|
| Смела Нинева |
- Г-жо Нинева, факт са вече окончателните промени в Кодекса на труда и наредбата за отпуските. Едно от най-дебатираните предложения беше въвеждането на задължителен график с промените от юли 2010 г., по който вече ще се излиза в отпуск. Общото мнение е, че той създава повече объркване и бюрокрация, отколкото ред.
- Лично аз не намирам проблем с графиците, защото в някои предприятия винаги са били утвърждавани такива. По този начин се гарантира равномерно ползване на платения годишен отпуск от работниците и служителите и в същото време работодателят в определени моменти винаги разполага с достатъчно хора, за да изпълнява своите задължения.
- С вкарването на графика в КТ обаче датите в него се оказват единственото време, в което работодателят е длъжен да пусне служителя в отпуск. Как в този случай се гарантира правото на работника да излиза в отпуск тогава, когато наистина има нужда?
- Това не означава, че работодателят не може да разреши ползването на отпуск на отделен служител и извън графика. Аз мисля, по не съвсем ясни за мен причини, че изключително много се абсолютизира значението на този график.
- До неговото абсолютизиране се стигна, защото беше вкаран като задължителен в Кодекса на труда. Как да успокоим и работодатели, и работници, че това няма да създаде проблеми с ползването на отпуските?
- В министерството са задавани много въпроси за изключителната бюрократична процедура за промяна на графика в предприятията, например при ползването на болничен, който може да съвпадне с началната дата на графика или да бъде по време на започнал вече отпуск. Никога законът не е изисквал работодателят да променя графика в такива единични случаи. И в наредбата за работното време, почивките и отпуска на практика е уреден един-единствен случай за това, само при възникване на конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер. Това са причини, които се отнасят не за отделните работници, а за цялото предприятие, дейността и производството, които то извършва. Например, ако постъпят нови поръчки, които не биха могли да бъдат изпълнени в срок, ако голяма част от работниците и служителите се намират в платен годишен отпуск. Т.е. наредбата урежда, че при възникване на такива причини, които засягат платения годишен отпуск на голям брой работници и служители, само в такива случаи се налага изменение на графика.
- Как да процедира човек, когато във времето за отпуск се намира в болничен например?
- В тези случаи в КТ е казано, че по споразумение между работодателя и служителя този отпуск може да се ползва по друго време в рамките на календарната година. Самият закон не изисква промяна на графика и отпускът, който човекът не е могъл да ползва, не е необходимо да се включва отново в графика. Той си излиза извън графика.
- Но нали работодателят не е длъжен да го пусне по никое друго време извън графика?
- Винаги съществува риск работодателят да откаже да разреши ползването на платен годишен отпуск не само извън графика, а и в рамките на графика. И не случайно е уредено това право на служителя - когато не му разрешат отпуск, който е заложен в графика, да може 14 дни предварително да уведоми работодателя си, че излиза да го ползва.
Няма изрична забрана за промяна на началната или крайната дата за ползването на годишния платен отпуск в рамките на календарната година, за която се полага. Естествено след съгласието на работодателя. Но искам отново да кажа, ползването на платения годишен отпуск е формална процедура. Работникът или служителят има право да упражни субективното си право да поиска този отпуск. Но отпускът категорично не може да се ползва, без да има писмено разрешение на работодателя, което обикновено се дава в заповед за ползване на платен годишен отпуск.
Така или иначе, каквото и да е разписано в КТ, винаги може да има работодатели, които не спазват неговите разпоредби и разпоредбите на подзаконовите нормативни актове. Също така е възможно и служителят да не ги спази. И не случайно с промяната в КТ, която влезе в сила от 1 март т.г., работодателят вече има право едностранно да пусне работника или служителя да ползва платения си годишен отпуск още от началната дата на заложения в графика отпуск.
- Имаше спорове кои са уважителните причини, поради които работникът може да поиска отлагане. Трябваше да се изяснят в наредбата, но ги няма.
- Легални дефиниции на уважителни причини не бяха разписани даже примерно поради факта, че всяка причина може да изглежда маловажна за околните, но за самото лице да е много важна. Смисълът на този текст означава следното: работникът трябва да изложи писмено уважителната причина, поради която иска отлагане на до 10 дни отпуск за следващата година. Но тя ще придобие характера си на такава, ако работодателят отчете, че точно за този човек, точно тази причина е действително уважителна и от изключително значение и за него, и за семейството му.
- Кои са полагаемите се дни, които задължително трябва да бъдат вкарани в графика?
- Утвърденият преди края на предходната календарна година график задължително следва да съдържа ползването на полагаемия се за следващата календарна година отпуск. Това означава, че този график съдържа отпуска за 2011 г. Но в него може да бъдат включени например отложените до 10 дни по производствени причини, както и всички неползвани дни, непогасени по давност и натрупаните до 1 януари 2010 г. Но това не е изрично законово разпореждане.
- Щом от предходната година може да се отлагат до 10 дни за следващата, не стават ли те дължими за тогава и не трябва ли задължително да се включват в графика? Все пак човек иска да му отложат дни по уважителни причини, точно за да ги ползва през следващата година. Работодателят пък дори не пита, когато отлага по производствени причини. А накрая може да се окаже, че за тях изобщо няма място в графика. В случая е изключително важно, според мен, да се даде възможност да се започне ползването на отпуск от отложените дни, защото тяхната давност ще изтече година по-рано от неизползваните за настоящата година.
- Действително може да се получи разлика от 12 месеца с оглед на 2-годишната давност. Това, което може да бъде казано, е това, което вие казвате, при включване в графика на отложен от предходната година до 10 дни неизползван платен годишен отпуск, желателно е ползването да започне от тях. Но разбирате ли, нито законът, нито наредбата създават такава задължителност. Желателно е просто да се гарантира, че и тези дни ще успеят да бъдат използвани в двегодишната давност. Това произтича, но пак от гледна точка на тълкуването на КТ, че тези до 10 дни, отложени от 2010 г., ако не бъдат използвани през 2011 г., те не могат да бъдат отложени повторно за ползване през 2012 г.
- Г-жо Нинева, защо изобщо трябваше да се правят толкова сложни промени заради проблема с натрупването на отпуски, като очевидно той се решава единствено с въвеждането на давността? И преди отпускът трябваше да се ползва в календарната година, имаше правила за отлагането му, работникът можеше да се пусне сам, ако шефът не разреши, работодателят можеше да го пусне, ако той не иска да излезе...
- Но никой не го изпълняваше и ще ви кажа защо. Поради факта, че те не се погасяваха по давност, и от тази гледна точка може да се каже, че наистина давността решава основния проблем.
- Въведеният график обаче сякаш повече обърка хората, отколкото да създаде допълнителен ред. Има работодатели, които досега никога не са създавали проблеми с отпуските, сега казват: "Не ми се занимава с глупости, ще си гледаме само графика."
- Работодателите и сега няма да имат проблеми. Няма да се налага да правят нищо по-различно от досега, за да разрешат или да откажат отпуск.
