Познавачи твърдят, че ако човек реши да си купи в Русия бутилка трапезно вино, на чийто етикет се мъдри добре позната българска марка, винаги може да очаква елемент на изненада. При това не съвсем приятна. Причината е, че не е ясно какви точно съставки има в съдържанието. Въпреки че марката е с уж добра репутация, съвсем не може да се каже същото и за производителя. От десетина години поне три от най-популярните родни трапезни вина се предлагат на руския пазар, а и в останалите държави от бившия Съветски съюз, но България няма нищо общо с този бизнес. В началото на новия век, когато тукашните винарни босове бяха заети повече с първоначално натрупване на капитал и дори със съвсем други странични занимания като инвестиции в туризма, няколко фирми от ОНД са се възползвали тихомълком от суматохата. Те просто започнали да произвеждат онези три основни български (но вече само на етикет) трапезни вина, с които страната ни имаше най-голям шанс да запази износа си за този пазар - "Меча кръв", "Механджийско" и "Манастирска изба".

"Тогава това не стресна никого, а сега вече няма смисъл България да си търси правата -



тези вина са отдавна компрометирани",



твърди Росица Кючюкова, секретар на Асоциацията на българските винопроизводители.

Преди години, когато страната ни изнасяла огромни количества, тези три основни марки, най-вече "Манастирска изба", са се превърнали в нарицателни за доброкачествено вино от ниската ценова категория. Именно затова и апетитите те да бъдат отмъкнати от България са били големи. Но ако кражбата на една търговска марка е първа грижа, то запазването на качеството й е последен дерт на крадеца. "При трапезните вина не се изисква произход. Достатъчна е само декларация за това от какви сортове са произведени. Това улесни фирмите от бившия Съветски съюз, които започнаха масово да лепят етикети с български наименования. Съдържанието вътре беше с неизяснен произход, но само не и български", смята Кючюкова.

Отмъкването на популярните български трапезни вина е станало възможно най-вече заради немарливото отношение на тези, които е трябвало да се грижат за опазването на търговските марки. Дълги години през ерата на комунизма патентоването съвсем не е било сред приоритетите на държавата ни. Тогава износител за СССР и останалия свят е монополистът "Винимпекс". Изнасяло се е толкова масово, че през 70-те години страната ни се нарежда на четвърто място в света по експортиране на вино. Пазарът е бил сигурен, за какво му е на българския държавен производител да регистрира търговски марки. Нововъзникналата пазарна икономика пък има по-важни задачи, като тази да приватизира фирмите, включително и "Винимпекс". Така в края на 90-те вече не е ясно коя от нововъзникналите винарни изби трябва да е собственик на станалите нарицателни трапезни български вина. Според Кючюкова за патентоването е трябвало да се погрижи Националната лозаро-винарска камара. Опитите на репортер на "Сега" да се свърже с поне един представител на камарата удариха на камък. Нито нейният председател - проф. Пламен Моллов от Университета по хранителни технологии, нито някой от секретарите бяха открити. Нито на мобилни, нито на стационарни телефони, посочени в сайта на камарата.

При това положение е съвсем логично, че фирми, намиращи се на разработения руски пазар, взимат нещата в свои ръце. Те регистрират българските марки "Меча кръв", "Манастирска изба", "Механджийско" и още няколко популярни там родни наименования. През 2003-2004 г. руски, украински и най-вече молдовски производители започват да се конкурират



кой ще произведе повече "българско" вино



Един от заводите, които масово пласират "Манастирска изба", например, е "Детчинский", който е част от "Герус груп". Само с тази марка, според официалните им признания в интернет сайта, босовете на "Герус груп" държат цели 5% от пазара на вино в Русия. Което за такава огромна страна с толкова големи традиции в алкохолните разпивки си е солидна цифра. Но още по-солидна става, когато се изчисли каква е загубата за българския винен бизнес. Всъщност на територията на целия бивш СССР е просто неприлично да си винопроизводител и да не продаваш "Меча кръв". Има го във всякакви бутилки и най-разнообразни разцветки.

Росица Кючюкова твърди, че неизясненият произход на съдържанието на отмъкнатите марки български трапезни вина ги е компрометирало дотолкова, че вече и хора с по-ниски изисквания не ги купуват: "Затова смятам, че е безсмислено страната ни да се опитва да си ги възвърне."

Изследване за навиците на потребителя в Руската федерация, проведено в началото на 2010 г. от Управление "Държавно регулиране на производството и оборота на етилов спирт, спиртосъдържащи и тютюневи продукти" към Комитета по икономическо развитие, промишлена политика и търговия към правителството на Русия, обаче установява друго. Местното население действително няма доверие, но в руските марки вина. Повечето анкетирани посочват, че те са пазарно дискредитирани не толкова заради лош вкус, колкото за нестабилност на качеството. Една и съща марка веднъж е със сладникав, а друг път с по-резлив вкус. Изводът от това изследване е, че руснаците трайно са се насочили към традиционни вина, които познават. Френски, молдовски, но и български. "Манастирска изба" е едно от тях, заключава проучването. То обаче не отбелязва дали местните потребители на алкохол не са се усъмнили, че "българското" вино, което си купуват, има съвсем друг произход.

Любопитен факт е, че ако сега



винопроизводител реши да закупи лиценз



за производство и продажба на "Манастирска изба" в Русия, може да го направи, но не в българско патентно ведомство, а в Института за промишлена собственост на Руската федерация - т. нар. Роспатент. Цената за "Меча кръв", "Златна есен" и "Бича кръв" (също откраднати български марки ) е $0,15 на бутилка. Босовете на Детчинский завод обаче отказват да споделят лиценза за "Манастирска изба". Той им е толкова скъп, колкото за "Кока кола" е химическата формула, по която я произвеждат.

България и в момента се опитва да изнася на руския пазар, но в повечето случаи го прави анонимно, което е още един удар върху авторитета на родните производители. По данни на московската митница за първите девет месеца на 2010 г. българското вино заема 5% пазарен дял в руската столица. Само че голяма част от изнесеното вино е наливно и потребителите дори не знаят, че пият български продукт. А и върху менютата в повечето ресторанти нашите вина са маскирани с безличното "вино от ЕС". Така България отдавна е загубила в конкуренцията на производители от Испания, Италия и Франция. "Техните вина не са по-хубави от нашите от същата категория, но са по-популярни", твърди Росица Кючюкова.

Според нея има още един последен изход страната ни да защити реномето си на качествен винопроизводител, поне на пазара в ОНД. Трябва да се разработят нови търговски марки, които няма да са компрометирани, и да се защитят така, че да не бъдат и те на свой ред откраднати. А виното за износ да се изследва в независими лаборатории и да получава сертификат за качество. Докато това не стане, в Русия ще продължават да си пият българско вино "Меча кръв". Българско, ама друг път.