Вътрешният министър Цветан Цветанов ни донесе от Брюксел радостна новина - уредил ни е да пътуваме франко Шенген по въздуха. Като не ни щат през вратата, ще влезем през прозореца. Ако не дават и през прозореца, спускаме се през комина.

Цветанов успял на Съвета на ЕС (вътрешните министри) да разедини Германия и Франция, които на 20 декември 2010 г. залостиха шенгенската "порта" с обща декларация, че ни смятат за негодни, докато не се преборим с корупцията на високо равнище и организираната престъпност. Германия вече била склонна да ни пусне частично в Шенген - само по въздуха. По-късно сме щели да получим достъп по море и суша. Франция се запънала и останала самотна. Новината бе опровергана почти веднага от говорител на унгарското председателство на ЕС, но перспективата за частично приемане в Шенгенската зона наистина се обсъжда поне от месец.

Да си представим, че Цветанов не лъже. Така би излязло, че първата цел почти е постигната:



да пъхнем крак в шенгенската крепост



и електоратът да се увери, че ненапразно е гласувал за правителството на ГЕРБ, обещало да го отведе в Европа без граници. Точно в момента, когато изглеждаше, че европейската политика на премиера Бойко Борисов върви към шенгенска катастрофа, неговата вдъхновителка Ангела Меркел показала, че знае българската пословица "Приятел в нужда се познава". Като една Рапунцел тя пуснала руси коси от въздушна кула в Шенген, за да се качи по тях нейният поклонник Борисов и да спаси политическия си образ. Онези, които биха му ръкопляскали, ще разберат обаче, че са останали с празни ръце. За обикновените граждани Шенген има смисъл само като пространство без сухопътни граници, защото по тях се премахва контролът, а по летищата и пристанищата той винаги остава - най-малкото заради риска от тероризъм. Когато излитат или кацат в София, Берлин и Париж, българите ще трябва все така чинно да се редят на опашка за щателен обиск и проверка на документите, както правят и сега. Разликата е, че ще се мислят за шенгенци, защото така ги уверява министър Цветанов.

Вместо да ни омайва с въздушни кули, правителството би могло да се насочи към



реална дипломация



Да влезе в истински диалог с Франция, която се очертава като най-непреклонен страж на Шенген. Дори да е прав Цветанов, че другите скептици са омекнали, достатъчно е една държава да се запъне, за да ни остави пред заключена порта. От какво се тревожи Париж? От нелегална имиграция. Франция вече си има достатъчно пришълци от Магреба, за които сама си е виновна, защото е бивша колониална сила, но дългогодишното им нежелание да се интегрират я изнервя толкова, че е склонна да гледа накриво всеки по-мургав пришълец. Не е чудно, че й причернява от нашите и румънските роми, които за разлика от арабите все пак идват от държави в ЕС. В тази логика се вписва и скандалната инструкция на жандармерията в Елзас (и може би не само там) властите да следят за появата на лица с вид на идващи от Изтока, т.е. мургавеещи. По примера на канцлерката Меркел президентът Никола Саркози обяви неотдавна, че смята за провалена политиката за мултикултурно общество. И двамата констатират неспособност на мюсюлманските групи да възприемат германска или френска идентичност. Разликата е само в това, че в Германия става дума за турци, а във Франция - за араби.

След засилването от година и половина на имигрантските потоци през Турция към Гърция се появи опасение, че същото може да се случи и през турско-българската граница, ако страната ни влезе в Шенгенската зона и отвори достъп на запад към вътрешните държави в ЕС. Факт е, че точно по тази граница взискателните шенгенски експерти продължиха да откриват до последно недостатъци в техническата готовност на България. Освен това Франция и Германия внезапно се усетиха, че не бива да се доверяват на чужда администрация, която от четири години е под брюкселско наблюдение, защото се е прочула с корумпираност на високо равнище и си другарува с организираната престъпност. Поради подкупност тя би могла да бъде



трамплин за нелегални имигранти към Европа



Не стигат тези опасения, а напоследък се добавиха и тревогите от надигане на още по-голяма емигрантска вълна в разбунения арабски свят. Изглежда, че точно сега не е моментът за присъединяване на България към Шенгенската зона - това би било за доброто не само на Европа, но и на самата нея. Френският посланик в София Филип Отие писа в електронната страница на посолството: "Франция смята, че след присъединяването си към Шенген България ще стане една от целите на мрежите за нелегална имиграция, затова преждевременното влизане в Шенгенското пространство би представлявало риск за страната."

Ако се игнорират всички други резерви, може да се приеме, че това е приятелска загриженост. Нахлуят ли в България тълпи имигранти от Северна Африка и Близкия изток, тя ще се види в чудо, защото ще се превърне в тяхна крайна дестинация, а не в транзитна държава. Съгласно споразумението Дъблин II държавата на първото проникване в Шенгенската зона носи отговорност за приемането на бежанците или за връщането им през външната граница. Дори и да бъдат заловени по-късно в други държави, пак ще бъдат върнати в България, както става сега в Гърция. По-нататъшното им препращане в Турция е много трудно.



Има ли смисъл да продължим да се натискаме за Шенген?



Ако зоната е толкова рискова, защо другите държави не я напускат? Могат поне временно да отменят действието й, щом се чувстват заплашени. Гърция охка, но търпи. Италия наду алармата, че ще я залее море от 200 000-300 000 имигранти. Франция, Испания, Кипър и Малта са нащрек. И въпреки това зоната оцелява. Даже Рим бе разкритикуван в петък от комисарката по вътрешните работи Сесилия Малстрьом, че преувеличава заплахата. Най-странното е, че едно от най-спокойните места продължава да е българо-турската граница. Защо?

Парижкият в. "Фигаро", който е близък до управляващата десница, миналата седмица разпространи в електронното си издание видеокадри за тунизийски имигранти на италианския остров Лампедуза, като добави следния коментар: "Те са франкофони и ще се насочат към Франция." Повече от логично е, че бежанците от бившите колонии биха предпочели някогашните метрополии, където имат свои роднини или поне сънародници: тунизийци и алжирци във Франция, либийци - в Италия, и пр. Като път за достъп в Европа България би била по-встрани.

Рисковете, пред които би се изправила България, не биха се различавали от рисковете пред другите южноевропейски държави. Затова няма смисъл да бъде дискриминирана, а трябва да бъде включена в общото решение, което е предмет на засилена дискусия в момента. Отговорността за общите външни граници не може да бъде само национална. Европейската агенция за гранично сътрудничество ФРОНТЕКС, която доказа своята ефикасност на гръцко-турската граница, даде работеща формула чрез решението си да превърне своята мисия там от временна в постоянна. Смесените патрули по външните граници биха дали необходимото спокойствие на вътрешните шенгенски държави.

А България не бива да се отказва от Шенген, защото иначе ще се озове в зоната на бившата Османска империя, която поне като политическо влияние Анкара желае да възстанови.