Сравнение между цената на горивото и заплащането на работниците във Франция сега и през 1970 година доказва тезата, че бензинът всъщност относително поевтинява.

Ако потребителите се оплакват от прекалено скъпия бензин, нека знаят, че неговата относителна цена в действителност е ниска: с едночасовата надница от 9 евро на работник, получаващ минимална междупрофесионална заплата (Salaire minimum interprofessionnel de croissance - SMIC), сега може да се купят 6 литра бензин супер, а през 1970 година са се купували 3.4 литра.

Междувременно обаче задължителните пътувания са се увеличили, а бензинът стана стока от първа необходимост.

"Като нямат хляб, да ядат пасти..." Транспонирана през 2011 година, как би звучала странната фраза на Мария-Антоанета? Без съмнение долу-горе така: "Ако бензинът е прекалено скъп, да се движат с велосипед!"

Защото недоволството, та дори гневът на потребителите през 2011 година от поскъпването на горивата прилича очевидно на яростта на французите от 1789 година срещу недостига на хляб. Дали бензинът е прекалено скъп?

При цена средно 1.52 евро за литър Супер 95, а понякога и над 1.80 евро в Париж рекордите са бити. През 2000 година правителството на Лионел Жоспен говореше за петролен шок, защото цената на един литър супер бе преминала прага от 1 евро...

Зареждането на резервоара за 100 евро вече не е кошмар за шофьорите, а реалност. Да си спомним какво струваше 1 литър Супер преди първия петролен шок, през 1970 година: 1.02 франка или 15 евроцента. Излиза, че цените са се увеличили над 10 пъти за периода. При все това скокът трябва да бъде съотнесен. Напълно очевидно цените на всички продукти са се увеличили в течение на близо 40 години. Заплатите също. Почасовото заплаща при SMIC, което днес е 9 евро, през 1970 година бе ... 0,52 евро. С други думи, с едночасово заплащане по SMIC днес човек може да купи 6 литра бензин супер, а през 1970 година - 3.4 литра. Ако се сравни с развитието на цената на един час труд, излиза, че бензинът е по-евтин сега.

Означава ли това, че потребителите не са много прави, като се жалват? Еволюцията на придвижването и начините на транспорт обясняват тяхното силно недоволство. Преди 40 години автомобилът бе привилегия за най-богатите или поне за твърде заможните хора от средната класа. Във Франция имаше едва малко над 10 милиона частни коли. Днес те са три пъти повече.

През 1980 г. 30% от домакинствата все още нямаха автомобил. Французите с по-скромни доходи често бяха именно в това положение. В селските райони хората се задоволяваха с мотоциклет.

Днес всеки има кола. По-бедните просто купуват втора ръка. От автомобил се отказват само жителите на някои големи градове или някои по-възрастни (общо 16.8% от домакинствата са без кола). Нещо повече: извън големите градове домакинствата имат повече от една кола. По селата или в зоните, които са слабо урбанизирани, 68% от хората са част от домакинство, в което броят на колите отговаря на броя възрастни хора, подчертава националният статистически институт INSEE.

Тази автомобилна треска не идва от внезапно появила се страст по колите, нито пък е израз на желанието на французите да си доставят удоволствие.

Колата се купува, защото е станала необходимост. По-специално, за да отиде човек на работа. За да се убедим в това, достатъчно е да видим нарастващата натовареност на трафика сутрин и вечер в департаментите в селските райони. А да не говорим за задръстванията в околностите на средно големите градове. А защо да не се използва общественият транспорт?

Извън големите метрополии тази мисия е невъзможна. А когато такъв транспорт има, времето за преодоляване на дадено разстояние е прекалено дълго. И затова французите карат ли карат. Все повече. В селските райони или в слабо урбанизираните, както сочат данните на INSEE, разстоянието дом - месторабота е скочило с 26% между 1994 и 2008 година. А средното разстояние между мястото, където човек живее, и търговските центрове е нараснало с 29%.

Развитие, което бихме могли да определим като естествено, но в същото време и насърчавано от политическата власт. Безработните са принуждавани да приемат работа, която все повече е отдалечена от дома. Предложението за работа, което според правителството и Националния междупрофесионален съюз за заетостта в промишлеността и търговията днес не може да бъде отхвърлено, определя още по-голямо разстояние жилище - работа: 50 километра.

В същото време изпълнителната власт планираше да въведе такса върху отделяния въглероден двуокис, чиято цел бе да обезсърчи използването на замърсяващи енергии, но Конституционният съд я отхвърли.

Накратко, днес бензинът стана също като хляба през 1978 г., стока от първа необходимост. Той е също толкова необходим, колкото стана мобилният телефон, за който вече има социална тарифа. Въпреки това правителството не иска да направи какъвто и да е жест към шофьорите. И дума не може да става да се върнем към плаващ TIPP (акциз за бензина и дизела - бел. ред.), който означаваше държавата да намалява акциза при поскъпване на горивата и да го увеличава при поевтиняването им, което й пречеше да увеличи приходите си при растеж на петролните цени.

Истината е, че печалбата за хазната днес е слаба, та дори никаква: противно на една широко приета идея акцизите за бензина са фиксирани. Само постъпленията от ДДС се увеличават с нарастването на цената на горивото. А спадът в потреблението неутрализира ново увеличение на приходите от налози.