Миналата година за първи път износът на текстил от България надхвърли 1 милиард долара. Предварителните данни на статистиката сочат, че страната ни е пласирала стоки и материали за 1 058 487 721 долара, а вносът е за около 925 млн. долара. Положителното салдо е 133,4 млн. долара. Но дори бегъл поглед върху структурата на вноса и на износа показва, че работят главно шевните машини, а не становете на българските тъкачки. На практика страната ни се превръща в шивашкото ателие на Европа.
Официално никой в държавата не се наема да отчете каква част от внасяните у нас платове излизат обратно под формата на готова продукция. Неофициално експертите пресмятат, че

делът на ишлемето варира около 80-90%

Най-лесно това се установява от немалката разлика между промишленото производство по отрасли и общия експорт на страната. От една страна, текстилната, трикотажната и шивашката индустрия сега се нареждат на шесто място сред промишлените отрасли. На сектора се падат 5,5% от общата промишлена продукция през 2000 г., а за 2001 г. делът им вероятно ще стигне 6%. В общия износ на страната за 2001 г. текстилната индустрия заема 21%. Обяснението за сравнително широкия марж е преди всичко в ишлемето.
Друг показателен парадокс е фактът, че се нареждаме сред първите страни в Източна Европа по внос на текстил и облекла на глава от населението. В същото време българинът продължава да свива разходите си за облекло. Ако през 1993 г. харчовете за дрехи и обувки са заемали 8% от общия потребителски разход, то сега те са спаднали наполовина.
Според наблюденията и на статистици, и на митниците текстилният отрасъл е сред най-добре функциониращите в държавата. През последните 3-4 години от бранша отчитат среден ежегоден растеж на износа от 25-27%. Миналата година например експортът е дръпнал с поредните 27,3% спрямо данните за 2000 г. В сметката влизат както платовете (трикотажни и тъкани), така и облеклото. Засега обаче везните се накланят в полза на облеклото за сметка на текстила, при който салдото остава отрицателно - дори и след значителното увеличаване на производството през 2001 г.
Ако се върнем 4 години назад, положението беше далеч по-катастрофално, коментират от Асоциацията на износителите на облекло и текстил. Според тях напредъкът се дължи преди всичко на вълнените тъкани, в производството на които през 1999 г. инвестираха италиански и турски предприемачи. Със 151% се увеличил и експортът на трикотажни платове, но като цяло балансът за текстила за момента е отрицателен.
Напълно противоположно е положението при пласмента на готова продукция. Става дума преди всичко за спортно облекло и дрехи за "свободното време". Като тип изделия най-популярни са дамските и момичешките панталони, сака и рокли. На следваща позиция са мъжките сака и панталони. Основен пазар е Европейският съюз, на който през 2001 г. се падат около 80% от общия текстилен износ на България. В еврозоната пласираме наша продукция главно в Германия, Италия, Франция, Гърция. Българската продукция се котира също така във Великобритания, Холандия и САЩ.
Почти с всяка от тези страни България може да се похвали с положителен баланс. Най-голяма разлика в полза за България се отчита със САЩ - почти 100 млн. долара плюс за родните текстилци, тъй като износът превишава около 33 пъти вноса. САЩ всъщност са вторият ни пазар след еврозоната с дял от 10% от общия износ. Следват държавите от Централна и Източна Европа, като в тази група се включват страните от ОНД и средноазиатските републики. За сметка на това

балансът ни с Китай и Турция си остава отрицателен

както при облеклата, така и при текстила. Оттам влизат най-вече трикотажни и памучни изделия, коментират спецовете. И добавят, че вносът от Турция например през миналата година като цяло е нараствал с по-малък темп, отколкото през 2000 г. Но в абсолютна стойност нещата далеч не изглеждат розово, а се влошават. От около 40 млн. долара през 2000 г. миналата година минусът е 56 млн. долара. Друг е въпросът, че както често се получава (обикновено при оповестяването на цялостния стокооборот на страните - б. а.), разминаване от около 10 млн. долара има в данните и на българската, и на турската статистика.
По принцип вносът на текстил и изделия от него е разпределен по страни приблизително по същия начин, както българският експорт. Само през миналата година делът на чужбинските стоки на родния пазар е нараснал с 27,16%. Най-голям е приносът на ЕС - около 70%. След еврозоната се нареждат страните от Централна и Източна Европа с 3,5%, следвани от Китай и Турция с 3%.
Структурата обаче е тотално преобърната - преобладава вносът на платове (предимно от еврозоната) за сметка на облеклата. От Югоизточна Азия пък влизат преди всичко трикотажните и памучните изделия, с които са залети сергиите и базарчетата в цялата ни страна.

Атрактивността на бранша е безспорна

- най-вече заради нуждата от не особено големи капиталовложения и заради евтината работна ръка. Солидните инвестиции, които просто са "необходимо зло" за фирмите от високотехнологичния бранш или за машиностроенето, в случая не са задължителни. За стартирането на шивашка фабрика с 40-50 работници първоначално са достатъчни между 10 000 и 20 000 долара (колкото да се наемат помещения и повечето машини). Още повече че в момента в близо 85% от българските фабрики персоналът варира между 1 и 50 души. Според официалните данни става дума за около 130 000 души, едва 30 000 от които са ангажирани в производството на тъкани и трикотаж. Останалите 100 000 шият облекла.
Тези числа обаче отчитат само наетите по трудов договор. Колко са реално работещите не се наемат да пресметнат с точност и хората от бранша. Но казват, че вероятно има поне още между 30 000 и 50 000 души отгоре.

Разминават се и числата при заплатите

През 2000 г. например националната статистика е отчела средна годишна заплата от 2160 лв. на наетите по трудов договор в частни фирми за текстил и трикотаж. В подсектор шивашки изделия и облекло годишната надница е била 1750 лв. Но тези, които са на "ти" с кухнята на фирмите, са категорични, че заплащането варира от 120 до 300 лв. в различните фабрики. И добавят, че и в този случай точността е обтекаемо понятие, та дори и заради сезонния характер на поръчките. В натоварения период се наемат повече хора и им се плаща по-добре, а в слабите месеци смените се разреждат, или направо се "разпускат".
Пиковите периоди са от април до август, когато капацитетът на цеховете се натоварва между 80 и 90%. Сравнително силни са и месеците от ноември до февруари, когато се произвеждат облекла за пролетно-летните колекции. Тогава предприятията работят на 60-70% от мощностите си.
Действително функциониращите фабрики в страната сега са около 3000, независимо че националната статистика отчита няколко пъти повече фирми в сектора, тъй като брои всички регистрирани с такъв предмет на дейност.
Повечето от цеховете за облекло се държат от гръцки, турски, италиански и немски предприемачи. Гръцките инвестиции са съсредоточени основно в пограничните региони на Южна България и по данни на комшиите са около 300. Турските предприятия също са концентрирани в районите около граничната бразда или пък в селищата с компактно турско население. Вложенията в текстилните фабрики също са правени предимно от турски, гръцки, италиански, германски и белгийски фирми. Най-солидни инвестиции обаче имат италианците и турците.

Оптимистите чертаят перспективно бъдеще на отрасъла

Част от анализаторите прогнозират възход при износа на текстил и облекло или поне запазване на сегашното средногодишно нарастване с 25-27%.
Проучвания на западни експерти чертаят възможности за развитие на сектора в близките 10-15 години. Една от причините си остават евтината работна ръка и очакването за привличане на повече поръчки и чужди инвестиции в бранша. Сред плюсовете ни са също гъвкавите цени, близостта до Европа и възможността за бърза доставка.
За сметка на това за Полша, която ни е конкурент, се счита, че пикът е достигнат и поръчките занапред ще спадат или поне ще се задържат на сегашните нива. И тъй като евротенденциите повеляват този тип производства да се изнасят в периферията на ЕС, България се оказва атрактивна дестинация поне при наемането на работна ръка.
Хладно мислещите предприемачи обаче не забравят, че само след три години им предстои ново предизвикателство, което тотално може да промени правилата на играта в сектора. През 2005 г. според правилата на СТО падат квотите за износ на текстилни продукти и страните от Югоизточна Азия ще направят конкуренцията безмилостно жестока с много ниската си цена на труда. И е много вероятно българският производител да се прости с част от дела си при трикотажните и памучните изделия. Надеждите са да запазим атрактивността си при производството на по-сложни облекла, които изискват повече време и усилия. Защото все пак за българина шивашката работилничка в задния двор на Европа означава работни места.

КАРЕ: Таблици

Внос в щатски долари по групи държави

Страни	2000 г.	2001 г.	Нарастване
ЕС-15	572 588 138	653 190 411	+14,07%
Централна и Източна Европа	-	34 748 163	-
ЕФТА	-	9 091 115	-
САЩ	-	3 071 864	-
Югоизточна Азия	-	21 373 310	-
Общо	727 409 898	924 989 216	+27,16%

Износ в щатски долари по групи държави

Страни	2000 г.	2001 г.	Нарастване
ЕС-15	653 190 411	845 793 507	+29,48%
Централна и Източна Европа	-	42 540 989	-
ЕФТА	-	22 555 713	-
САЩ	-	102 846 514	-
Югоизточна Азия	-	3 031 151	-
Общо	831 455 497	1 058 487 721	+27,30%