Вече повече от година и половина България нарушава срока, в който трябваше да предаде на Съвета на Европа първия си годишен доклад за малцинствата. След като Рамковата конвенция за защита на националните малцинства влезе в сила за България на 1. 9. 1999 г., най-късно на 1. 9. 2000 г. страната ни трябваше да прати на генералния секретар на СЕ първия доклад за законодателните и други мерки, предприети от държавата по осъществяването на принципите от конвенцията. Само България и Македония още не са пратили докладите си в Страсбург.

Вината за забавянето е както на предишния кабинет, така и на сегашния, въпреки че той отдавна се е заел с изготвянето на доклада и вече работи по негова 3-а версия. Дори премиерът трябваше сам да го носи в Страсбург, но посещението му там се провали на два пъти.

Първия вариант на доклада от около 100-ина страници написа опитният дипломат и бивш външен зам.-министър Иван Гарвалов. Текстът бе пратен за съгласуване в Националния съвет по етническите и демографските въпроси към МС, където са представени множество неправителствени организации, които взеха на нож голям брой текстове от документа - оспорваха числа и констатации, някои дори съзряха расистки твърдения. Докладът бе коригиран с участието и на секретаря на съвета Михаил Иванов. Бе подобрена историческата му част, включени са мненията на неправителствените организации. Останаха някои експертни различия между Иванов и специалисти от МВнР.

Още преди да влезе за обсъждане в правителството, последният проект на доклада предизвика скандал. Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов заяви, че документът официализира македонско малцинство у нас. Веднага скопската преса подхвана "новината" и обяви наличието на 250 000 македонци в България, за които политическият ни елит бил раздвоен дали най-накрая да не признае с правителствен доклад. Това изплаши управляващото у нас мнозинство и проектодокладът е оставен да отлежава неясно докога. В момента той пребивава на ниво "политическа преценка" и чака да бъде пуснат за гласуване от министрите. Въпреки поредното забавяне - вече 2 месеца и половина, откак министрите Соломон Паси и Неждет Моллов изостават от срока, който кабинетът им даде, за да внесат доклада за гласуване на правителствено заседание.

Документът, който ще приемат министрите, се опитва да постави или дори да реши и чисто концептуални въпроси за малцинствата у нас, по които в обществото ни още няма консенсус. А това за пореден път предизвиква политически затруднения.



ИНТЕРВЮ

Михаил Иванов: Всички етноси са част от българската гражданска нация

У нас има хора, които се смятат македонци, но няма македонско малцинство, казва секретарят на правителствения етносъвет



- Г-н Иванов, лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов и отец Боян Саръев заявиха неотдавна, че Националният съвет по етнически и демографски въпроси внушава с проекта за доклад, че у нас има македонско национално малцинство. После скопските вестници обявиха, че България май признава 250 000-но македонско малцинство. Има ли такова нещо в доклада?

- Г-н Каракачанов защитава идеята за нацията като етнонация, т. е. че българите сме българската нация, сърбите са сръбската нация и т. н. Аз мисля, че по-градивен е друг подход, който идва още от френското Просвещение - за нацията като гражданска или като политическа нация. Конституцията ни е възприела именно този подход - гражданите на България съставляват българската нация. Така в българската политическа нация влизат и българските турци, роми, арменци, евреи, каракачани, власи, руснаци и т. н.

- Какво е тогава "национално малцинство"?

- Терминът "национално малцинство" в доклада е използван, за да обозначи субекта на Конвенцията за защита на националните малцинства. Под "национални малцинства" се разбират етническите, религиозните и езиковите малцинства, които са части от единната национална общност. Те са национални, защото са част от тази общност, а не както г-н Каракачанов го тълкува - че ние, използвайки този термин, фактически говорим за части от други нации на наша територия. Колкото до македонската нация, винаги съм смятал, че на територията на република Македония има възможност да се върви по пътя на една македонска политическа или гражданска нация. Това е свързано със степента на консолидация на македонското общество като гражданско общество. Нашите съграждани пък, които се самоопределят като македонци, ако се чувстват неразривно свързани с единната гражданска общност у нас, то те принадлежат на единната гражданска българска нация и не можем да говорим за инспириране на идеи за македонска нация на територията на България. Проектодокладът нито твърди, нито внушава такова нещо.

- А има ли македонска етническа група у нас?

- Аз лично заедно с други колеги предлагахме да се каже в доклада, че у нас има определен брой хора - според преброяването от 1992 г. 10 803, - които се самоопределят като македонци. 3188 от тях заявиха, че майчиният им език е македонският. Тези данни не бяха официално публикувани тогава. Аз съм ги оповестявал в свои статии, докато бях съветник на президента Желев. За първи път данните бяха официално оповестени през 1999-а. Вакуумът, който се създаде с непубликуването на данните, допринесе в редица авторитетни издания, включително такива на Съвета на Европа, да излизат цифри, говорещи, че като че ли в България съществува македонско малцинство от 200-250-270 000 души.

- Какви са резултатите по този въпрос от последното преброяване миналата година?

- Съветът не разполага с официални данни от него, те още не са готови.

- В преброяването от 1992-а имаше хора, които твърдяха, че са ескимоси. Самоопределянето явно не е достатъчен критерий за етническа принадлежност?

- Според коментара към чл. 3, ал. 1 на обяснителния доклад към Рамковата конвенция не се предполага, че дадено лице има право да избере произволно да принадлежи към някое национално малцинство. Когато 3188 души казват, че техният майчин език е македонският, веднага трябва да си дадем сметка, че те говорят местния регионален говор. И че сред съселяните и съгражданите на тези хора има много повече, които говорят същия диалект и които казват, че говорят български. Можем ли тогава да твърдим, че у нас се е обособила самостоятелна езикова македонска група? Мисля, че не.

- А онези 10 803-ма, които казаха преди 10 г., че са македонци по народност?

- Добре, но заедно с тях живеят много повече хора, които пеят същите народни песни, жените имат в чеизите си същите носии, същите традиции и обичаи - и те казват, че са българи. Можем ли тогава да говорим, че се е обособила етническа общност, която има обективно различими характеристики от тези на мнозинството? Мисля, че на територията на България не се наблюдават обективни характеристики, от които да се заключи за съществуването на македонско етническо малцинство. И никъде в доклада не се говори за македонско национално малцинство. Право на хората е обаче да се самоопределят за каквито пожелаят и това им право не трябва да бъде ограничавано.

- Появиха се информации, че експерти на МВнР държат в доклада да се използва изразът "етническа група", вероятно базирайки се на картите от преброяванията, а вие държите на термина "национално малцинство", позовавайки се на конвенцията. Второ противоречие - в самата конвенция няма дефиниция за национално малцинство, а вие говорите за обективни критерии за признаването на такова. Не е ли твърде хлъзгава материята за малцинствата, за да бъде третирана в правителствен доклад?

- В картите за преброяването на населението фигурира "етническа група", защото е предвидено там да се запишат и българите, които сме мнозинство. Някои неправителствени организации искаха терминът да е "етническо малцинство", което е неразумно, защото това означава българите да бъдем изключени. Що се отнася до термина "национално малцинство", както вече казах, ако възприемем подхода, основаващ се на гражданската нация, и в същото време отчитаме етническото, религиозното и езиковото разнообразие в рамките на тази единна нация, стигаме до извода, че националните малцинства у нас са "национални" тъкмо като част от тази единна общност, а не като принадлежащи на други нации.

- С какво е важен за нас докладът?

- Той стимулира българските институции, граждански организации и цялото общество да се огледаме и да се опитаме системно да изложим проблемите, които стоят за решаване за интеграциите на нашите малцинства в обществото. По-точно проблемите пред взаимната интеграция. Има цели групи в неравностойно положение, които са с много по-нисък социално-икономически и образователен статус. Има около 130 000 души роми, които са напълно неграмотни.

- Веднага могат да ви възразят: за какво неравностойно положение говорите, след като всички имат еднакви права? И че ако някои са масово неграмотни, болни или безработни, то не е, защото законът ги дискриминира.

- Когато хората са неграмотни или слабоквалифицирани, това ги обрича на безработица, на социални помощи, на по-висока престъпност.

- Въпросът обаче е дали, за да решим тези проблеми, трябва да дадем допълнителни права на цели етногрупи, т. е. да се създадат правни етнопривилегии, дискриминиращи мнозинството?

- Мога да говоря не само за ромите, но и за турците и за тези българи например, които живеят в малки населени места и не могат да получат адекватно образование.

- Не зная някоя правозащитна организация да се интересува от тях.

- Нека да поговорим и за тях. Ако държавата вземе мерки за окрупняване на училищата и осигури транспорт на учениците и учителите, това ще бъдат едни специални мерки, насочени към постигане на пълно и ефективно равенство. Защо на такива мерки да се гледа като на привилегии? Ако в резултат на стеклите се обстоятелства ромски деца живеят в гета и учат в училища, които са се оформили като сегрегирани и където качеството на учебния процес е много нисък, и ако се вземат мерки той да се подобри и децата да се върнат на училище, за да се изпълни конституционното изискване децата да ходят на училище до 16 г., това няма да е дискриминация спрямо останалите. Иначе все повече ще увеличаваме нехомогенността в обществото, а оттам и потенциала за социални конфликти.

- Въпросът е доколко тези мерки могат и трябва да се извеждат от правото?

- Според чл. 1, ал. 4 от Конвенцията за расовата дискриминация, за расовите и етнически групи в неравностойно положение държавата се задължава да вземе мерки, без обаче те да имат постоянен характер и да не пораждат привилегии. Мерките трябва да траят толкова, колкото е необходимо. Според чл. 4, ал. 2 на Конвенцията за малцинствата държавите се задължават да предприемат подходящи мерки за постигане на пълно и ефективно равенство между лицата от малцинствата и тези от мнозинството. Т. е. трябва не само равенство пред закона, но и фактическо равенство. В неравностойно положение са още хората с увреждания, също и пенсионерите.

- Така май в равностойно положение ще остане едно съвсем малко малцинство от хора - българи по етнос, които са здрави, образовани и богати.

- Това е смях през сълзи, ала това е горчивата истина днес. Но не може да се твърди, че като помагаш на изоставащия, с това дискриминираш другия.