Мъж се прибира уморен след нощна смяна в Смолян. Зима е. Той гледа постоянно в краката си, защото тротоарите са силно заледени и се страхува да не падне. Но удря главата си в сложена насред тротоара указателна табела. Губи съзнание, а от главата му започва да тече кръв. От болницата мъжът излиза със седем шева. И като истински гражданин завежда дело срещу общината, защото знакът е неправилно поставен. Районен съд приема, че общината е изцяло виновна и трябва да плати 3500 лв. обезщетение. Установено е, че знакът е бил поставен много ниско. По закон табелите трябва да са на височина най-малко 2.25 м, а във въпросния случай тя е била едва на 1.70-1.80 м. Окръжният съд потвърждава вината на общината, но приема, че и пострадалият има 25% вина за нараняването. И намалява сумата на обезщетението на 2625 лв.

Примерът показва, че



хората трябва да защитават правата си и



да съдят постоянно държавата и общините за причинените им неудобства, травми, стрес и проблеми.

Случаят е показателен и за това, че в тази работа няма по-голямо или по-малко страдание, малък или голям проблем. И както се иска от гражданите да спазват стриктно буквата на закона, това трябва да се отнася и за всички служители в държавната и общинската администрация. Под страх от административна отговорност - тежки глоби и големи обезщетения чрез съд.

Напоследък няколко съдебни решения показаха, че вече няма прошка за безхаберието и арогантността на администрацията.

Административният съд в Стара Загора осъди МВР да плати 5000 лв. обезщетение на миньор, пребит от полицаи по време на протестен митинг пред мини "Марица-изток". Вътрешното ведомство ще трябва да поеме и разноските по делото в размер на 2250 лв. Сигурно мнозина си спомнят случая от лятото на 2007 г., при който снимката с окървавения миньор обиколи публичното пространство. След тогавашните безредици между униформени и миньори от МВР обявиха, че миньорът сам си е ударил главата в асфалта. На мястото обаче имаше няколко телевизионни камери, които заснеха как полицаите го бутат на земята и го налагат, а



след това му попиват кръвта с националното знаме



Съдът е категоричен, че мъжът е претърпял физически страдания и емоционален шок от унижението, на което е бил подложен. Магистратите уважиха едва една трета от претендираната от миньора сума от 15 000 лв. Но самото решение е достатъчно симптоматично и ще трябва да дисциплинира полицията, която често си позволява да прилага сила, без това да е необходимо. Този случай отваря вратата за още такива процеси.

Както и делото, по което преди дни община Пловдив бе



осъдена да плати 250 000 лв. обезщетение на Кръстьо Чорбаджийски



Това е обезщетението и лихвите към него заради смъртта на съпругата му Мария Кожухарова, убита от паднало дърво по време на буря на 29 август 1998 г. на ул. "Екзарх Йосиф". Винаги в такива случаи - на паднали мазилки или дървета - общините и държавата излизат сухи с твърдението, че това били форсмажорни обстоятелства. Сега обаче съдът приема, че общината е трябвало да помисли какво би станало с дърветата при една буря.

Възрастният човек е предявил иск за 2.2 млн. лв. обезщетение, но съдът му е признал 100 000. Заедно с лихвите сумата набъбва до 250 000 лв. Интересно е, че самият той дължи над 120 000 лв. такса за неуважената част от иска. При стария закон за отговорността на държавата изрично се предвиждаше, че ищецът не дължи 4-процентовата държавна такса в началото на делото, но ако определена част от иска не бъде уважена, тогава тя се слага върху нея.

Чорбаджийски атакува общината с аргумента, че тя поддържа зелената система в града и е длъжна да се грижи за безопасността на хората. Първоначално със случая се занимава прокуратурата, която не открива престъпление и виновни с аргумента, че "дървото е паднало по време на буря". Затова и адвокатът Чорбаджийски заведе дело по закона за отговорността на държавата. Окръжен съд реши, че това е нещастен случай. Апелативният съд и Върховният касационен съд обаче решиха, че общината е била отговорна.

Очевидно общините и държавата тепърва ще разбират отговорностите си. Досега те все намираха оправдание и се държаха с хората като господари със слуги. Да вземем пресен пример във Велико Търново, чиято община бе осъдена от мотопедист, пострадал тежко заради дупка на пътя. Мъжът управлявал мотопеда си, когато изненадващо предното колело пропаднало в дупка. Той паднал и получил фрактура на лявата колянна става. Наложило се да се лекува в специализираната клиника по ортопедия в Плевен, където го оперирали. Три месеца е бил неподвижен, а още три месеца и половина се придвижвал с патерици. През цялото това време е нетрудоспособен. Затова и съдът му присъдил 3175 лв., похарчени за лечението, както и 10 000 лв. неимуществени вреди за причинените му страдания. Магистратите са били единодушни, че парите трябва да се платят от общината, независимо че пътният участък е бил разкопан от частен строителен предприемач. Съдът приема, че



общините отговарят за поддръжката и ремонта на общинските пътища



Пак във Велико Търново общината бе осъдена да плати и 5000 лв. за нахапана от бездомни кучета жена. Общината плаща и си удържа тези пари от фирмата, която поддържа градския приют за безпризорни животни.

В огромната си част тези дела са по закона за отговорността на държавата и общините за вреди. По него те "отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност". И той ще се използва все по-често. Важно е да се знае, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При това



независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице



Другият вариант за съд на държавата и общината е по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за непозволено увреждане. Там обаче е задължително да се плати 4% държавна такса върху съответните искове за имуществени и неимуществени вреди.

В подкрепа на тезата, че сега държавата и общините ще видят кой на кого трябва да служи, е и скорошното решение на Конституционния съд, с което падна едно от законодателните нововъдения на ГЕРБ. С него висшите съдии обявиха за противоречаща на конституцията поправката в Гражданския процесуален кодекс, с която бе забранено принудителното изпълнение не само срещу държавата, но и срещу общините. Така сега всеки, който има да взема пари от община, може да отиде при съдебен изпълнител с документи и да поиска принудително събиране на парите.

Всъщност в стария ГПК също не се се допускаше принудително изпълнение срещу държавни учреждения и общини, както и срещу лечебни заведения, субсидирани от републиканския или от общинския бюджет. Това правило бе възпроизведено изцяло по отношение на държавните учреждения от новия ГПК, приет през 2007 г. За общините и бюджетно субсидираните заведения забраната за принудително изпълнение обаче бе ограничена до средствата по банковите им сметки, постъпили като субсидия от републиканския бюджет. Това бе прието като някакъв напредък и възможност хората и фирмите да си събират бързо дългове или обезщетения поне от общините.

Изненадващо обаче по предложение на депутати от ГЕРБ бе променен ГПК и общините също станаха отново богопомазани, както държавата и нейните учреждения. С поправката бе забранено парично вземане да бъде събрано от съдия-изпълнител чрез запор, възбрана и публична продан на общинско имущество или от общински банкови сметки. Просто хората и фирмите трябваше да чакат плащането им да бъде предвидено в следващия бюджет. Сега обаче КС прие, че общините трябва да си плащат, включително и принудително. И вече над 40 общини са с блокирани сметки. Сега ще се научат да си вършат работата, за да не се стига до блокиране на сметки.

Забраната за принудително изпълнение срещу държавата засега остава. Висшите съдии отказаха да я отменят с аргумента, че държавата не може да принуждава сама себе си. Но рано или късно и това ще стане. Дотогава държавата просто ще бъде скъсвана от съдене.