От няколко години насам у нас достъпът до Търговския регистър е прозрачен, публичен и напълно безплатен. Всеки може да провери бъдещия си контрагент - актовете на фирмата, дали има някакви запори, дали не го заблуждава за състоянието й.

Всеки може да установи и дали някой висш политик не лъже, че няма фирма. Или пък да види дали фирма, регистрирана на децата на депутат, премиер или висш чиновник, не упражнява дейност, близка до работата на бащата. И може да разчита, че всичко при проверката със сигурност е вярно, защото е скрепено като доказателство от държавата. Търговският регистър се администрира от Агенцията по вписвания, която пък е към Министерство на правосъдието.

Но изведнъж управляващите решиха с напълно неясни аргументи буквално



да заличат едно от малкото демократични достижения в държавата





Промените в Закона за Търговския регистър вече са на второ четене и вероятно в края на март ще стигнат до пленарна зала.

Според тях свободният достъп до регистъра ще се запази само за част от документите - име на фирмата, дата на регистрация, седалище и адрес на управление. Може да се отпуснат и някои общи актове - устави, договори, съобщения за общи събрания. В същото време ще се въведе обаче регистриран достъп до фирменото дело на търговеца - т.е. до заявления, декларации, протоколни решения, документи, свързани с предлагане, покупки, продажби на дялове или акции, запори и др. Аргументите са, че в тези материали се съдържат лични данни, които подлежат на защита - номер на личната карта, адрес, личен телефонен номер и др.



Въпросният регистриран достъп се предвижда да става с молба до Агенцията



по вписванията. Тя ще може да се подава по електронен път за притежателите на електронен подпис и на място за всички останали. На практика обаче електронен подпис имат все още малцина. Затова почти всички ще бъдат принуждавани да ходят по поделенията на агенцията, за да проверяват информация. Което е ограничение на достъпа. Оправданието е, че сега се предлага да има безплатни цифрови сертификати за съдии, прокурори, нотариуси, адвокати и юрисконсулти, които да получат достъп. Юристите на ГЕРБ успокояват, че примерно журналистите ще имат достъп до документите чрез юрисконсулта на съответната медия. Пълен абсурд. Както и твърденията, че измамници крадели фирми чрез достъпа до регистъра. Няма нито едно доказателство в тази посока. Нито едно.

Тук е заложен още по-голям проблем. Всъщност всеки, който иска да направи някаква справка или проверка, ще трябва да оставя своите данни. Така самият регистър ще проследява кой от какво се интересува. Самите автори на промените признават, че с регистрирания достъп ще може да се осигурява възможност за проследяване и контрол на тези, които търсят или проверяват информация в Търговския регистър. Но това би могло да нарушава и защитата на личните данни на търсещите не какво да е, а публична търговска информация.



Отгоре на всичко при регистрирания достъп ще се плащат такси



Според Програма "Достъп до информация" с това се нарушават поне две евродирективи. По всички правила сумата за работа на регистъра трябва да покрива само разходите по неговото администриране. На практика обаче той получава държавна субсидия, а освен това търговците плащат за вписването на обстоятелствата в него. Ако сега и потребителите на информация бъдат накарани също да плащат, това вече ще е нарушение на евродиректива.

Идеята за ограничаване на пълния достъп до Търговския регистър дойде от няколко бизнес организации. Те твърдяха, че има много измами с информация, взета от него. Като пример посочиха измама, при която бил отнет апартамент на Филип Киркоров. Но в този случай има използване на старо пълномощно и измамата няма нищо общо с регистъра. Други



примери не се дават



Въпреки това дори въпросните организации не предложиха такова драстично скриване на информация за търговците и ограничаване на достъпа, каквото прокараха Министерство на правосъдието и правителството.

С изключение на управляващите всеобщото мнение е, че с публичността на данните в регистъра се гарантират стабилността на стопанския оборот, защитата на гражданите и самите търговци от измами, постига се сигурна и прозрачна среда за извършване на стопанска дейност. Пълната публичност на данните пък са единственият начин граждани и търговци да са сигурни на кого дават парите си в дадена сделка, от кого получават вещни права и в кого инвестират.

Неотдавна по време на кръгла маса с участието на неправителствени организации поправките бяха наречени "скандални", "абсурдни" и "поредната полицейщина". Общото мнение е, че ограниченият достъп до Търговския регистър ще влоши бизнес климата у нас, както и борбата с корупцията по високите етажи.