Докато готвим юнашките гергьовденски трапези "тамо де се възвишава гордо Стара планина", катурнаха еврото от 1.4849 долара сутринта в четвъртък, до 1.4335 долара при затваряне на пазара в петък. Над 5 цента обезценка за два дни с тенденция сривът да продължи след понеделник. За българските медии такава новина нямаше, по традиция въобще нямаше медии по празниците. Радията смутолевиха "става нещо в Гърция", на екраните се мерна премиерът на съседите, именникът г-н Папандреу, рече, че в Елада всичко е наред, настоя "да оставят на мира" страната "да си свърши работата". В същото време по пазара се ширеха слухове, че в Люксембург в петък вечер свикват много тайна среща, която ще реши какво да правят заборчнялата, фактически фалирала държава. Отначало политиците отричаха срещата. Шефът на еврогрупата (страните в ЕС, приели единна валута), г-н Жан-Клод Юнкер, отсече: "Аз изцяло отричам, че има среща, сведенията са неверни". Оказа се, че г-н Юнкер (пак) лъже, а
тайна среща все пак е имало,
точно както твърдеше мълвата - в Люксембург, в двореца Зенинген, в петък, след работно време. Казват, че участвали финансовите министри на "трите страни от Г-8 в еврозоната" (Германия, Франция, Италия) и на страните с максимален кредитен рейтинг (ААА - Холандия, Австрия, Финландия), управителят на Европейската централна банка, г-н Жан-Клод Трише, там ще е бил и домакинът, г-н Жан-Клод Юнкер, и представител на длъжника Гърция. Заради тайната всеки участник можел да води само един придружител. Затова още не знаем какво са решили. Едва ли ще е нещо смислено и ново. Те, господата топполитици на фиска, ако можеха, вече да са измъдрили някакво решение. По слухове въпросът бил
да изгонят Гърция от еврозоната
и да върнат отново драхмата. Артилерийската подготовка на тази революция в еврозоната бе поверена на авторитетния германски икономист проф. Ханс-Вернер Зин, директор на института ИФО. Аргументите му са прости: ако Гърция се върне към драхмата, ще може бързо да я девалвира. Сега гръцкият брутен вътрешен продукт бил 200% завишен. Ако парите в страната се обезценят наполовина, ще се "облекчи" вътрешният дълг, ще се "елиминират" (т.е. конфискуват - като България в началото на 1997 г.) спестявания, натрупани пенсионни, осигурителни, застрахователни, взаимни и пр. фондове, задълженията на фирмите към доставчиците и банките. Веднъж сметнати в драхми и безсрочно замразени за неопределено време, работните заплати и пенсиите се обезценяват с драхмата; "расте конкурентоспособността" на гръцката икономика. Най-меките коментари в Гърция бяха:
"необяснимо лекомислие"
и "провокация", в Германия се питаха - hat der Sinn noch Sinn? (Sinn е фамилията на професора, думата иначе значи "смисъл, разум", т.е. "проф. Зин разум изобщо има ли?"). Не е много разумна стратегията, нали. И не е ясно как Гърция ще напусне еврозоната. Правна възможност няма. Ако гръцкото правителство "само поиска" да си върне драхмата, това ще е началото на гражданска война при съседите. Те едва ли ще приемат кротко съкращаване на заплатите и пенсиите наполовина (като начало, после както дойде). Няма начин да се накарат елините да обменят спестяванията си в драхми. Те ще си ги искат в евро и ще ги изнесат на сигурно място в чужбина. (По-вещите вече го правят.) Опитът да се хвърли цялата тежест на дълга само върху населението и местните фирми, веднага ще фалира местните банки. Ще трябва да ги национализират - подобно на исландските и ирландските, т.е. към собствения си над 300 млрд. евро гръцката държава ще поеме още поне 200 млрд. евро дълг на банките. Революцията ще е фатална и за гърците, и за външните им кредитори. Само ЕЦБ държи гръцки книжа за над 40 млрд. евро, собственият й капитал е 5.2 млрд. евро. Как ще поеме загубата? А търговските банки?
Европа ще трябва да плати докрай
и гръцките дългове и загуби, и ирландските, и португалските, и които още й се стоварят върху портфейла. Германският финансов министър г-н Шойбле вече е изчислил, че ще е по-евтино неговият Vaterland да поеме и плати дълговете на фалиращите в еврозоната, отколкото ФРГ да зареже еврото и да се спасява сама. Вече знаем, че "спасителният пакет" от 110 млрд. евро не стига на Гърция. Отпуснати са повече от половината средства, а 2/3 от падежите предстоят. Не е достатъчно само да се увеличи сумата с нови към 50 млрд. евро, дългът ще стане необслужваем. Трябва да се отписват главници. За чия сметка? Каква загуба нацията ще бъде заставена да понесе? С какви средства? Вече се говори за
брутална терапия,
която трябва да се наложи на задлъжнелите страни. Тя включва намаляване на пенсиите и заплатите, плащани от държавата, увеличаване на ДДС, докато стигне 25%, спиране на социални плащания, съкращаване на държавни разходи, приватизация на държавни земи и предприятия (колкото още има), концесии на печеливши активи (летища, пристанища, пътища, мрежи). Лесно се пише това на хартия, но как ще накарат населението на една държава от утре да потребява само половината от онова, което получава днес? Колко дълбок срив ще предизвика бруталната терапия (стачки, миграционни вълни, верижни фалити)? Бог знае.
