Защо генералният секретар на ООН Бан Ки Мун би път от Ню Йорк до България миналата седмица? Висш дипломат дискретно коментира пред "Сега": Прави си предизборна обиколка - още не се е кандидатирал, но през октомври иска да получи втори мандат и събира авансово подкрепа в страните членки.

Сигурно е така, защото дойде у нас от Босна, преди това беше в Украйна, Русия, Чехия и Унгария, а сетне отпътува за Турция. Така България се оказа спирка от турне в Източна Европа и на Балканите, които представляват значителна група държави в ООН. Освен това от София Бан Ки Мун отправи послание за разум към разбунения арабски свят, като участва в конференция за съпоставка на прехода в Източна Европа и Близкия изток. Така привлече вниманието към себе си едновременно в много държави, чиито правителства наесен ще решават въпроса дали да подновят мандата му. Доколкото няма друга кандидатура, шансовете му са големи и ще растат още повече, защото, както показа и в България, той умее да се харесва в непозната среда и не прави грешки, които биха отворили терен за негови съперници.

За цялата история на своето членство в ООН, започнало през 1955 г.,



България е посещавана само три пъти



от генерален секретар на световната организация. Два пъти е имало такива посещения при социализма - на У Тан през 60-те години и на Хавиер Перес де Куеляр през 80-те години. За 20-те години демокрация сега за първи път ни се оказва такава чест. Бан Ки Мун се възползва от покана на премиера Бойко Борисов, отправена му миналата есен. Феновете на лидера на ГЕРБ няма как да не бъдат очаровани, но въпросът е: Като го е канил, очаквал ли е да постигне нещо за страната си, освен да се снима с него и да го добави в колекцията по стените в кабинета си? Високопоставен правителствен представител каза на "Сега", че Борисов е предложил на госта си да обсъдят участието на България в политиката за глобална сигурност на прехраната.

В света се наблюдава криза не само за енергия и вода, но също и за храна. Бан Ки Мун заяви в лекция пред студенти в Софийския университет "Св. Кл. Охридски", че през октомври ще празнуваме раждането на 7-милиардния жител на планетата, а през 2050 г. ще станем 9 милиарда. Почти двойното нарастване на населението още през първата половина на това столетие много трудно ще се съчетае с двойно нарастване на храните. Със своята плодородна земя, умерен климат и нелош воден ресурс България би могла да стане важен участник в решаването на световния проблем с изхранването.



Борисов правилно схваща потенциала на страната



и предложението му към ООН е нейните специализирани централи да насочат ресурси за производство на храни в България, която да играе ролята на склад за стратегически запаси за нуждите на най-остро нуждаещите се райони на планетата. За да се бори с глада, ООН трябва да стимулира производството на храни, където има подходящи условия. Понякога минусите се превръщат в плюсове. България не може да се гордее, че е оставила обширни плодородни земи да пустеят, но при поумняваща политика те могат да се превърнат в резерв за развитие.

Поумняването обаче е несигурен процес особено в средите на политиците, чийто хоризонт много често се простира до пределите на мандата им. За разлика от тях бизнесмените не са сковани от мандати и биха могли да гледат в по-далечна перспектива, стига да не живеят с чувството на еднодневки, получили шанс да се напечелят за цял живот с един удар. Точно такава е обаче бизнес средата в България вече 20 години, защото част от бизнесмените най-неочаквано дори за самите себе си се събудиха милионери с изгрева на демокрацията. Очаровани първоначално от капиталистическия рай, те внезапно се оказаха в бизнес джунгла, където не се признават правила, защото няма как да се признае легитимност на чудодейното забогатяване. За две десетилетия изтече много мръсотия, примесена със сълзи и кръв. България влезе в ЕС, дори получи признание на функционираща пазарна икономика, но очовечаването на бизнеса й още е в зародиш.

Гостуването на Бан Ки Мун се свърза с едно на пръв поглед



периферно събитие, което обаче единствено бе белязано с неговия подпис



В петък сутринта той отиде на бизнес закуска, преди която подписа меморандум за учредяването на Българска мрежа на Глобалния договор като самостоятелна правна организация. Зад тези абстрактни понятия се крие ангажимент на шепа български фирми и сдружения - едва двайсетина - да се държат цивилизовано, като спазват 10 принципа на т.нар. Глобален договор (Global Compact) на ООН за Корпоративна социална отговорност. Събрани в четири групи, те означават бизнесът да се хуманизира, като спазва правата на човека; да признае, че трудът не стои по-долу от капитала и да се откаже от варварската експлоатация; да се ангажира в опазването на околната среда и да не я прави жертва на печалбата; да се отрече от корупцията и да приеме политика на прозрачност спрямо обществото.

Звучи привлекателно до наивност - даже за т.нар. цивилизовани страни. Глобалният договор съществува едва от едно десетилетие, което показва, че до началото на това хилядолетие той е бил невъзможен. Какво се е променило оттогава? Наложила се е глобализация на мисленето и отговорностите, като интернет е играл мощна роля на изравнител на правилата. Глобалният договор не е етичен кодекс, но той е публична платформа за онези компании, които смятат, че могат да печелят от добро име, подкрепено от запазената марка на ООН. Те са длъжни да се отчитат всяка година не просто пред акционерите си, а пред очите на света. За да поемат такава отговорност, трябва да са готови да се изправят пред санкцията на общественото мнение. Както твърдят инициаторите на Глобалния договор, той не е куче пазач, което следи кой как го спазва, а е по-скоро



куче водач, което дава ориентири



Вярно е, че то не показва зъби, но изискването за прозрачност заставя компаниите да бдят за доброто си име. Защото това е главният им капитал.

Председателят на Националния съвет на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН Сашо Дончев ("Овергаз инк."), който подписа меморандума заедно с Бан Ки Мун, заяви на церемонията, че при "очевидната неспособност на държавите да намерят ефективни решения на проблемите, застрашаващи устойчивото развитие на света", бизнесът "няма право да бяга от отговорност с аргумента за добросъвестно платени данъци срещу обещанията на управляващите за справянето им с проблемите". Компаниите не бива да се разтоварват от отговорност към обществото, като прехвърлят чрез данъците на държавата задължението да решава и от тяхно име обществените проблеми. Държавата много често не е нищо друго освен политико-административна прослойка, която се изражда в каста за самозадоволяване за сметка на обществото. ООН е междуправителствена организация, но чрез Глобалния договор даже тя признава, че



не бива да се разчита за всичко на правителствата



Посещението на Бан Ки Мун имаше много по-дълбок подтекст от протоколните прояви, които обикновено хващат вниманието на медиите. Нито гергьовските тържества под патронажа на президента Георги Първанов, нито визитата на куртоазия в парламента при Цецка Цачева и в софийската община при кметицата Йорданка Фандъкова, нито дори разходката из стария Пловдив на генералния секретар на ООН имаха някакво международно значение. Заявката пред него обаче поне на някаква будна част от обществото, че образът на България се изгражда не само от "добре облечени бизнесмени", с които вече се е прочула в Евросъюза чрез сериала с мониторинговите доклади, дава надежда, че този модел на прехода се е провалил и трябва да се смени. Посланието към света е: България може да бъде и друга.