Да, имаше аплодисменти, усмивки и песни - но когато булката бе целуната за втори път, кралицата реши, че е достатъчно и тълпите извън Бъкингамския дворец чуха от мегафоните: "Повече няма да се появяват на балкона. Моля напуснете района и се върнете зад загражденията."

Тези, които не се подчиниха, бяха избутани назад от бавно идващата голяма група от полицаи. Чух един от тях да казва на разочарован американец: "Да, сър, опасявам се, че това беше краят." Всичко приличаше на по-елегантна версия на друга съвременна институция - откриването на нов магазин от веригата "Икея". Но какво всъщност означава всичко това? Какво показва кралската сватба за нас като нация през 2011 г.?

Първо, вниманието ни бе лесно отвлечено. В икономиката цари безпорядък, парите не стигат, но ни дайте почивен ден и шоу - и сме щастливи. Тв зрителите бяха огромен брой, ако съдим по увеличеното потребление на ток. Интересът към младоженците може да съперничи на този около сватбата на Чарлз и Даяна през 1981 г. Паралелите с нея са повече от факта, че се жени синът им: икономически битки, растяща безработица, шокираща фискална политика и протести по улиците - въпреки че сега, както и тогава, дори демонстрантите изглежда си останаха вкъщи, за да гледат телевизия. Тълпите наистина бяха внушителни, но зад загражденията имаше и празни места.

В Уестминистърското абатство представителите на Консервативната партия бяха повече от либералдемократите и лейбъристите, на които бе позволено да бъдат представлявани само от лидерите си. Изглежда всички те бяха свикнали да присъстват на такива събития. Техният лидер също изглеждаше сияещ. "Няма по-велика страна и по-добро място, където да бъдем точно тук и точно сега", заяви Дейвид Камерън, като се надяваше, че останалата част от нас поне за ден ще забрави проблемите си.

Не всеки обаче можеше да направи това. Както каза генералният секретар на британските профсъюзи Брендън Барбър: "Доста от изпадналите във финансови затруднения компании решиха да пренебрегнат националното вълнение и настояха работниците да продължат да работят, докато всички останали се радват на почивния ден." Всъщност сякаш имаше доста повече хора в централната част на Лондон в петък, отколкото по време на протеста срещу орязването на разходите, който се състоя наскоро.

И така, какво друго научихме от сватбата? Богатите и известните пак са на мода, но те са се променили. Имаме нова аристокрация. Наследствените благородници изгубиха своята привлекателност, а мястото им заеха на външен вид успели, богати и за предпочитане красиви хора като Дейвид и Виктория Бекъм.

Уиндзорите наблюдават Камерън. Освен това са гледали "Доктор Ху". Кралското семейство се възражда. Или по-точно казано, по сценарий Докторът е фатално ранен от оръжието на Далек - което, в този случай, ще бъде смъртта на Нейно Величество. Колкото и да е обичана, Нейно Величество не може да управлява вечно. А като приеме и подготви момичето от народа Кейт за своя наследница, тя прави възможно най-доброто, за да осигури съществуването на кралското семейство. Всъщност те повече приличат на един от по-комичните врагове на Доктора - Абзорбалоф, който поглъща останалите хора и взема енергията им. Точно това видяхме през уикенда. С претенции да бъде повече като нас, кралското семейство направи един от нас част от себе си. Само един. Достатъчно е малко да се промени ДНК-то, само за камуфлаж.

И, разбира се, дворецът се опита за втори път да продаде тази история като приказка. Кралската сватба показа, че доста хора в съвременна Великобритания все още наистина искат да вярват в това. В интерес на истината този път бе малко по-приемливо: Кейт не бе избрана от аристократичните среди като податлива на влияние девица, подобно на Даяна. Тя и Уилям живяха заедно като съпрузи, те се познават и вече очевидно са близки.

"Шах и мат, Кейт - ти взе твоя крал", пишеше на един от плакатите, може би навлизайки в прекалено лична територия. Или може би това бе намек за безжалостния начин, по който Кейт и семейството й преследваха Принца. Кейт съвсем не е обикновено момиче като повечето от нас - произхожда от богато семейство от Бъркшир, което може да си позволи да й плати следването в най-добрите училища.

Историкът Дейвид Старки казва: "Кейт е част от нов елит - хора, които посещават най-добрите обществени училища. Когато слушате и гледате Кейт и Уилям, ще разберете ли, че единият произхожда от кралска фамилия с 1500-годишна история, а другият е потомък на миньор от Дърам? Не."

Никой не желае нещо лошо на младоженците в сватбения им ден, но епископът на Лондон показа - неумишлено - къде може да се крият неприятностите. Бракът може да бъде успешен, каза той в сватбеното си слово, ако и двамата са равнопоставени и нито един от тях няма "амбицията да промени другия". Но това, което кралското семейство прави, е да променя Кейт. Тя достигна звездите като астронавт и сега навлезе във фазата от обучението си, в която не се съобразява с гравитацията и стомахът й се бунтува. Точно за това ги предупреди епископът.

Кейт не е Даяна. Вървейки към олтара, не приличаше на "агне, тръгнало на заколение", както изглеждаше булката през 1981 г. Тя успя да спре пред абатството и да помаха на тълпата не като кралска особа, а като развълнувана булка, без да се страхува.

Историкът Саймън Шама казва пред Би Би Си, че ако монархията оцелее, "което според мен ще стане, трябва да може да създаде обикновена връзка с всеки в страната". Чарлз не успява; той знае това и е разстроен. Синът му обаче изглежда способен просто ако бъде себе си. Колата, с която се измъкнаха, бе гениално хрумване: бъдещият крал кара "Астън Мартин", окичен с балони и с табела "Младоженци". "Те можеха да са едни обикновени младоженци, които си тръгват от сватбата", заяви коментатор по Би Би Си. Да, обикновена двойка, която е плътно следвана от охрана, преминава край хиляди полицаи, а над главите им кръжи военен хеликоптер.

Та какво ни показа кралската сватба? Управлявани сме от семейство, чиито членове се интересуват от богати британци; разбират, че се случва голяма промяна в културата и етническия състав на кралството, но не се чувстват достатъчно готови - или способни - да реагират; а приемат останалата част от нас като шумен фон, зрителска аудитория и обикновени поданици.

Изглежда дворецът смята, че с приемането на един от нас - внимателно подбран, добре изглеждащ, подходящ - ние отново ще повярваме в приказки. И може да се окаже прав.

Те знаят, че ако заложат на достатъчно добро шоу в тази стагнация, продължават да водят чужденци, ще ги оставим на мира и някои от нас дори ще продължат да ги обичат. Но само около една пета от нас, като съдим по последните данни от обществените допитвания. Републиканците имат подобни резултати.

А останалата част от нас? Интересуваме се, докато те се забавляват. Интересуваме се толкова, че да включим телевизора и да гледаме прекрасна дама в изящна рокля и красив мъж в своята елегантна униформа. След което го изключваме и отново потъваме в ежедневните си дела. Независимо дали е апатия или съчувствие, засега ще ги оставим на мира. Това би искала Нейно Величество.

---------

Коул Мортън е автор на книгата "Все още ли Господ е англичанин? Как Великобритания загуби вярата си (но откри нова душа)".