От създаването на Европейския съюз се води битка между привържениците на два различни идеала. Коя визия за Европа трябва да се приеме: класическата либерална или социалистическата? Познаването на тези две коренно различаващи се визии е важно, за да се разбере трагедията на еврото и проблемите пред него.

Бащите на ЕС Морис Шуман (от Франция, но роден в Люксембург), Конрад Аденауер (от Германия) и Алчиде де Гаспери (от Италия) - католици, които говорят немски - са привърженици на класическата либерална визия за Европа. Тримата са християндемократи. Класическият либерализъм приема индивидуалната свобода като най-важната културна ценност на европейците и на християнството. Според тази визия суверенните европейски държави защитават правото на частна собственост и икономика на свободния пазар в Европа без граници, което позволява свободна размяна на стоки, услуги и идеи.

Римският договор от 1957 г. бе основен за реализирането на класическата либерална визия за Европа. Договорът даваше четири основни свободи: свободно движение на стоки, финансов капитал, хора и свободно предлагане на услуги. Договорът възстанови правата, които са били основни в Европа по време на класическия либерализъм през ХIХ век, но са изоставени в епохата на национализма и социализма. Той обаче бе отхвърлен в периода на социализма, който създаде конфликти между европейските нации, завършили с две световни войни.

Целта на класическата либерална визия е да бъдат възстановени свободите от ХIХ век. Свободната конкуренция трябва да доминира на общия европейски пазар. Според тази визия



никой не може да забрани на германски фризьор да подстригва в Испания;



никой не може да облага с данък британец, който прехвърля пари от германска във френска банка или инвестира на италианския фондов пазар. Никой не може да пречи посредством закони на френските пивовари да продават бира в Германия. Правителствата не могат да субсидират и да изкривяват конкуренция. Никой не може да попречи на датчанина да избяга от своята социална държава и изключително високи данъчни ставки в страна, където данъчната тежест е по-малка, като Ирландия например.

За да се реализира този идеал на мирно сътрудничество и преуспяваща размяна, не е необходимо нищо повече от свобода. Според тази визия няма да е необходимо създаването на европейска супердържава. Всъщност класическата либерална визия се отнася много скептично към единна европейска държава; тя се смята за вредна за индивидуалната свобода. Философски погледнато, много защитници на тази визия са вдъхновени от католицизма, а границите на европейската общност са определени от християнството.

В съответствие с католическото социално учение трябва да доминира принципът на субсидиарност: проблемите да се решават на възможно най-ниско ниво. Единствената централизирана европейска институция трябва да бъде Европейският съд, а неговите дейности да са ограничени до това да наблюдава конфликтите между страните членки и да гарантира спазването на четирите основни свободи.

Според класическия либерализъм трябва



да има много политически системи, които да се конкурират,



както е в Европа от векове. В Средновековието и до ХIХ век са съществували много различни политически системи като независимите градове във Фландрия, Германия и Северна Италия. Имало е кралства като Бавария или Саксония, както и републики като Венеция. Политическото разнообразие най-ясно е изразено в силно децентрализираната Германия. При културно многообразие и плурализъм процъфтяват науката и индустрията.

Конкуренцията на всички нива е основна в класическата либерална визия. Тя свързва стандартите за продукцията, ценовия фактор и особено размера на заплатите. Пазарите предлагат децентрализирани решения на проблеми, свързани с околната среда, които се основават на частната собственост. Политическата конкуренция осигурява най-важната европейска ценност: свобода.

Данъчната конкуренция насърчава по-ниските данъчни ставки и фискална отговорност.



Хората изразяват несъгласието си, като не плащат големите данъци,



както правят и компаниите. Различните данъци, налагани в държавите, се смятат за най-добрата защита срещу тиранията. Конкуренцията доминира и при парите. Различните монетарни власти се състезават в предлагането на валути с високо качество. Тези, които предлагат по-стабилни валути, оказват натиск върху останалите да последват примера им.

Пълна противоположност на класическата либерална визия е социалистическата или имперската визия за Европа, която е защитавана от политици като Жак Делор или Франсоа Митеран. Коалиция от политически интереси на националисти, социалисти и консерватори прави каквото може, за да лансира своята цел. Тези хора искат да видят Европейския съюз като империя или крепост: протекционистите да са отвън, а привържениците на държавната намеса в икономиката да са вътре.



Те мечтаят за централизирана държава със способни технократи,



които да я управляват.

Според този идеал центърът на Империята ще ръководи периферните области. Ще има общо и централизирано законодателство. Привържениците на социалистическата визия за Европа искат да създадат европейска мегадържава, като възпроизведат страните членки на европейско ниво. Те искат единна европейска социална държава, която да се грижи за преразпределението, регулацията и хармонизирането на законодателството в рамките на Европа. Хармонизирането на данъците и социалните регулации да се осъществява на най-високо ниво. Ако ДДС е между 25 и 15% в ЕС, социалистите биха го хармонизирали на 25% във всички държави. Подобна хармонизация на социалните регулации е в интерес на най-защитените, най-богатите и най-продуктивните работници, които могат да "си позволят" такива закони - но техните работодатели не могат. Ако германските социални закони се приложат и за поляците например, то поляците няма да могат да се конкурират с германците.

Целта на социалистическата визия е да даде още по-голяма власт на единната държава, т.е. на Брюксел. Социалистическата визия за Европа е идеалът на политическата класа, на бюрократите, на привилегированите и субсидирани сектори, които искат да създадат силна единна държава заради собственото си забогатяване. Привържениците на тази визия приемат европейската държава като необходимост и смятат, че е само въпрос на време тя да бъде създадена.

Поела по социалистическия път, единната европейска държава един ден ще стане толкова силна, че суверенните страни ще я подпомагат. (Вече можем да видим първите индикатори за това в случая с Гърция. Гърция се държи като протекторат на Брюксел, който казва на правителството в Атина как да се справи с дефицита си.)

Социалистическата визия не дава ясни географски ограничения на европейската държава - за разлика от класическата либералната визия, която е вдъхновена от католицизма.



Политическата конкуренция се приема като пречка пред единната държава,



която се изплъзва от обществения контрол. По този начин единната държава в социалистическата визия става по-малко и по-малко демократична, тъй като властта преминава в ръцете на бюрократите и технократите. (Пример за това е Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС - комисарите не се избират, а се назначават от правителствата в страните-членки на ЕС).

Исторически погледнато, опити за прилагането на този стар социалистически план при създаването на контролирана единна държава в Европа са правени от Карл Велики, Наполеон, Сталин и Хитлер. Разликата е, че сега няма да е необходима пряката намеса на армията. Но принудата от страна на държавата се използва в стремежа за създаването на единна европейска държава.

Кризисни ситуации са използвани от привържениците на социалистическата визия, за да създават нови институции (като Европейската централна банка и вероятно в бъдеще Европейско финансово министерство), както и за увеличаване на властта над съществуващите институции като ЕК и ЕЦБ.

Класическата либерална визия и социалистическата визия за Европа логично са несъвместими. Всъщност увеличаването на властта на единната държава, каквато идея има в социалистическата визия, намеква за ограничаване на четирите основни свободи и със сигурност на индивидуалната свобода.



----------------------------------

Филип Багъс е доцент в университета "Крал Хуан Карлос". Той е автор на книгата "Трагедията на еврото" (Институт "Лудвиг фон Мизес", 2010 г.)