Изненадващо или не, тези дни НЦИОМ хвърли камък в политическото блато с извода, че всеки трети българин е готов да гласува за чисто нова партия, различна от вече познатите. Социолозите за жалост не са изследвали в дълбочина профила на тази електорална група, нито идеологическите й тежнения. Излиза, че хората не знаят какво искат, но го искат много. "Новото"само по себе си не е носител на качествена промяна. Доказа го и политическият младенец ГЕРБ, зад който се строиха все стари меверейски муцуни с повече от съмнителна невинност. "Новото" произтичаше от треторазредния им професионален статут, позволил им да останат достатъчно анонимни през мътните години на прехода, за да се престорят на непорочни.

Повече от очевидно е, че лабораторни монтажи на спецслужбите като РЗС, ВОТ и тем подобни също не могат да бъдат причислени към една изцяло нова политическа генерация. Яне Янев вършее на политическото гумно от 20 години и отдавна не е "новина". Пламен Юруков, когото гласят за реставратор на десни руини, също има нерадостна политическа биография. "Новото време" отдавна е добре забравено старо.



Каква нова партия би могла да увлече след себе си тия близо 2 милиона избиратели



според изследването на НЦИОМ?

Новата политическа сила трябва да е извънсистемен играч. Алтернатива на онова, в което се родеят всички досегашни. Тя вероятно ще оспори неолибералния консенсус, който скоро ще бъде скрепен с Пакт за финансова стабилност. Той е общият знаменател под всички сегашни политически играчи. Под пакта ще турят подписите си всички парламентарни сили с изключение на БСП. Вироглавството на бесепарите обаче е опозиционно театро. Във властта социалистите се придържаха към неолибералната доктрина. Пактът все пак ще увековечи тъкмо тяхната рожба - плоския данък.

Той ще вкара в конституцията една последователна философия на българския преход: макростабилност с цената на социална деградация. Към днешна дата обаче тази философия е изчерпана: здравната система е в колапс, социалното осигуряване пращи по шевовете. Критичната ситуация напоследък започват да осмислят и някои неолиберални апологети. Техните призиви за замяна на плоския данък с пропорционално облагане на доходите обаче трудно се съчетават с радушната им подкрепа за пакта на Дянков. Крайно неубедително е хем да искаш промяна на преките данъци, хем да я осуетяваш с конституционни пречки.

Новата формация не бива да произлиза от обичайните политически лаборатории на олигархията. Там вдъхновението е видимо изчерпано. Справка: проваленият старт на АБВ. Новата сила трябва да федерира избуялите напоследък граждански, потребителски, екологични и други инициативи.



Потенциалната бъдеща партия явно ще трябва да се закотви вляво.



Крайно време е да се разбие упоритият мит на прехода, че единствено дясното може да бъде демократично. Политическите практики от последните 11 години доказаха неговата несъстоятелност. Дясната динамика е отдавна изчерпана. Тя издигна в култ индивидуализма и доведе до пълен разпад на социалните връзки. ГЕРБ само удължи агонията. Още със самоопределянето си като дясна формацията предначерта своя провал. Нонсенс е да предлагаш дясна алтернатива на либерална политика (тройната коалиция). А и вдясно е пренаселено. Там гъмжи от родни ГМО-мутанти на европейския консерватизъм и либерализъм. Там са ГЕРБ и "Синята коалиция". Идейно там са и Първанов, Станишев, Овчаров, Кадиев и цялата хайверена върхушка на БСП, която не ще тръгне срещу собствените си интереси. ДПС също се курдиса там. Интересна политическа безсмислица са десните "зелени". Ако дясното се отъждествява с пълната либерализация на пазара, излиза, че тия природозащитници се борят с естествените поражения от собствения си мироглед - концесиониране на обществени услуги, инвестиции в печелившите сектори, откъдето и презастрояване, унищожаване на природата в името на печалбата и т.н. Зелените са по дефиниция леви, но не и у нас.

А лявото отдавна е вакантно, но група лимузинени социалисти още се размотават по терена, докато не се намерят куражлии да им бият шута.

Новата формация трябва да заяви като свой приоритет борбата с картелите. Кауза, която обединява. Някои по-опитни слухари в политиката вече започнаха да експлоатират глухия ропот от високите цени на храните, горивата, мобилните телефони, отоплението, тока и водата. Стигна се до парадокса самият Иван Костов да пледира държавата да брани правилата на пазара, но споменът за нежните му отношения с единствения мобилен оператор по негово време прави апелът му несериозен.

Най-сетне тази нова партия трябва да реабилитира похабените от злоупотреба понятия като солидарност, справедливост, безкористност, почтеност, толерантност, свобода. "Имеджин", ще се нахилят криво циниците. Ами да, вече има 30 процента, които си представят това, различното.