|
| Декември 2005 г. Симеон Сакскобургготски на 46-ия конгрес на БСП. Тогава изслуша прав "Интернационалът". |
Най-много да превърти и да ограби банка с пластмасов китайски пистолет - като онази учителка. Или с истински. Или да се самоубие - като онзи бизнесмен на паркинга. Или да стане алкохолик.
Не съм правил сметки, но изпълнен гръмогласно, "Интернационалът" ехтя за последно в зала 1 на НДК на 46-ия конгрес на БСП - през 2005-а. Дори царят стоя прав. Макар в жилите му да тече и капка от кръвта на френските Бурбони, пометени от революцията - дело на "роби на труда".
Въпросните "роби" тогава са имали гнева си и никаквото си заплащане
Тоест - съвършено няма какво да изгубят, ако се вдигнат на бунт. Освен шапката на главата си и главата под нея. Заеми са били отпускани само на една определена каста, която е притежавала собственост. Банкирането още не е стигнало до онези с оковите...
В последвалите 46-ия конгрес времена на тройната коалиция се развихриха строителството, растежът и ръстът на кредитите. До днес, когато повече от половината българи живеят на кредит според Асоциацията на банките в България.
Така че обременените - от една страна, да не изгубят работата си, от друга, да изпаднат в просрочие по кредитите - съвременни хора, са къде-къде по-несвободни и тероризирани от британските деца миньори в Корнуол, получавали за труда си под земята смешни пари преди стотина и кусур години. (Колкото получават сега връстниците им в Пакистан и Индия, за да шият дрехи...)
Зависимостта е известна:
повече кредити, повече работа, съответно повече конформизъм
Действаме така, както прави групата около нас. Дори и в "индивидуалистична" култура като българската.
Съседът си е купил супернов хладилник с антибактериално покритие на лизинг преди време (сега лизингът е ударен здравата от бизнеса) - купуваш си и ти. Няма значение как ще пасне в панелката или маломерния ти апартамент и няма значение, че не си в състояние да напълниш всичките шкафове на фризера.
Теглиш заем - за почивка, кредит - за нови мебели, правиш ипотека с 6% лихва при гратисния период, която се удвоява в кризата, защото... ами не си чел ония дребни текстове, кво да им четеш, тогава какво отпускане на кредити падна.
И също като оня Боб от Алабама си вярвал щастливо и наивно, че ще си работиш и даже заплатата ти ще расте, и даже и в България, за да си плащаш вноските. А и да рефинансираш някой от потребителските - що не, иначе как ще издеяниш?!
Боб от Алабама обаче е ясен, той е от онази категория рискови кредитоискатели - без кредитни досиета, към които американските банки бяха особено щедри да отпускат кредити, за да си купят жилища. Не защото искат дом за Боби, а за да строят компаниите, а те пък, от своя страна, да "опаковат" във фондан кредитите на Боби и милиони като него и да ги продадат - обаче не като субпродукт, а като трюфел на пазара на т.нар. инвестиционни продукти.
В обикновеното риалити две нули една до друга означават тоалетна. В инвестиционното риалити - много, ама много пари.
На Боб не му пука. Той е живял без дом и това, че банката ще му го вземе, не го нерви. Не е така обаче с българина. Гошовците, пюрето на родната демокрация, пуснати в тоя пасатор, стават мекички, мекички, страхливи.
Юмрук от това пюре не може да се извади
Даже пенсионерите са по-борбени от Гошовците. Нямат кредити, нито работа, за която да се страхуват. Затова те са и сред най-активната агитка на протестите на ВМРО, за тока например - и за други работи.
А Гошовците и производните им най-много да заредят три пъти за по левче бензин. В резултат - дизелът ще поевтинее с... 14 стотинки. Бензините и с една няма да се смъкнат.
Няма как. Подсъзнателно - но и съвсем съзнателно - новите роби се страхуват от хаос, ерго от протести, които биха довели, естествено, до безредие. Безредието би довело до промяна на статуквото за групата, значи и за техния статут. Това значи - и на семействата им, децата им.
Така енергията отива за пара в свирката. А локомотивът си стои на гарата.
Живот между две вноски по кредити, които отгоре на всичко са и поскъпнали, намалели заради кризата доходи и затормозяващо поскъпване на стоките изцежда всякаква позитивна и конструктивна енергия от хората. Изключително удобно за която и да е власт. Стига да не прекали - защото най-добрият съюзник на "Мюсюлмански братя" в Египет и Тунис беше гладът.
Разбира се, винаги има и изключения от правилото - някои айрънменовци, вирнали нагоре глави. Даже се и усмихват, че и социален живот водят. Само дето... няма как да си намерят последователи. А вижте Унгария - най-големият митинг при тях след избухването на демокрацията беше не за цените на тока или горивата, а в защита на свободното слово.
Митингите от началото на демократичните промени никога няма да се повторят. Освен че тогава можеше да отпушиш гърлото си за всички затъкнати майни към държавата, властта и БеКаПе-то, мнозинството имаха някаква собственост, някакви спестявания и/или - като майка ми и баща ми, с изплатен кредит за жилище, издължаван с по двайсетина лева на месец.
Така че с голяма доза достоверност може да се прогнозира хилава масовост на бунтарските прояви, излюпили се нейде из нета. Залагам на флаш мобовете - защото младежите, които ги правят, още са само парии. До двойното робство имат време.
Баф , че и в революционери белязани . Докато на мястото им ни требе нов евфемизъм , с повече акъл в него ... 
Френската революция е известна още като революция на санкюлотите.
), едни продавачки на гащи, дето люпят семки пред маломерни магазинчета, получени от някогашните големи (строени преди 9-ти още) магазини. Толкоз. И тук-там шивачки, работещи за гръцки и италиански сайбии, за да могат мъжете им да пребивават необезпокоявано и целодневно в "хладни механи", щото били безработни, и студент/к/и - келнерки, за да не се пишат безработни. Пролетарии, хайде холан! Това са прикрити лумпени, чиято пъпна връв с естествената солидарност на работещи хора, е отдавна, съзнателно и целенасочено, прекъсната. Какви революции, какви пет лева! То и революция да направиш, се иска да си размърдаш мозъчните гънки. И задника (ако вече не е подложен на липосукция, разбира се).