Напоследък политическите пресконференции са необичайно дълги. Причината се нарича Сашо Диков - вездесъщият репортер, водещ и програмен шеф на кабелния "Канал 3". Името на бившия републикански шампион по ски, преквалифициран в политически репортер, отдавна не предизвиква насмешка, а нарастващо безпокойство у политическите играчи, често граничещо с ужас. Сашо Диков успя да създаде свой неподражаем стил в журналистиката - безкрайно политическо реалити без цензура, гарнирано с авторски коментари и субективна интерпретация на фактите. Непредвидим, дързък, настойчив и неуморен, той държи да получи отговор на всеки свой въпрос. Впрочем той никога не е един. Откъдето и удълженото времетраене на политическите събития напоследък.

Всичко започна през лятото на 2010 г., когато "Канал 3" инсталира своя предавател пред СЕМ и в продължение на няколко дни излъчваше едно към едно изслушванията на кандидатите за шефове на обществените БНР и БНТ.



Хрумката му донесе феноменален успех



Рейтингът на "Канал 3" скочи неимоверно. Скоро тв камери бяха застопорени и в съдебната палата, където по същото време се точеше сериалът "Октопод" с Алексей Петров в главната роля. Оттогава телевизията се възприема като рупор на бившия съветник в ДАНС. "Никога не съм се притеснявал от тези слухове, подобни обвинения не ме уязвяват, защото от 1978 г. насам съм успял да опазя професионалния си морал и поне за това претендирам", отпраща критиците си Диков.

Експериментът постепенно прерасна в успешна формула. Скоро програмата на телевизията бе отменена с изключение на постоянните авторски предавания - "Неудобните" с Маргарита Димитрова (бивша Михнева), "На изток от рая" с водещ Лили Маринкова и "Времена и нрави" с Юлиан Вучков - самите те с променлива продължителност и формат. Отскоро върви и "Ние, жените" на бившия ватман Евгени Минчев. Постепенно Сашо Диков въведе пълната импровизация като журналистическо правило. Непрофесионализмът на директните включвания се компенсира от неподправеното one man show на спортния журналист. Докато големите в бранша купуват утвърдени формати, Диков и компания залагат на пълната неподправеност и са комай единствените, които могат да изненадат с нещо.

"Много е тъпо да се състезаваш в дисциплина, в която е предварително ясно, че си губещ", обяснява избора си Сашо Диков. "При цялото им несъвършенство



преките включвания имат своя уникален чаромат,



а понякога и ужасомат, защото не можеш да лъжеш зрителя", продължава той. "Хората искат истината, още повече че напоследък пълзи един СПИН-синдром на манипулацията в другите медии", убеден е програмният директор на "Канал 3".

Едва смогва да ми отдели няколко минути в промеждутъка между парламентарния контрол и поредната пресконференция на РЗС. Петъкът е неговият ден. Цяла сутрин търчи из кулоарите на Народното събрание на лов за министри, дошли да се отчетат пред избирателите си. Ако се случи сред тях да са премиерът Бойко Борисов и вътрешният министър Цветан Цветанов, шоуто на Диков достига своя апогей. След него, ще не ще, подтичва всеотдайният му оператор Емо Пецов. Същият, на когото неотдавна Бойко Борисов подаде ръка да се изправи, след като гардовете му го бутнаха лошо при поредното меле в коридорите. Двамата - репортер и оператор, са съдбовно свързани с няколкометров кабел, който често става причина за сакатлъци по време на кулоарните баталии около виповете на кабинета. Да, "Канал 3" може и да е назад с техниката, но е напред с амбицията. Петъчното си препускане из парламентарното пространство Сашо Диков самоиронично е кръстил "Стажант". Трябва ли да уточнявам, че всички тези прибежки, прескачане на препятствия, преследвания и репортерски неволи се излъчват директно. Докато изминава разстоянието от един министър до друг, "стажантът" Диков прави разбор на казаното от последния "изловен" събеседник и припомня предисторията на събитията. Чуждестранните гости и непосветените в жанра с нескрито любопитство извръщат глави към този побелял мъж с микрофон в ръка, който си говори сам, крачейки заднишком.

Към днешна дата "Канал 3" излъчва директно пресконференциите на всички политически партии. Идат избори. Отначало резките включвания на Диков дразнеха ортодоксалната журналистическа гилдия, но постепенно



дързостта му започна да буди симпатии у колегите,



които се радваха да чуят от неговите уста въпросите, които сами не смеят да зададат. С времето Диков се утвърди като таран на волнодумната журналистика. "Защо реши сам да станеш репортер, нямаш ли доверие на колегите си?", питам го. "Сам, понеже никой не го прави. Никой не задава неудобните въпроси. А може би и заради белите ми коси, някак си ме възприемат по-сериозно", обяснява ми той. И бърза да разсее подозренията: "Не е, защото търся известност. Надмогнал съм желанието за слава и за величие. Просто си укрепваме позициите".

За своя чест Диков не се взима насериозно. Наясно е, че Канал 3 е като леке от гълъб на сакото на фризираната журналистика.

Една вечер включвам "Канал 3" и от екрана отново ме посреща Диков, след като цял ден сме търчали заедно по пресконференции. Предаването е с подобаващото заглавие "5 за 4". Уж е за спорт, но вече пет минути от ефира се лее явно неизразимо с думи възмущение за "гадориите" на управляващите. Досаден зрител го прекъсва с уместната забележка, че от половин час чака да чуе новините за лиценза на ЦСКА, а му сервират политически анализи. "За какво в края на краищата е това предаване - за спорт или за политика?", гневи се зрителят. Отговорът на Диков е обезоръжаващ: "Ми за всичко е, господине - нещо като тюрлюгювеч".

Този тюрлюгювеч, сготвен по оригиналната рецепта на Сашо Диков, е увеличил в пъти рейтинга на "Канал 3" през последните няколко месеца, споделя главният готвач. Достатъчно е да припомним, че най-одумваното събитие в социалните мрежи бе не друго, а интервюто с елементи на назидание на професора Юлиан Вучков с министър-председателя Бойко Борисов.

Политическото реалити на "Канал 3" тепърва ще придобива стойност с наближаването на изборите, когато всичко ще е политика. И в момента телевизията е на 12-о място по гледаемост в България. Дали експериментът ще завърши с позор или слава, зависи изцяло от способността на "стажант" Сашо Диков да запази обективност при отразяването на различните гледни точки. Позволи ли на отделни играчи да я използват за предизборните си нужди, с формулата на успеха е свършено.