ВИЗИТКА

Доц. Красимир Ангарски е доктор на икономическите науки. Завършил е УНСС. Бил е началник на столичното данъчно управление, министър в кабинета "Софиянски", директор на Банковата консолидационна компания, съветник на президента Стоянов и банкер - в банка ДСК, ДЗИ банк, съветник на борда на Пощенска и Eurobank EFG Group. Като министър по икономическата реформа участва във въвеждането на валутния борд в България.



- Г-н Ангарски, според Вас тежка криза ли ни удари и кога ще се съвземем?

- Знам какво е тежка криза и тя беше 1996-1997 г. Ние навремето заварихме само 300 млн. долара фискален резерв и разгромена банкова система. Сега във фискалния резерв има милиарди и финансовата система е стабилна. Лошото е, че правителството възприе тактиката да се въздържа от реформи, докато премине кризата. А трябваше с активни мерки да скъси периода на кризата. В този смисъл пропуските са много.

Никога не е късно да се вземат мерки, но цената е различна. Например никога не е късно да се приеме и приложи програма от мерки за увеличаване на събираемостта на държавните вземания. Смятам, че правомощията и стимулите на данъчната администрация за събираемостта не са достатъчни.

- Вие сте поддръжник на създаването на финансова полиция?

- Финансовата (данъчната) полиция може да се създаде много лесно - стига да има политическа воля за това, но ми се струва, че няма. Иначе не е сложно, дори не е необходимо да приемат специални закони. Просто първоначално трябва да се назначат 50-60 човека, които да отговарят едновременно на изискванията за полицай и за данъчен (или финансов) инспектор. Те трябва да се ползват с правата и със задълженията на полицията и на приходната администрация. Освен това трябва да се увеличат правата на данъчната и митническата администрация във връзка с разкриването на данъчни и митнически нарушения.

Друго нещо, което трябва да се направи, е финансов съд. Трябва да се обособят отделения в съдилищата, които да разглеждат само дела за данъчни, финансови и икономически престъпления. Това е начинът бързо и компетентно да се решават делата - за да може в разумни срокове държавата да си събере вземанията и данъчните престъпления да бъдат наказани.

- Да се срамуваме ли, че ни наричат офшорната зона на ЕС, защото имаме най-ниския данък върху доходите - 10% и за фирми, и за граждани?

- Облагането у нас не е ниско. Да, подоходният данък е 10%, но общата данъчно-осигурителна тежест е над 40%. Освен това има много други такси. Факт е, че с тези 10% много доходи излязоха на светло. Но сега е време да се въведе семейното подоходно облагане, защото безработицата е голяма и скоро няма да спадне. При криза един работи и взима добра заплата, обаче жена му я съкращават и остава без работа, а детето му учи. След като издържа двама души и родители, нормално е това да се отчита при облагането му.

Виждате, че у хората се надига чувство за несправедливост към данъчното облагане, че бремето за бедните е по-голямо, затова се заговори за данък "богатство". Но вместо него по-добре ще бъде да се върнем към прогресивното облагане - с високи ставки за по-заможните.

- А след дълги спорове вместо данък "лукс" бе приет данък "колиба"...

- Така и не се разбра откъде започва луксът, който трябва специално да се облага. Ако идеята е била да се обхванат по-големите доходи, правилното решение е прогресивното облагане. Иначе идва въпросът къде да сложиш чертата - коя къща е "лукс" - 200 кв. м в кв. Драгалевци или 200 квадрата на село. Да вземем за пример такса смет. У нас тя зависи от данъчната оценка на имота. Но я сравнете - в голям мезонет живеят двама души, които по цял ден са на работа навън и само преспиват вкъщи, а в гарсониера живее петчленно семейство. Ясно е, от второто домакинство ще има повече боклуци, а първото плаща повече такса смет, а внася и повече данъци за доходите си. Как тогава да се определя по-справедлива такса?

- Какви важни и неотложни неща бихте направили в момента на мястото на финансовия министър?

- Първо, много бързо бих направил нова структура на държавна администрация. Ще изискам всяко министерство за всяко работно място да докаже, че е нужно - например, това е главен специалист, той работи по този и този закон, извършва такива услуги на фирми или на граждани, да се защити всяко работно място. Така ще се види колко излишни и дублиращи се звена има. Но трябва да си наясно кой орган какви задачи решава.

- Има ли България познавачи на тази материя?

- Има институт по публична администрация, единственият учебник по публична финансова администрация е моят в НБУ. В други държави, във Франция например, не можеш да заемеш изобщо публичен пост, ако не си магистър или нямаш образование по публична администрация - дори за общински съветник не можеш да се кандидатираш, камо ли да станеш шеф на агенция или министър. Минал съм през много постове и ми е ясно как работи администрацията. Убеден съм, че са необходими радикални съкращения. Тези 16 министерства са много, не ни трябват повече от 6-7 министерства - социално, което да отговаря и за здравеопазване, и за образование, външно, МВР, отбрана, едно икономическо за бизнеса да отговаря и, разбира се, МФ - това е. Плюс добре подредени дирекции и ясни задачи за всяко работно място.

А тия всички агенции, агенцийки, комисии, 29 областни управи - при положение че в договора за присъединяване към ЕС сме записали, че България се дели на 6 области - стават излишни.

- Имате предвид шестте района на планиране - Югозападен, Североизточен и т.н.?

- Да, това райониране е направено по критериите на ЕС, с които трябва да се съобразяваме. Какви са тези 29 области - всяка с управител, заместници, тромави и ненужни администрации. Управляващите си ги назначават и после няма как да ги съкратят, защото са техни хора. Ами кметствата? В София има 24 района, това е огромна администрация, която тежи на бюджета. България веднъж завинаги трябва да направи малка ефективна администрация с малка издръжка. А тези всичките вузове, които имаме, трябва да останат един-два държавни само. Хайде да видим кои дипломи се признават в чужбина, кои не и защо. Нека има частни университети, да създават традиции, да работят върху качеството си, но защо държавата да плаща, щом не са се доказали.

- През 2010 г. някои банки в България излязоха на загуба. Може ли да се очакват банкови фалити у нас?

- Не виждам опасност, тъй като повечето наши банки са част от големи европейски финансови групи. Банките майки са достатъчно мощни - дори да тръгне нещо да се случва, те ще спасят своята дъщерна банка. Никой няма интерес да се случват фалити, по-скоро препродажба може да има. Защото криза-не криза, сделките си вървят.

- Но лошите кредити растат и чупят рекорди - по последни данни общо просрочените и преструктурираните заеми гонят 19%?

- Просрочените кредити се предоговарят, преструктурират се, а и банките имат достатъчно резерви. Лошо ще е, ако някои големи кредити изгърмят, но, общо взето, не виждам фалити на хоризонта - за разлика от времето на Жан Виденов, когато беше ясно, че фалити ще има. Сигурно помните как самото правителство тогава съветваше държавните фирми да не връщат заемите на държавните банки, имаше такъв министър на промишлеността. А и онова не бяха банки, а касички за източване, отделно БНБ ги рефинансираше. Сега БНБ няма право да им дава пари, изобщо условията са коренно различни днес. Така че по-скоро може да има смяна на банковия собственик, фалит - не.

- Българинът избягва услугите на банките, защото го притесняват или дразнят високите такси и комисионни. И се получава омагьосан кръг - таксите си остават високи, защото сравнително малко хора ги плащат, а малко хора ги плащат, защото остават високи. Какво да се прави?

- Смятам, че банките прекалиха. Гледам, че по 4-5 лева взимат, за да преведат някакви държавни такси от 15-20 лева. Въпросът обаче е към онези, които са договорили с банките такива услуги. Когато министерство или агенция си търси обслужваща банка, може да обяви поръчката така, че да ограничи таксата - например да не е повече от 50 ст. на транзакция. Това трябва да става със самата обществена поръчка, а си качват таксите, колкото си искат. Но заявителят трябва да сложи летва, таван, иначе регулации не може да има.