели най-много от енергията си през 2011 г.

Проблемът е, че липсата на финансов намордник в конституцията всъщност изобщо не е проблем, камо ли - "най-важната финансова тема на 2011 г."



Хроничната болест на родните публични финанси



е съвсем друга и тя се казва "неефективност на разходите". Преди броени дни икономисти излязоха с шокиращото разкритие, че всеки трети лев, даден на държавата, отива нахалост. За последните 12 години чиновниците са похарчили 24 млрд. лв. (от общо 63 млрд.), без от тези пари да е имало полза за обществото. И това не са политически или макроикономически манипулации - а факти и изводи от одитите на независимата Сметна палата. Излиза, че всяка година чиновници и ведомства разпределят и усвояват милиарди левове, независимо че не са свършили никаква съществена за обществото работа и са паразитирали на гърба на данъкоплатците. Нито ОДС, нито НДСВ, нито тройната коалиция имаха желание да се въведе т. нар. бюджетиране, ориентирано към резултата, нито пък ГЕРБ има каквото и да било намерение да се захваща с този горещ картоф. В неформален разговор за вечното отлагане на програмното бюджетиране опитен експерт от Министерство на финансите неотдавна сподели: "Как така! Ако това стане, обществото ще трябва да разбере истината за публичните финанси!". Очевидно и Дянков не е финансовият министър, който ще извади тази истина. На него му е много по-удобно, вместо да решава истинските проблеми в държавата, да вкарва обществото в странични и безполезни дебати.

Интересното е, че



фискален борд България и в момента има



Той е втъкан в чл. 126 от Договора за функционирането на ЕС, който България е ратифицирала и трябва да спазва. Там пише, че правителството е длъжно да поддържа бюджетен дефицит под 3% от БВП и дълг под 60% от БВП. Между другото този текст е по-трудно да бъде изменен, отколкото конституцията. Това не пречи обаче две поредни години самият стожер на правилата - Симеон Дянков, да ги нарушава - дефицитът за 2009 г. беше 4.7% от БВП, а за 2010 г. - 3.6%. Неслучайно Европейската комисия стартира процедура по свръхдефицит срещу София (както и срещу други от ЕС, но това не е извинение). Затова не е лошо финансовият министър първо да покаже, че може да изпълни собствените си предписания, а след това да се грижи за обуздаването на бъдещите си наследници на поста.

Ако на Дянков се налага (по примера на почти всичките си колеги в ЕС впрочем) да нарушава международен договор, допълнителни текстове в българската конституция също няма да помогнат. И съвсем не джентълменски вицепремиерът предлага новите мерки да влязат в сила чак през 2013 г. и



да дисциплинират не авторите им, а следващите правителства



Имат ли изобщо право Дянков и ГЕРБ да коват рамка за финансовото управление на държавата за десетилетия напред? Това дали държавата ще преразпределя през бюджета 35% или 40% от произведения продукт, е въпрос на философия и на политическа програма на избраните от народа негови представители. Същото важи и за размера на данък печалба и на налога върху личните доходи. Неслучайно чуждият опит сочи, че в основните закони на макар и много малко страни - Германия, САЩ и Швейцария, има текстове за нулев или нисък дефицит, но никъде не се е чуло чрез конституцията да се фиксира преразпределението през бюджета или да се правят опити за замразяване на данъци.

Нашата (и не само нашата) история е показала, че ако едно управление е алчно, популистко и безотговорно, няма закон, който да го спре да прахосва и краде държавните пари. И дори ако ГЕРБ все пак реши в края на мандата си да допълни конституцията с правила от типа "фискален борд", които да важат за след 2013 г., няма никакви гаранции, че някое следващо парламентарно мнозинство няма да реши да поправи основния закон и да свали финансовия намордник, защото му е неудобен. Това, което й трябва на България, е добра финансова политика на практика, не на теория. Отговорни политици, които изпълняват това, което са обещали, и не по-малко отговорни граждани, които мислят, когато гласуват.