|
| Муамар Кадафи с италианския премиер Силвио Берлускони. Либийският лидер е прословут с "амазонките си", които са част от личната му охрана и задължително пътуват с него в чужбина. |
Това е само началото на сложната, деликатна и мъчителна подготовка на визитата на Муамар Кадафи в САЩ преди две години. Детайлите изплуват от пороя дипломатически грами, огласени от "Уикилийкс", но в края на 2010 г. няма никаква причина някой да им обръща специално внимание. Два месеца по-късно ситуацията е драматично различна и световните медии трескаво изравят митове, легенди и скандали за Кадафи и неговия странен свят.
Роден през 1942 г., на власт от 1969 г.,
полковникът има фобия от високи етажи
и предпочита да не лети над вода, докладва американският посланик в Триполи, преди либийският лидер да отпътува за Общото събрание на ООН в Ню Йорк през септември 2009 г.
Снимките се оказват дребен проблем пред протокола - домакините се виждат в чудо да намерят стая с достатъчно пространство да приюти легендарната бедуинска шатра на госта. Дипломатите са толкова притеснени, че в опит да предвардят усложнения предупреждават, че според един техен либийски колега "капризите на Кадафи могат да разпердушинят всякакви усилия от страна на външното министерство".
Не по-лесни са обратните визити. "Гостите трябва да са готови за всякакви изненади", предупреждават Хилъри Клинтън, преди да отлети за Триполи през август 2008 г. Полковникът е пословично изменчив. Често избягва директен контакт с очи в началото на разговора, възможни са дълги, неловки периоди на мълчание. И обратно - може да е очарователен събеседник... интелектуалец и философ по свой собствен модел. "Интелектуално любопитен и ненаситен консуматор на новини - пишат още американските дипломати в Либия. - Доверени съветници често му подготвят резюмета на арабски на важни книги и статии от други езици."
По отношение на фриволното - полковникът изглежда очарован от състезанията с коне на туарегите, танцьорите на фламенко. Последното му увлечение чак го кара да спре в Севиля на път за Венецуела, за да гледа фламенко представление.
По отношение на ежедневното - източник от посолството на САЩ пише за живот без блясък,
"в скромни покои от готови панели, със скърцащи подове
Стените са бели и няма никакви картини." Според друг доклад резиденцията на Кадафи е пригодена за банкети и други обществени мероприятия, но "отсъства всякакъв разкош, особено на фона на лукса, с който се обграждат семействата от петролния бизнес в Залива или пък кланът Харири в Ливан". Прислугата е облечена в ежедневни дрехи вместо в униформа, а Кадафи обикновено посреща по анцунг близките си гости.
Според други свидетелства Кадафи остава особено доволен от участието си в Общото събрание на ООН през 2009 г. И има защо - речта му продължава 96 минути вместо отпуснатите 15, като засяга всичко, което полковникът е натрупал за десетилетия мълчание на световната сцена, включително версията си за убийството на Кенеди. Отношението му към Америка обаче е доста инфантилно - все пита колко ще види от Ню Йорк и къде е Вашингтон.
В обсега на дипломатическите грами попада целият клан Кадафи
У нас добре известен е Сейф ал Ислам, синът, който обърка международните наблюдатели с изявленията си за гражданска война в началото на кризата. В Швейцария обаче знаят по-добре Ханибал. Петият по старшинство син предизвика международен скандал, след като наби прислугата си и едва не лежа в затвора за провинението. Швейцария обаче се принуди да си затвори очите, след като Либия заплаши да изтегли инвестициите си. Ханибал явно има тежка ръка - през декември 2009 г. в лондонския хотел "Клариджис" е повикана полиция. От стаята на Ханибал се носят викове. Алине Скаф - днес негова съпруга, е открита с наранявания по лицето. Историята обаче продължава класически - нараняванията се оказват от "падане", а обвинения не са повдигнати.
И Италия си има любим син на Кадафи - Ал Саади. Третият по старшинство също е известен с невъздържан нрав и лошо поведение, най-вече в родината на приятеля на баща му Берлускони. Саади е избрал за поприще футбола и
има сюрреалистична кариера в професионалния футбол на Италия,
която предизвиква сълзи в очите на не един почитател на Скуадра адзура.
Връзката тук е "Фиат" - най-голямата компания на Италия, която винаги е проявявала интерес към либийския петрол. "Фиат" държи "Ювентус", най-стария тим на Ботуша. Закономерно кланът Кадафи също трупа значителна собственост в клуба, като според публикации държи 7% от акциите му. Нищо чудно тогава, че Саади решава, че може да играе в А група въпреки недоказания си спортен талант. След години усукване около италианския футбол той най-сетне получава фланелка на "Перуджа", но треньорът за нищо на света не желае да пусне диктаторския син на терена. Днес знаем на какво е способно едно обаждане от Берлускони, но тогава и това не помага. Оправданията валят едно след друго - Кадафи-син ту е контузен, ту пък нещо друго. Случаят е разрешен по бляскав начин - на 5 октомври 2003 г., след като най-сетне се е добрал до заветното място на резерва, макар и без да влиза в игра, Саади е хванат с допинг. Следва забрана за участие в мач за 3 месеца. Но това не е краят на сагата. Младият Кадафи най-сетне получава своите 15 минути футбол в ключовата среща на "Перуджа" с "Ювентус", завършила 1:0. Един дошъл навреме пристъп на апандисит седмица по-късно спасява сезона от този пишман играч. През 2006 г. обаче Саади Кадафи едва не вкарва гол в 11 минути игра за "Удинезе" срещу "Каляри". Последният му сезон е все така безславен - този път в отбора на "Сампдория", където обаче не му дават да изиграе дори задължителните 10 минути.
Според дипломатическите грами
и Саади, и Ханибал не се понасят със Сейф
- западното лице на клана Кадафи. Друг, който никак не се разбира със Сейф, е четвъртият син Мутасим. Сръбският посланик в Либия го описва като "не много умен". Иначе е съветник по националната сигурност на баща си и доскоро се е смятал за изгряваща звезда.
Камис вероятно е синът с най-дейна роля в сегашните събития. Най-малкият Кадафи е командир на Бригадите на Камис, специален отряд, който според публикации е участвал в потушаването на бунта в Бенгази.
Единствената дъщеря на Кадафи - Айша, според грамите служи за медиатор в семейството. Името й се свързва с неправителствени организации и процеса срещу Саддам Хюсеин, а преди няколко години на рождения й ден пя Лайнъл Ричи.
И така стигаме до най-големия син - Мохамед, който обаче е от първата жена на Кадафи. Мохамед оглавява либийския олимпийски комитет. От 8-те биологични деца най-малко известен е Сейф ал Араб. Според сведенията живее в Мюнхен, където последователно се проваля във всякакви бизнес начинания, но води деен живот по баровете.
Богатството
Никой не знае на колко точно се равняват парите, които кланът Кадафи отклонява от петролния бизнес на Либия, но както казва един японски финансист пред "Ню Йорк Таймс", "би било невероятно да не са милиарди".
В Лондон семейството има имение с 8 спални, басейн и облицован с кадифе киносалон в Хампстед. Купува го Сейф ал Ислам през 2009 г. за 10 млн. британски лири. Повечето инвестиции зад граница се правят от Либийската инвеститорска служба, чрез която Либия държи огромен мол на централната ул. "Оксфорд" в Лондон и офис в Ситито.
Когато през 2009 г. Берлускони е домакин на срещата на Г-8, той кани и близкия си приятел Кадафи като специален гост. На път за срещата кавалкадата на Кадафи спира в отдалечено градче, сгушено до река в дъното на дълбок каньон. И понеже малцина световни лидери са минавали покрай Антродоко, местните посрещат гостите тъй топло, че на следващата година Кадафи провожда делегация, която да започне преговори за инвестиции в луксозен спа хотел и завод за бутилиране на минерална вода. С вода е свързана и другата италианска инвестиция на семейството - според "Кориере дела Сера" Кадафи инвестират в подобен проект за 250 млн. евро за конгресен център със спа и бутилиране на минерална вода във Фиуджи.
Топлото приятелство на Берлускони и Кадафи също е скрепено с бизнес връзки. Либийска собственост има в една от компаниите на италианския премиер за филмово производство и разпространение. Либийците държат и 2% от "Финмеканика" (космонавтика, отбрана и сигурност), 2% във "Фиат" и почти 15% в телекомуникационната "Ретелит". 22% дял имат и в текстилната "Олчезе", но за най-спорна се смята инвестицията им в "Уникредит", където според публикации чрез инвеститорска компания Либия има 7.5%.
Според "Гардиън" из Женева се носят слухове за височайша визита на Фарат Бенгдара, управител на централната банка на Либия. Според мълвата Бенгдара е бил в Швейцария, за да нанесе ключови промени в няколко банкови сметки, където постъпват стотици милиони долари от петрол. Ключовите промени се изразявали в добавянето на 4 нови имена като титуляри на три основни сметки, контролиращи по-голяма част от парите - самия полковник, сина му Камис, дъщерята Айша и сина Сейф ал Ислам.
