Наскоро Казанлък стана арена на истински екшън: за броени часове над 400 цигани* с каруци, въоръжени с брадви, тесли и триони за рязане на желязо, обезкостиха едно млекопрeработвателно предприятие - "Маркели". Заграбеният метал от машините и инсталациите, оградите и носещите конструкции замина към складовете за вторични суровини. Не се знае какво е станало с намиращите се в административните помещения компютри и трудови книжки на работниците. Действието се развива в присъствието на отряд конни полицаи, които безучастно наблюдават сцената на грабежа.

Екшънът беше описан от местни журналисти. Показаха го на телевизионните екрани, коментираха го във вестниците и сайтовете. После всички коментатори млъкнаха. Държавните институции въобще не се обадиха. Бизнес съюзите не реагираха; не се чу и гласът на собствениците на ограбеното предприятие. Синдикатите не проявиха интерес към загубените 80 работни места ...

Както казва в такива случаи народът, "Всяко чудо за три дни!". Само че казанлъшкото зрелище не е еднодневка. През последните месеци



това е трети случай на цигански набези



над промишлени и социални обекти в града. В страната подобни случаи са хиляди. Сякаш в България векове по-късно са се появили многобройни последователи на Чарлз Луд - легендарният водач в Англия, който видя в машините враг на работниците и ги призова да трошат и опустошават модерната техника. Разликата е, че днес у нас атаките срещу заводското оборудване се осъществяват от специализирани и високоорганизирани външни отряди: цигани скрападжии.

Ако това беше станало преди 15 години, нямаше да се изненадам. Тогава беше в ход неолибералната революция; нарязаха на скрап и затриха от индустриалния пейзаж на България стотици държавни предприятия - от малки фабрики до гиганта "Горубсо". Но сега сме в XXI век, годината е 2011-а; индустриалната собственост е частна; държавата е пренаселена от полицаи и частни охранители. Значи има друга причина за масовите грабежи. Или пак трябва да обвиним единствено мургавите сънародници за криминалното разграбване на индустриална собственост?

Има такава първопричина. Тя се нарича "фалит": обявен или скрит. Фалитът на свой ред е продукт на кризата, която праща в небитието хиляди български предприятия.



Никой обаче не следи този верижен процес,



нито една институция не реагира на исканията на затъналите в дългове фирми и домакинства. Дори банките кредитори, ипотекирали имотите на индустриалните собственици, не проявяват кой знае каква активност. Важно е да си приберат част от дълга и да минимизират загубите...

Отидох намясто, за да видя кой режисира зрелищата, кои са актьорите, как реагира публиката. Посещението, което е документирано и със снимков материал, си струваше усилието. Оказа се, че спонтанното разграбване на машините и металните конструкции на "Маркели"



е добре режисиран спектакъл



Първо действие: Собствениците загубват предприятието, защото са престанали да обслужват кредита. Правят опит да демонтират част от оборудването, после си тръгват. Банката кредитор няма интерес да пази една неработеща мандра. Наетите охранители напускат, защото не им плащат.

Дотук ролите са разпределени според закона. Само че той не работи, защото липсват мотивирани изпълнители и контрольори.

Второ действие: В нощта след снемането на охраната някой информира скрападжиите и те организирано нахлуват в изоставения имот. Докато органите на реда се натуткат, публичното обезкостяване е извършено. Конните полицаи са мълчаливи наблюдатели, защото нямат заповед за намеса (или някой изрично им е наредил да не пречат!). Ценният метал и обикновеното желязо постъпват в изкупвателните пунктове.

Тук героите действат извън закона. Което не означава, че няма правила и разпределение на ролите. Обратно, всеки си знае мястото и винаги някой прибира парсата...

Епилог: едно доскоро работещо и печелещо предприятие е превърнато в индустриално гробище. Дворът и работните помещения са пусти, оградата вече я няма; от фабриката са останали голи стени. Кой знае защо на входа е спряла една полицейска кола. Тя няма какво да пази, освен да пита такива като мен и местните журналисти: къде сме се запътили и защо се интересуваме от един индустриален мъртвец!

В циганската махала, на 50 метра от унищоженото предприятие,



отрядите от скрападжии чакат поредната жертва...



Ето и въпросите, които искам да задам към явните и скритите участници в криминалния екшън, разиграл се в центъра на България, в един развит в миналото индустриален град - Казанлък.

Първият въпрос е към притежателите на млекопреработвателното предприятие "Маркели". Разбирам, че за няколко години активите са минали през няколко ръце: от приватизационен фонд до банка. Имената тук нямат значение - важни са интересите и бизнес етиката. Интересът на бизнеса е да печели. Как стана така, че от работещо на пълни обороти предприятие за броени месеци "Маркели" попадна в списъка на банкрутиралите. Нима банката не е знаела още миналата година, че ако не се предприемат оздравителни мерки, изправният доскоро кредитополучател ще загине. (Задавам този въпрос, защото от месеци слушам и чета успокоителни изявления от търговските банки, че лошите кредити били под контрол, че работели активно с клиентите, че БНБ зорко следи за стабилитета на банковия сектор, а правителството се гордеело, че сме по-добри в този бизнес дори от развитите европейски страни.)

Вторият въпрос е към няколко министерства, които би трябвало да имат отношение към фалитите - МФ, МТСП, МЗП и Министерството на икономиката и индустрията.



Защо не следят предфалитните ситуации?



Няма ли да предложат законови и финансови мерки (а ла Татчър) за облекчаване на съдбата на фалиралите предприемачи и връщането им на полето на бизнеса, макар и в друг сегмент? Не беше ли редно данъчни и трудови инспектори да вникнат в кризисната ситуация на фалиращото предприятие, преди да е станало фатално късно. (Моето питане е провокирано от тоталното отдръпване на държавата от предприемачеството. Всичко, което се случва в тази сфера, се обяснява и оправдава с пазара: той решавал кой е годен да остане на конкурентното поле и кой да бъде изоставен в икономическата джунгла на произвола на съдбата. В години на икономически растеж такава неолиберална глупост може и да вирее, но при криза - едва ли! Справка: намесата на държавите при фалитите на индустриални и финансови гиганти, които изпаднаха в несъстоятелност в САЩ и Европа през последните три години.)

Накрая идва коментарът за



ролята на циганите щурмоваци



Те ли са гробокопачите на българските индустриални предприятия? Ако съдим по видимите белези и телевизионните репортажи, следва да отговорим утвърдително. И ще сгрешим.

Защото грозните картини, в които виждаме как тълпи от мургави събратя опустошават изоставени предприятия, жилищни сгради, детски градини, земеделски реколти и т.н., са следствие от нещо друго: фалити, беззаконие и бедност.

Спонтанните и верижни фалити раждат нов криминален бизнес - на индустриалните мародери и лешояди. Те са способни за отрицателно време да превърнат годно за работа, но финансово закъсало предприятие в индустриално гробище. После започва спекулата със смяна на предназначението на терена, ново строителство върху взета на безценица земя. Такъв е бил моделът по времето на Голямата депресия (1929-32 г.); така са процъфтявали мафиотските мрежи след военни разрушения и стопански катастрофи.

Времена, които България преживява отново...





*В статията ползвам традиционното название "цигани" , а не европейското "роми", по съвета на мои приятели от циганската общност. За тях, както и за мен семантичната традиция е по-важна и в нея няма нищо оскърбително (както впрочем и в названието "българи").



Видео от разграбването на мандрата: