|
| Квотите за прием в гимназиите веднъж бяха премахвани и това масово доведе до сформиране на девически паралелки. Около темата се разгоряха дебати за биологическото развитие на двата пола и изкривяванията в самите изпитни формати. |
Последният пример за удивително скудоумие е решението на просветното министерство за отмяна на половите квоти в гимназиите. То касае класирането на изпити на хиляди ученици и е показателно за това как едно ведомство страда от пълна загуба на институционална памет, твърди неверни неща и проявява обидно нехайство за последиците от собствената си некомпетентност.
Наличието на полови квоти за прием в гимназиите и в университетите се дебатира отдавна, а през 2005-2006 г. правозащитните организации подадоха първите жалби в комисията за защита от дискриминация. Наличието на квоти е и важна тема - от нея зависи класирането на момичетата и момчетата, т.е. реализацията им. Като всеки въпрос за справедливост и този е сложен и спорен.
В едно кратко прессъобщение просветното министерство оповести изумителното си решение - квотите нарушават Закона за защита от дискриминация и по тази причина министерството ще ги премахне от приема в държавните училища, но не и от приема в общинските. Те имали право с регионалните инспекторати автономно да решат въпроса.
Тези няколко реда демонстрират раздвоено отношение към правовия характер на държавата. Недопустимо е държавна институция да твърди, че подчинените й звена имат право да прилагат противоречаща на закона практика. Недопустимо е да си играе на псевдоавтономия там, където тя не може да съществува. И не може министерство да се изживява като съд.
Всъщност твърдението, че съществуването на квоти нарушава закона, е невярно. От министерството така и не успяха да обяснят на какво се базира то, само се сетиха, че са съдени по въпроса. В същото време практиката на Комисията за защита от дискриминация и на съда е точно обратната. В КЗК имаше няколко дела срещу квотите - за прием в отделни специалности на СУ, и всички завършиха неуспешно. И министерството беше страна по делата. Беглият прочит на Закона за защита от дискриминация дава представа защо темата не е толкова проста. Равните квоти за прием на момичета и момчета се приемат като мерките срещу дискриминация, става ясно от закона и решенията на КЗД.
Единствената радостна вест е, че тази недомислица ще има само частични последици. Общинските училища и инспекторати вече обявиха, че не смятат да следват примера на министерството и да премахват квотите, защото това ще доведе до нарояването на девически паралелки. В държавните техникуми пък има проблем с малкото момичета, а не обратното. Така и тази просветна новина - единичен случай, мерило за безхаберие, ще потъне в архива на образователната екзотика. В него потънаха и есетата "Какво ми дава Вазов" - нов вариант за изпита на матурите, и оказалата се погрешна новина, че всеки втори първокласник не говори български като майчин, и преработването на учебниците, и наказанията за родители с обществено полезен труд, и т.н., и т.н.
Ще минат и заминат без достатъчно аргументи и с неубедителни финансови разчети (които неслучайно не се публикуват) и други решения на институциите. Министрите ще обикалят по глупави събития, а редките институционални проблясъци, наподобяващи политики, ще остават необяснени, защото на фона на бързата лустросана публичност привеждането на аргументи изглежда трудно, скучно и ненужно. Големият проблем в тази имитация е, че претръпваме към нея, а тя ни пречи да живеем нормално. Много от нежелаещите да претръпнат вече са извън България.
