Като заминавах на почивка в Южна Африка през декември 2001 г., моят редактор ми възложи да напиша предварителна статия за смъртта на Осама бин Ладен, защото си мислеше, че докато си отдъхвам на плажа в Кейптаун, той вероятно ще бъде убит. Десет години по-късно най-сетне дойде ред на отлежалия текст: президентът на САЩ Барак Обама съобщи късно в неделя, че лидерът на "Ал Кайда" е убит при американско нападение в пакистанското градче Аботабад и че тялото му е в американски ръце.

Но докато някога убийството или залавянето на Бин Ладен изглеждаше като възможна повратна точка в борбата между САЩ и противниците им в мюсюлманския свят, днес смъртта на най-върлия враг на Америка не е нищо повече от



бележка под линия в историята



- едно уреждане на сметките за гнусните престъпления и елиминиране на символа на световния джихадистки нихилизъм, както може би и закъсняло възмездие за жертвите от 11 септември 2001 г. Но това почти не променя предизвикателствата пред САЩ и техните съюзници в Афганистан, Ирак, Египет, Иран, Пакистан или другаде в мюсюлманския свят. За зла участ на Бин Ладен и неговото движение той нямаше голяма роля в борбите за власт из мюсюлманските страни. Стратегията на зрелищни терористични нападения даде за кратко възможност на няколкостотин отчаяни фанатици да завладеят първите страници и кошмарните сънища на Америка, но в мюсюлманския свят "Ал Кайда" играеше второстепенна роля и не постигна целта си да го сплоти под знамената си, а бе засенчена от такива презрени съперници за ислямско лидерство като Иран, "Хизбула", "Хамас" и "Мюсюлмански братя".

Можем да кажем с относителна сигурност, че Осама бин Ладен едва ли се радва на вниманието на 70 девици в рая. Но със същата сигурност можем да предвидим, че ликът му ще живее години и дори десетилетия по тениски, ключодържатели и календари на недоволните в мюсюлманския свят. В екзотичната поредица бунтовнически икони Бин Ладен стана нещо като ислямистки Че Гевара.

Много преди 11 септември Осама бин Ладен избра да умре. Като замисли най-драматичната терористична атака в историята, той просто сгъсти времето на неизбежното си "мъченичество", очаквано две десетилетия по-рано в същите планини на Югоизточен Афганистан. Решението му да жертва живота си в служба на панислямския национализъм бе взето още по времето, когато благочестивият млад саудитски мултимилионер за първи път се отправи на мисия в Афганистан. Тогава, разбира се,



той бе американски съюзник,



безкористно заложил своето богатство, кариерата и дори тялото си, за да сплоти ислямски бойци от цял свят за джихад срещу съветските неверници, нахлули в мюсюлмански земи. Неговата мисия, подкрепяна скришом от САЩ, Саудитска Арабия, Египет и Пакистан, постигна невероятен триумф, след като леко въоръжените партизански групи изгониха най-голямата конвенционална армия в света. Но настъпиха и непредвидими последици. Афганистанският джихад събра мюсюлмански радикали отвсякъде, обучи ги и ги организира в международна бригада на ислямистки бойци и подхрани мечти за съживяване на отдавна загубената ислямска империя - или поне за отпор на съвременните врагове на исляма по света.

Донякъде наивният, но силно мотивиран Бин Ладен се оказа в орбитата на най-твърдите ислямисти от цял свят, възгледите му също започнаха да се втвърдяват, ухажван по-специално от египетските радикали, които съзряха неговия потенциал като глобален терористичен лидер в собственото му богатство, във връзките му с арабския елит и в харизмата му.

За Бин Ладен и хората му посланието от съветското отстъпление бе просто: въоръжени с непоклатимата вяра, че



те са войници на Бога,



и изпълнени с желанието да умрат, джихадистите могат да победят "неверниците". "Афганистанските араби" не биха могли лесно да се върнат в своите страни. Египет, Саудитска Арабия и други прозападни арабски режими използваха афганистанския джихад като възможност да "изнесат" своите ислямистки смутители и не желаеха да ги видят обратно като закоравели воини, способни да подновят бунтарството у дома си. Бин Ладен потвърди техните опасения. Афганистан засили враждебността му към саудитското кралско семейство, което не признаваше неговата ислямистка легитимност. И когато кралят покани американски войници на саудитска земя да бранят кралството от всяка заплаха откъм Ирак, Бин Ладен се вбеси - нов набор неверници бе поканен на свещената земя, където се е родил ислямът.

Бин Ладен вече бе в конфликт с кралския двор и бе изгонен въпреки дълбоко вкоренените връзки на семейството му с кралското семейство. За него това бе просто потвърждение на изводите му от Афганистан: недемократичните и неислямски режими в арабския свят са просто слуги на САЩ, чието присъствие и влияние в арабския и мюсюлманския свят е главна пречка пред мечтата за панислямско политическо възраждане. Из базите си в Афганистан, а също и в Судан, където ислямският режим му даде гостоприемство след изгонването му от саудитците, Бин Ладен сплоти "афганистанските араби" в редиците на "Ал Кайда". Те бяха пращани да воюват в Чечения, Босна и на други места, където в отцепническите битки даваха пример за саможертва в името на изграждането на глобална мрежа с върховната цел да се изправят срещу главния невернически враг САЩ. Бин Ладен вярваше, че Америка може да бъде победена. Неговата цел в крайна сметка не беше да завладее САЩ, а по-скоро да сложи край на присъствието и широко им влияние в земите на исляма.

Първата задача бе американското изтегляне от Бейрут през 1985 г., след като "Хизбула" взриви казарма на морските пехотинци и уби над 200 американски войници. Касапницата в Могадишо през 1993 г., когато 17 американски войници бяха убити при неуспешна операция срещу местен вожд, също доведе до спешно изтегляне - американски служители днес са убедени, че сомалийските партизани, които направиха засада на американците, са били обучени от хора, свързани с Бин Ладен. И в своята пропаганда Бин Ладен твърдеше уверено, че инцидентът е дал още едно доказателство за основната му теза - че САЩ ще се оттеглят от мюсюлманските страни, ако им се наложи да платят твърде висока цена за присъствието си там.

Бин Ладен и лидерите на египетския ислямски джихад имаха глобални амбиции доста по-различни от всяка терористична организация преди тях. Някогашните терористични светила като палестинеца Абу Нидал водеха организации, базирани в една страна и зависими напълно от държави спонсори за убежище и оцеляване - държави като Либия, Сирия и Иран използваха такива групи, за да отправят кървави политически послания към своите врагове. "Ал Кайда" бе различна: нейните членове бяха събрани от целия мюсюлмански свят, ядрото й бе калено по време на афганистанския джихад, тя действаше независимо от всякакво държавно спонсорство. Вместо такива авторитарни гнезда като Триполи, Техеран и Дамаск "Ал Кайда" предпочиташе места със срината държавна власт - Судан, Сомалия и Афганистан. И вместо бавно израстване на организацията си Бин Ладен и съратниците му предпочетоха да вървят по пътя на сливанията и поглъщането на други съществуващи структури. Може би несъзнателно те



използваха модела на Коминтерна



- през 1921 г. Ленин разпростря по света влиянието на своята болшевишка партия, като просто привлече под общ организационен чадър съществуващи и идеологически сходни леви партии от почти всички страни.

Бин Ладен заложи идейната база на своя ислямистки Интернационал през февруари 1998 г. чрез послание, което провъзгласи "Световен ислямски фронт за джихад срещу кръстоносците и евреите". В него бяха посочени три възлови тревоги за мюсюлманите по света - присъствието на американски войски в Саудитска Арабия, американската операция срещу Ирак и израелско-палестинският конфликт - и ги използва като основание да призове за световна терористична война Америка и нейните съюзници.

Тогава, разбира се, Бин Ладен бе относително никой в ислямския свят, а съавтори на декларацията му бяха само симпатизанти от египетския ислямски джихад и помощникът му и/или ментор д-р Айман ал Зауахири, както и представители на три по-малки групи от Египет, Пакистан и Бангладеш. Руската революция привлече комунисти от цялата планета, устремени към Лениновия Интернационал; Бин Ладен трябваше тепърва да убеди ислямските радикали по света в своята лидерска легитимност. Положението се промени след шест месеца, когато послушници на Бин Ладен взривиха две американски посолства в Източна Африка. Но факторът, който превърна Бин Ладен в общопризнат лидер на най-радикалните ислямисти по света, бе реакцията на САЩ, а не толкова самото клане, което той извърши едновременно в Кения и Танзания. Като изстреля крилати ракети по двете страни в напразен опит да убие Бин Ладен, правителството на Бил Клинтън само го призна чрез фойерверки за враг на Америка. За мнозина ислямисти, гледащи скептично на абсурдната му претенция да води глобален джихад срещу Америка, отговорът на Вашингтон даде основание за размисъл - човекът, предизвикващ омраза и страх в САЩ, не би могъл да има съперник за лидерство над ислямистите. Това му стигаше.

Американските нахлувания в Афганистан и Ирак го поставиха в конфликт с местните съпротивителни сили, сред които



"Ал Кайда" имаше ограничена, дори нищожна роля



В средата на 90-те години САЩ сочеха като свой главен враг в района Оста на съпротивата, оглавявана от Иран и включваща Сирия и бунтовните движения "Хизбула" (в Ливан) и "Хамас" (в палестинските територии). Този фронт на "съпротивата" не отделяше особено внимание на "Ал Кайда", защото говорителите на Бин Ладен насочваха най-отровната си реторика срещу Иран, "Хизбула" и "Хамас". Тези групи остават далеч по-мощни, отколкото "Ал Кайда" някога е била, защото имат корени в националните движения и получават народна подкрепа от много години. Точно както Лениновият Коминтерн се оказа неработещ модел за световна революция, така и "Ал Кайда" доказа, че е химера. Центърът на гравитацията на съпротивата срещу САЩ и техните съюзници в мюсюлманския свят си остава в национално базираните движения, които са изправени срещу специфични врагове въз основа на ясни недоволства и цели, постижими поне на теория. "Хамас" и "Хизбула" не се интересуват от възстановяване на Халифата от Испания до Индонезия, техните цели са много по-специфични и локализирани. Освен това движението на Бин Ладен бе способно да взриви статуквото, но не и да поддържа пламъка на дълготрайна борба. Той трябваше да разбере, че колкото и да са зрелищни ударите му дори срещу най-мразения враг, това не е достатъчно да привлече масите към него или да ги изправи срещу техните местни тирани.

Няма достойни хора, които биха жалили за смъртта на Бин Ладен. Нито пък неговото убийство ще промени предизвикателствата пред Вашингтон в арабския свят, който намери собствени пътища, разминаващи се твърде много с пътищата на Бин Ладен за оспорване на властта на САЩ и техните съюзници в мюсюлманския свят.

От самото начало



проблемът на Бин Ладен бе,



че докато повечето мюсюлмани (според социологическите проучвания) споделяха неговите обвинения срещу политиката на САЩ в Близкия изток, твърде малко подкрепяха тероризма като подходящ отговор. Малцина бяха готови да предприемат действия срещу невинни граждани. Затова толкова много хора в Египет и Пакистан вярваха в теориите за конспирациите на ЦРУ и Мосад като провокатори на терористичните нападения.

За да се разбере дали Бин Ладен е джихадисткият Че Гевара, първо трябваше да бъде убит. Но също като саудитския джихадист аржентинският революционер смяташе погрешно, че е достатъчно да се покаже чрез насилие уязвимостта на врага, за да се вдигне населението на бунт. Докато атентатът на 11 септември превърна Бин Ладен в център на американския страх и омраза, неговият "глобален джихад" не успя да затъмни или да привлече по-локално обособените му ислямски съперници.

Единственото осезаемо присъствие на "Ал Кайда" продължава да се забелязва в Ирак и е подхранвано от сунитския бунт. Но враждата й с шиитите подкопава нейното влияние. Подобна съдба очаква организацията на Бин Ладен и в Афганистан, където главните му съюзници талибаните оглавяват национална съпротива срещу чуждите армии, чиято перспектива е да стигне до политическо споразумение за поделяне на властта. Талибански лидери дори заявиха, че няма да позволят от тяхна територия да се изнася тероризъм.

Ако не друго, враждебността към САЩ в мюсюлманския свят ескалира през последните девет години заради войните в Афганистан и Ирак, както и заради конфликтите на Израел със съседите му. Но "Ал Кайда" по ирония на съдбата остана в периферията. Не е изключено някой ден щастието да се усмихне отново на хората на Бин Ладен, но дори нов голям терористичен удар няма да спре залеза на "Ал Кайда".