Интересно си живеем в нашето политическо мазе. Сиренцето е заложено и мишките възторжено цвърчат край него. Ето, социологическите агенции доволно отчитат, че Меглена Кунева може да бие всеки гербер за президентския пост. Един Бойко не може, но и него, ако се напрегне. Интересно кога тази жена стана такъв харизматик? И защо агенциите въобще я вкарват в класациите? Защо не опитат с Костов и Сидеров? Биха се получили интересни данни. Официално тя е толкова кандидат, колкото и Командира (и двамата не са афиширали амбиции), и много по-малко от Сидеров, който твърдо смята да участва в надпреварата. Но те някак не са оперативно интересни за социологията.

Отговорът е, че Кунева задължително трябва да бъде изкарана от фризера, гримирана и рейтингово сресана,



за да задоволи тази част,



която позагуби позиции след възкачването на ГЕРБ. Ако нещо необичайно не се случи, бившият еврокомисар ще бъде кандидатът на Първанов, БСП и царя за президент.

Доста по-неясна обаче е ситуацията около другия кръг, носещ инициалите ББ. Не бързайте да припознавате премиера, той носи имената на два български града (Банкя и Бургас). Доколкото Валентин Златев поддържа топли връзки с всички партии, борбата на този кръг е битка за оцеляване на Бойко Борисов. Ако ГЕРБ се провали в президентската надпревара, дори и да довърши мандата, това означава маргинална роля на Борисов впоследствие. Как си представяте



Борисов в ролята на маргинал?



Не си мислете, че съперничеството между Първанов и Борисов е формално. Те никога не са били кръвни врагове, но и имало за какво да воюват. България винаги се е управлявала от външни сили и мръсни пари с цел удовлетворяване на тези сили и утрояване на парите. Партиите и политиците се конкурират кой да е посредникът. Тази дейност цапа доста ризи, повече власт гарантира по-добро препиране и едноличен достъп до дрешника. Борисов къта ризи и нека няма наивници, които си въобразяват, че ще си спази едно от първите обещания - "Ако един ден хората спрат да ме харесват, ще изляза от политиката, тъй както съм влязъл".

Перспективите пред премиера са сложни. Провал на ГЕРБ на президентския вот е началото на края, а всеки друг освен самия Борисов би рискувал загуба от Кунева (или който и да е фаворитът на Първанов). Но и той, при цялата си медиативност, също не може да е уверен в успеха.

Нима Петър Стоянов през 2001 г. не беше сигурен? Премиерът не може да си позволи да участва и загуби - това би било галактическа глупост, мигновен край на ГЕРБ и него самия.

Ситуацията много прилича на тази от 2001 г. "Синята коалиция" се готви да издигне претендент, задава се трибой. Ранната номинация на Сидеров е капан за Борисов, защото се цели в неговата електорална ниша. През 2001 г. изборите бяха решени с гласовете на ДПС. Така ще е и сега. Кунева доволно би ги взела и спечелила. Но ГЕРБ? Без ДПС герберите имат шанс само ако издигнат общ кандидат с другите десни партии и "Атака". Очевидно няма да стане, килимчето пред Доган ще е пълно, а той ще гледа кой какво му носи на тепсия. Ето вчера се появиха информации, че Доган май мислел да издигне самостоятелна кандидатура на ДПС - което означава само едно, вдига си цената.

Вариантите пред премиера са два. Първият е да кротува в правителството, да издигне друга рейтингова фигура от ГЕРБ, ценни дарове отново да полетят към сарая. Не би било чудно, предвид факта, че



в ерата на Борисов Сокола узакони 1.5 млн. лв.,



разшири медийната си и банкова империя. Бойко е рядък талант. Ще обясни, че ДПС се натрапва, иска да изложи ГЕРБ, кучето му изяло пауните и целия познат репертоар, докато бюлетините не се преброят и турските 500 000 се окажат решаващи. Тази хипотеза все пак е малко вероятна, тъй като подкрепата на ДПС е дискредитираща.

Вторият вариант е Борисов да се кандидатира сам, но при сигурното условие, че ще спечели. Това отново би означавало договорка с Доган и другите опоненти, но задкулисна. Лесно може да бъде осъществена - тройната коалиция ще влезе формално в боя, няма да налее пари в кампанията, в краен случай Доган ще се озове в затънтено селце и "случайно" ще изтърси нещо стряскащо за българите. Така Борисов ще влезе в президентството, ще реже ленти поне до 2016 г., а в замяна Първанов, Доган и ко ще получат позиции в един по-широк кабинет, именуван примерно "експертен". Тъй и тъй, без Борисов никакво правителство на ГЕРБ не може да съществува. Тъй и тъй, рано или късно ГЕРБ отива на кино. Но само този вариант гарантира на Борисов лично политическо оцеляване.

Струва ви се невъзможно олигархията така да се договори? Спомнете си как Борисов дружелюбно трасира втория мандат на Първанов, отказвайки да се кандидатира, дайте си сметка за внезапния грандиозен рейтинг на Кристалина Георгиева. Вероятно я тестват за премиер в едно "консенсусно правителство" при президент Борисов. Друг е въпросът дали тя иска.