Държавата успя да победи бившия министър-председател и наследник на Кобургите Симеон Сакскобургготски на две инстанции в съдебната битка за двореца "Кричим". В процеса бяха изровени архивни нотариални актове, магистратите се върнаха към Търновската конституция и Ньойския договор, изследваха статута на Интендантството на цивилната листа на царя и разпитаха няколко над 80-годишни свидетели. За да излязат с решение, което постави под въпрос цялата царска реституция. Въпреки че правото ни не е прецедентно, техните мотиви сигурно ще бъдат ползвани и по другите дела, свързани с царските имоти. Предстоят делата за дворците "Царска Бистрица", "Ситняково" и "Врана".

Сега се очаква Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза, които са осъдени да платят и 11 666 лв. разноски по делото - възнаграждение за един адвокат и депозити за вещи лица, да предявят реституционните си претенции и пред Върховния касационен съд. И неговото поведение ще е интересно. Тъй като ГКП допуска трета инстанция само ако има правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, има различна практика на съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Като се изключи фактът кой води делото, в него няма нищо, което да налага разглеждането му и от третата инстанция.

Още повече че Окръжният и Апелативният съд в Пловдив се произнесоха абсолютно идентично и не оставиха спорни моменти. Сигурно би било интересно за върховните съдии също да разсъждават върху закони, които отдавна не действат, върху промяната на режимите и формите на собственост.

На практика съдиите бяха поставени в ситуация да законодателстват. Тъй като от 1998 г., когато Конституционният съд призна за противоконституционен Закона за обявяване за държавна собствеността на бившите царе (ЗОДС), нито един парламент не намери воля да гласува друг закон, който да уреди статута на имотите. Явно конюнктурата никога не е подходяща. А в средата на декември 2009 г. този парламент дори наложи мораториум върху правото на бившия премиер и сестра му да се разпореждат със земи и имоти, върнати им като наследници на бившите царе до приемането на специален закон. Уж временна, мярката май ще се превърне в постоянна. И така ще даде на Сакскобургготски чудесен коз, когато заведе дело срещу държавата в Страсбург. А той се закани да го направи.

Ето какво пише в решението на Радка Петрова, Стела Дандарова и Галина Арнаудова от Апелативния съд в Пловдив за имението "Кричим", имот № 000 539 по плана на землището на селото.

Разказите на свидетелите и на двете страни, както и документите, представени от държавата, предоставят информация как е оградено имението и дали то е придобито по давностно владеене от 20 години.

Става ясно, че с предписание от 30 ноември 1901 г. на министерството на земеделието до Пловдивския районен горски инспектор е съобщено, че държавната гора е отстъпена на Интендантството на Негово царско височество княза за развъждане на фазани и друг дивеч, като корията ще се огради. Населението и местната управа са недоволни. Хората започват да събарят оградите, но държавните органи ги възстановяват. Писани са молби до различни институции, включително и до княза. Заграждането започва под контрола на Интендантството и когато става ясно, че гората е загубена, тогава вече борбата се насочва към запазването на частните имоти в корията, на общинските пасища и на училищната нива. Като наказателна акция след всяко събаряне на ограда оградената площ се разширявала. В крайна сметка освен гората в имението попадат общинските пасища, училищната нива и около 50 частни ниви.

Сакскобургготски и сестра му представят продавателни записи, за да докажат, че дядо им Фердинанд е купил част от имотите в периода 1902 - 1907 г. Депозирани са и крепостни актове на името на цар Фердинанд I. Представени са 49 продавателни записа от 1902, 1903, 1904 г. и последният от 28 март 1907 г. По всички тях като купувач фигурира Интендантството на цивилната листа. Има и 33 крепостни нотариални акта за периода 1902 - 1903 г. за покупко-продажба на земеделски земи и по всеки от тях купувач е Интендантството.

Наследниците на царете претендират и че сградите, описани в нотариален акт № 109/1930 г. на мирови съдия, са построени по поръчка на българския цар с негови лични средства. Писмени доказателства за строителството обаче няма. Няма и данни кога и колко са построени. Има писмени данни за издигането на бетонната ограда. Сред тях са документ, подписан от интенданта и предприемача В. Г. във връзка с офертата от негова страна за построяването й, рапорт на арх. Харбар до началника на архитектурното отделение от 15 март 1938 г., с който му се предоставят идейни скици, искане от 20 юни 1938 г. от интенданта до министъра на благоустройството на 1.3 млн. лв. във връзка с големия ремонт на двореца "Кричим", направата на три жилищни помещения и ограда, тъй като отпуснатият кредит не е бил достатъчен.

За да вземат решението си, магистратите отговарят на три групи въпроси:

1. Възстановена ли е собствеността на царските наследници по силата на решение № 12/1998 г. на КС, с което Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ДВ, бр. 305 от 31.12.1947 г.) е обявен за противоконституционен;

2. Каква е същността на Интендантството на цивилната листа на царя;

3. Правото на собственост по давност.

След референдума от 8 септември 1944 г. на 15 септември Народното събрание официално провъзгласява България за Народна република. На 4 декември 1947 г. е приета Конституцията на НРБ. Въз основа на нея на 19 декември 1947 г. е гласуван ЗОДС. Разпоредбите му са бланкетни. Обявява за собственост на НРБ всички движими и недвижими имоти на територията на България, принадлежащи на семействата на бившите царе и на техните наследници, лично придобити и наследени. Към закона няма опис на имотите.

ЗОДС има еднократно и декларативно действие и по същество не решава нищо. Преди това със Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на ВНС от 2 август 1946 г. държавата декларира, че изравнява всички държавни имоти - ползваните от монархическата династия и двора с останалата публична държавна собственост.

Формално монархическите имоти са обявени за принадлежащи на републиката със закона за референдума, който не е признат за противоконституционен.

Решенията на КС са задължителни за всички. Те действат за в бъдеще, т.е., когато се отменя закон, той не може да се прилага повече. Правните последици от обявените за противоконституционни актове се уреждат от органа, който го е постановил. В случая парламентът трябва да приеме закон. Решението на КС има единствено декларативен ефект.

Още повече че пет дни след решение 12/98 в решение 15/98 г. конституционните съдии пишат, че решенията му нямат реституционен ефект. В него се казва, че "дали да бъде проведена реституция и в каква форма, както и за какви имоти, на кои собственици и в какъв размер са въпроси на законодателна преценка за целесъобразност".

Колкото до Интендантството, съдиите приемат, че то е уникален публично-правен институт, държавно учреждение, а служителите му - държавни.

Въпросът за имотите на монарха е уреден в Търновската конституция. Тя предвижда 600 000 франка на година за княза и неговия двор. В основния закон е записано и че държавните имоти принадлежат на Българското княжество и с тях не могат да се ползват нито князът, нито неговите роднини. Идеята на текста е да запази държавните имоти от придобиване или разпореждане от страна на бъдещия монарх, а не означава, че монархът и неговият двор нямат право да ги използват в съвременния смисъл на думата.

В подкрепа на разбирането, че и самите монарси не са приемали Интендантството като частна канцелария, а като държавно учреждение, е и фактът, че когато са искали да действат в различно качество от това на държавен глава, сделките или констативните актове са били оформяни по различен начин.

Затова всички имоти, придобити на името на Интендантството и по сделки, по което то е страна, не могат да се приемат за лични на бившите царе и техните наследници.

Магистратите подкрепят тезата си за държавния характер на имотите и с Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. В него е записано, че държавите, които получават български територии под формата на репарации, придобиват собственост върху всички имоти, принадлежащи на българското правителство. Договорът уточнява, че "имотите на българското правителство се смятат като включващи всички имоти на короната".

Според съда имотите на короната не могат да се придобиват по давност.





ИМОТЪТ

Дворец - със застроена площ от 770 кв.м

Жилище за свитата - 181 кв.м

Две жилища за персонала - от 188 кв.м. и 125 кв.м

Къща на управителя - 78 кв.м

Конюшня с баня - 236 кв.м

Кухня - 200 кв.м

Къща - 30 кв.м

Цветарник (оранжерия) - 115 кв.м

Помпа за вода- масивна двуетажна стопанска постройка със застроена площ от 27 кв.м

Бензинова помпа (цистерна за бензин към къщата) - масивна едноетажна постройка със застроена площ от 8 кв.м

Бункер със застроена площ от 99 кв.м

Бетонна ограда около целия имот

Нива от 86.500 дка

Нива от 260 дка