Има резултати, заради които учителите по история в гимназиите посягат към чашката. Наскоро помолихме 1000 американски граждани да попълнят официалния тест за получаване на американско гражданство. Резултатите показаха, че 29% от анкетираните не могат да отговорят кой е вицепрезидентът. 73% от участниците не са успели да посочат правилно защо САЩ са участвали в Студената война. 40% пък не могат да обяснят какви са първите десет поправки в Конституцията. А 6% не знаят кога е Денят на независимостта.

Не сме се объркали: невежеството на обществото не е нещо ново. Американците не разбират разделението на властите, както и не познават сенаторите. Това е така, откакто агенциите, проучващи общественото мнение, започнаха да публикуват отчайващите резултати още по времето на Хари Труман (между другото той бе президент). Според проучване, направено от Майкъл Дели Карпини, декан на училището по комуникации "Аненбърг", ежегодните промени в познанията на населението от Втората световна война средно са "малко под 1%". Но светът се променя. И за съжаление, той става все по-негостоприемен за хора, които не знаят нищо като нас. За да се преценят рисковете от това, е важно да се разбере откъде идва невежеството на американците. През март 2009 г. тримесечното издание European Journal of Communication зададе на жители на Великобритания, Дания, Финландия и САЩ въпроси, свързани с международната политика. Европейците ни победиха. 68% от датчаните, 75% от британците и 76% от финландците например можеха да кажат кои са талибаните, докато едва 58% от американците се справиха със задачата - въпреки че ние ръководим операцията в Афганистан. Това е едно от последните проучвания, които показват, че изоставаме от европейците.

Повечето експерти смятат, че сравнително



сложната политическа система в САЩ затруднява американците



да поддържат знанията си. "В парламентите на много европейски държави политическите партии са пропорционално представени, като партията, която има мнозинство, управлява без да е необходимо да "споделя властта с много местни правителства", отбелязва политологът от Йейл - Джейкъб Хакър. Ние пък си имаме Сенат, в който няма пропорционалност; смесица от щатски, местни и федерални бюрократи и почти непрекъснати избори за всяка длъжност, за която се сетите - съдия, шериф, член на училищно настоятелство и други. "Никой не е способен да разбере всичко това и осъзнаваме това всеки път, когато гласуваме", казва Майкъл Шудсън, автор на "Добрият гражданин". "Знаеш, че ще се объркаш, и това те обезсърчава да научиш повече". Допълнителна пречка е и фактът, че в САЩ има едно от най-големите разслоения на обществото сред развитите държави. "За разлика от Дания например, при нас има изключително много бедни хора, които нямат достъп до добро образование и огромна част от населението са имигранти, които дори не говорят английски език", обяснява Далтън Конли, който е социолог в Нюйоркския университет.

Когато в проучванията участват американци, които са заможни и са родени в САЩ, страната стои по друг начин срещу Европа. Има и други фактори, които утежняват ситуацията. "Много сериозен от тях е децентрализираната образователна система в САЩ, която всеки щат ръководи индивидуално", казва Хакър. "Когато учебните програми се определят централно, има повече общи познания и по-добра обществена култура." Друга пречка е това, че предаванията в медиите са повече икономически ориентирани, а не са обществени предавания, които според проучването на European Journal of Communication "отделят повече внимание на проблемите на обществото и на международните новини, а и дават повече познания в тези области".



Повече от два века американците живеят, без да познават заобикалящия ги свят.



Времената се променят - и те променят начина, по който гражданското невежество се превръща в голям проблем, за да продължаваме напред. Живеем в изолирано общество, но не можем да продължаваме да се занимаваме само с нашите проблеми. Това, което се случва в Китай и Индия (или в японската атомна централа), засяга производителите на автомобили в Детройт, както и това, което се случва на Капитолия и в Белия дом, влияе на конкуренцията в Китай и Индия. Преди да се появи интернет, мускулите бяха достатъчни, сега обаче в информационната икономика трябват мозъци. И ако преди сме разчитали на политическите институции, за да обучат средната класа и да й дадат преимущество, сега не разполагаме с нищо. "Проблемът не е, че хората в миналото са знаели повече, а днес знаят по-малко", казва Хакър. "А че невежеството им е било балансирано от по-компактните политически организации", допълни той.

Настоящият конфликт за разходите на правителството показва новите опасности, които крие невежеството. Всеки икономист знае как да се справи с дълговете - реформиране на скъпите програми, което ще спести разходи, орязване на раздутия ни бюджет за отбрана и (ако икономическият ръст продължава да е бавен) данъчни реформи, за да напълним отново опразнената хазна. Но проучване след проучване показват, че



избирателите изобщо не знаят как изглежда бюджетът в момента



Според направено през 2010 г. Световно проучване на общественото мнение американците искат да попълнят дефицита чрез орязване на отпусканите помощи за чужди държави от нивата, които според тях възлизат в момента на 27% от бюджета, до по-благоразумните 13%. Истината е, че отпусканите помощи за чужбина са под 1%. Междувременно проучване от 25 януари на Си Ен Ен показва, че огромна част от мнозинството се противопоставя на орязване на програмите за здравно и социално осигуряване. Вместо това предпочитат да бъде намалено прахосването на пари, което в измисления им свят изглежда, че възлиза на 50% от разходите, според проучване на "Галъп" от 2009 г.

Не е необходимо да казваме, че е невъзможно да се балансира бюджетът, като се вслушваме в тези хора. Но политиците ги насърчават и дори окуражават тяхното объркване. В резултат на това сега обсъждаме намаляване на краткосрочните разходи, което ще ни струва 700 000 държавни работни места. По този начин излагаме на опасност нестабилното възстановяване на икономиката и намаляването на способността ни да се конкурираме глобално, защото не предприемаме никакви мерки да се справим с дългосрочните фискални предизвикателства, които заплашват способността ни да се конкурираме глобално.

Имайки предвид историята ни, трудно е да си представим, че това скоро ще се промени. Но не трябва да казваме, че промяната може да ни помогне. "Проблемът е в невежеството, а не в глупостта", казва Хакър. "Страдаме от липса на информация, а не от липса на умения", смята той. Остава да видим дали това е лечима болка или нелечимо заболяване. Сега обаче е моментът, в който трябва да започнем да търсим лек.