:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,768,133
Активни 220
Страници 11,095
За един ден 1,302,066
Интервю

Да не слагаме Кан пред Тутракан

Времената на цензура и ограничения изграждат характера, твърди документалистката Адела Пеева
Адела Пеева
Адела Пеева е родена през 1947 г. в Разград. Завършила е кинорежисура в Академията за театър, кино, радио и телевизия в Белград. Тя е единственият български режисьор, печелил номинация за Наградата на Европейската филмова академия - при това два пъти, с филмите си "Чия е тази песен?" (2003) и "Развод по албански" (2007). Тези дни е на фестивала в Кан като специален гост - един от 20-те изтъкнати европейски творци, поканени по повод 20-годишнината на програма "Медия" на ЕС.

----------

- Свидетели сме на истински български десант в Кан - Камен Калев и Константин Божанов участват с филмите си "Островът" и "Аве", вие пък - сред специалните гости... Как си обяснявате този внезапен интерес на най-големия европейски фестивал към нас?

- Вероятно причините са различни - не вярвам, че там някой е решил "сега фокусът ще бъде върху България". Това е интерес към двама млади режисьори, направили хубави филми... и от друга страна - към мен, която пък не съм толкова млада. И тримата сме там заради добрата си работа. Но, вижте, това кой на кой фестивал отишъл, кой кого видял - до голяма степен е и въпрос на отношения, на политика. Аз имам един израз - от Кан в Тутракан и от Тутракан в Кан. Човек не бива да забравя нито за Тутракан, нито за Кан.

- Вие сте сред малцината в българското кино, които не са възпитаници на ВИТИЗ. Завършили сте в Белград, съпругът ви и ваш изпълнителен продуцент е сърбин... за български или за балкански режисьор се смятате? Във филмите си също често зачеквате общобалкански теми.

- Балкански режисьор - да, в смисъл такъв, че всички на Балканите ме познават и навсякъде се чувствам у дома. Това, че съм завършила в Белград, има голямо значение. Когато аз следвах, белградската школа - и игралната, и документалната - беше една от най-добрите. Те не се връщаха без награда от големите фестивали! Но моето развитие и творчески процес започна и продължава в България - с всички плюсове и минуси от това. Борбата, която водихме, забранени филми навремето, опити непрекъснато да кажеш това, което искаш... Това остана като моя черта и след падането на Стената.

- Как оценявате мястото на българското кино на общия балкански фон? Назад ли сме от сърби, румънци?

- Е как назад?! Нали вие пишете по медиите непрекъснато за голям успех на българското кино, възход...

- Това е от 2-3 години, а предишните 20? Ето дори босненски филм - "Гърбавица" на Ясмила Збанич, обира фестивални почести, за каквито нашите могат само да мечтаят...

- Не е само един босненски филм, те имат цяла генерация прекрасни режисьори. Които между другото са от бившата югославска школа. Но, вижте, знаците на успеха са относително нещо. Ето тук, пред мен - документи. Куп хартия. Единият лист казва, че е голям успех на българското кино и личен успех, че един от 20-те изтъкнати творци, поканени от програма "Медия", е български режисьор. На другия лист пише: "БНТ и Арт фест показват 10-те най-добри филма от последните 10 години". Сред тези 10 няма мой филм. Така че аз ви питам: кое е успехът? Какъв е критерият, по който те са избрали тези 20 души в Кан? И какъв е тук критерият, по който са избрани десетте филма? Какъв е общественият принос на всеки един филм, с какво е разбунил духовете, какво е върнало обществото като реакция?

- Насочили сте се трайно към документалното кино - ако не се лъжа, снимали сте само един игрален филм и над 30 документални. Стигате ли до достатъчно публика чрез тях?

- О, да. "Чия е тази песен?" е от 2003 г., сега сме 2011-а. Ами този филм не спира да се върти, непрекъснато получаваме запитвания, интересуват се от филма. Форумите са пълни с мнения, постоянно го слагат на различни торенти - ние се обаждаме да го свалят, защото все пак живеем от филмите си, те пак го качват. Така че аз не се притеснявам от липса на зрители. Може и повече, особено в провинцията, където няма киносалони - но това е въпрос и на държавна политика. Едно от хубавите ми преживявания бе, когато "Чия е тази песен?" бе прожектиран в кино "Люмиер" и публиката стана на крака, за да го аплодира. Това е най-важното - наградите минават, заминават. Както каза един мой колега от Канада: "Награди? Всичко под "Оскар" не се смята."

- "Чия е тази песен?" е филм за неразбирателството, за липсата на толерантност на Балканите. На какво, мислите, се дължи то?

- На исторически обстоятелства. Дълги години заедно в Османската империя, после освобождаването, размитите граници. И, естествено, социализмът, който много добре манипулираше и подхранваше тъкмо тази нетолерантност. От друга страна, се дължи и на нежелание - то е общо за нашия регион - като тръгнат малките деца на училище, да ги учим на толерантност, на разбиране за различния. Не вярвам това да се промени и за следващите поколения. Липсва общ прочит на историята ни.

- Болната тема на българското кино днес - финансирането. Как стоят нещата за документалистиката?

- Както за цялото българско кино. В момента финансирането е свито, очаква се след махането на тази поправка към закона нещата да се подобрят. Ще видим. Сега вече в София има програма "Култура" на Столична община, БНТ също помага - въпреки че там нещата са доста сложни, нямат средства, затова предлагат услуги в техника и т.н. Всички медии са пълни с това, че няма финансиране, но не виждам нещо да се променя радикално. Все пак човек трябва да намери начин да си прави филмите. Снимането е занаят.

- Кое е по-лошо за твореца - да има възможност да снима, но да няма свобода на изказа, или финансово да е ограничен, но творчески и идеологически свободен?

- Аз не бих сменила онова, което е сега, за онова, което е било. Но мога да ви кажа, че натрупах опита си в годините преди 1989 г. Там оформих характера си като творец, като човек - издръжливост, упоритост... Това са качества, много ценни и сега. Едно такова време на ограничения ти изостря окото, сетивността, хъса. Но ако не бе дошла демокрацията, "Чия е тази песен?" никога нямаше да се появи. Първо, защото не ни даваха да пътуваме. Филмите ни ходеха по фестивали, но най-често без нас.

- Най-известният ви спрян филм е "В името на спорта"... Каква е неговата история?

- Филмът е за обратната страна на медала. Върховите постижения бяха част от комунистическата идеология, но отношението към спортистите беше като към парче месо. Тръгнах да правя филм за млади спортисти и случайно се натъкнах на Белослав Манолов, той вече е покойник. Младежки шампион по вдигане на тежести, който беше болен от цироза вследствие на анаболи, но независимо от това го караха да тренира. Аз го намерих в болницата и ми се обърна идеята на 180 градуса. Така стигнах до Иван Абаджиев и до неговите тренировки, които бяха шокиращи - и които заснех с негово съгласие. Още по време на работата в студио "Време" започнаха да идват разни хора, да искат да гледат материала. В един момент ме помолиха да направя една уж вътрешна прожекция. На нея дойде непознат за мен човек, питам кой е, казват ми - ами това е момчето от Шесто, което отговаря за нас. И когато трябваше да се прави вече мишунг горе в Киноцентъра, дойде заместник-директорът и ми взе копието. През 1989 г. този филм бе изваден от архивите, щеше да се прожектира в Берлин - мисля, че съм разказвала вече тази история, - но точно преди началото прожекцията бе прекъсната. Навън падаше Берлинската стена.

Филмът ми "Майки" пък беше "полуспрян"- той бе прожектиран в професионални кръгове, но не се пускаше навън, беше сменена и една дума. Определено не бих заменила нито тогавашното, нито сегашното време - миналото е изиграло огромна роля за мен и за развитието ми.

- Новият ви филм "Кметът" е за най-успешния кмет в историята на София - инж. Иван Иванов. Какво им липсва на днешните столични кметове?

- Вижте, Иван Иванов е живял в епоха, в която в държавата е имало много силна ръка. Периодът на 30-те години е белязан от възход на държавата като цяло, София е част от този възход. Млада нация, силна, енергична, с млади хора, които трупат богатство, децата им се връщат от чужбина - връщат се, забележете! - защото имало бъдеще в страната. Иван Иванов е точно един от тези, върналите се от чужбина. Човек с визия, принципен, технократ. Той е бил инженер, не политик. Всъщност бил е аполитичен. Какво липсва днес? Факторите са икономически. Ние икономически не сме във възход, как да е във възход столицата ни? Само по социализма можеше да се случи това - столицата расте, а другите краища на страната западат.
5
3328
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
5
 Видими 
08 Май 2011 22:10
"Чия е тази песен?"- страхотен филм.
08 Май 2011 23:55
добро интервю
След като прочетох "Човек не бива да забравя нито за Тутракан, нито за Кан." си мислех да попитам и форумците, и г-жа Пеева накрая: Къде или, по-скоро, как в дълбоката провинция човек може да гледа, по приемлив начин, без да ощетява кинопроизводителите, български филми - игрални и документални - от последните 20 години, включително и новите? И видях, че към средата на интервюто този въпрос е зачекнат. Но отново остава без отговор. Набавих си няколко филма като притурка към вестници, но колекцията ми си остава пак достатъчно оскъдна. Уви, оказва се, че на няколко милиона зрители, живеещи извън два-три големи града в страната, остават само торент-сайтовете като приемлива възможност. Ето, втори път попадам на интервю на Адела Пеева, втори път ме заинтригува тя и събуди интереса ми към филмите й, а няма как да ги изгледам.
09 Май 2011 00:02
Странно е това, че сега, когато почти всеки в дома си има добра видео-техника и Интернет с висока скорост, в страната ни не можем да реализираме печалившата бизнес идея /според мен/ всеки от дома си да може да гледа легално филм по избор срещу приемливо заплащане.
09 Май 2011 20:34
Че то някои точно заради пиратстването оплюха соц-миналото ни,
принуждавало ги да посещават киносалони заради стойностни филми.
Прилъгаха ги с кич, пошлост, насилие, секс - у дома,
пък сега да плащат.
И това ако не е номер, добре че е чалгакултурата, за такива -
и естествено, тя ще ще ги приюти.



10 Май 2011 14:28
Чудесно интервю с великолепен, мислещ и талантлив творец! И пореден пример, че не само дарбите и трудолюбието, а преди всичко характерът е важен. Адела, гордеем се с тебе и ти пожелаваме нови успехи!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД