---курсив---

- Не познавам тоя мъж.

Рецепционистът гледаше хладно. Погледът му едва доловимо просветна, когато детектив Уотсън дискретно плъзна крупна купюра по плота. Хотелиерът запази каменна физиономия, но джобът му мигновено погълна купюрата като при добре оттрениран фокус.

- Казват му Бил. Бил Готиния... Вечер ходи в бар "Старото хъски".

-------

Това може да е цитат от всякакъв Чандлър или от всеки втори холивудски сценарий.

Аз обаче сега си мисля следното: в този така често срещан сюжет детективът корумпира ли всъщност рецепциониста? Или просто кадърно си гледа работата?

Границата между позволено и непозволено в това "аз на тебе, ти на мене" къде е? Къде е разликата между спонсор и дарител на полицията? Тоест формално разликата я знаем, но инак не става ли дума, че някой дава ценност някому, и двамата влизат в по-особени взаимоотношения? Напрегнатото подчертаване от министър Цветанов, че полицията има само дарители, но не и спонсори, ни кара да се питаме някои неща. Ръководството на МВР не случайно се развълнува от темата, подтикнато от материал как полицията не проверява някои коли, щото "били на спонсора".

Една от основните разлики в двата случая е, че спонсорът се обвързва със спонсорирания чрез договор. Обикновено спонсорът нещо дава, но и нещо иска. Спонсорът поставя и някакви условия за изпълнението, като ги обвързва със своята щедрост. А дарителят, така да се каже, е просто благодарен. И го прави най-вече от алтруизъм и любов към дарувания. В случая - към нашата полиция.

Министърът не пропусна да заяви категорично, че ще има уволнения, ако някой полицейски началник допусне зависимост заради получено дарение. Но позволете да се усъмним. Как ще се установява тази зависимост? Кой ще я установява? Може ли градска фирма да дарува районното МВР, а то, така да се каже, да не чувства



топла човешка благодарност за това?



Г-н Цветанов даде пример как миналото лято общини дарили гориво на МВР, за да патрулират полицаите и да се опази черешовата реколта. Всичко това е прекрасно, между другото - и че полицаите са пазили, и че черешите не са окрадени. Нищо не възразяваме срещу резултата. Но нека наречем нещата с имената им. В случая собствениците просто са наели полицията, за да им оварди черешите. Това е истината. Могли са да наемат частни охранители, а са наели полицията. Сигурно им е било по-евтино, а и по-авторитетно.

Само че терминът "дарение" в случая е безсмислен. Това е сделка. Кой в тази криза "дарява" просто така, срещу нищо, от чиста любов? И то могъща институция като огромното Министерство на вътрешните работи?

Дарява се обикновено от състрадание. От милозливост към деца инвалиди, към многодетни сиромашки семейства, от съчувствие към бедни млади таланти...Очаквате ли да повярваме, че местните дарители на тяхното си местно МВР не щат, не очакват и не получават нищо в замяна? И че полицаите, след като си знаят дарителя, няма да са малко по-благосклонни към него, отколкото към другите, при издънка?

А няма ли те, така да се каже, при такива практики лека-полека да се заизпълват с раздразнение към други заможни субекти наоколо, които обаче не даряват нищо? И се държат, видите ли, надменно, непукистки към органите, сякаш ги няма на този свят, сякаш нямат и те нужди? Няма ли те понякога да се заизкушават да ги подсещат (има си стотици начини за това), че биха могли да дарят предварително, а не когато мечката им заиграе в двора.

Пък въпросната мечка, ако не идва истинската, не може ли някое от нашите момчета да я изимитира, а?

И няма ли те, ако пострада техен заможен благодетел, да тичат по-бърже да го вардят и спасяват, отколкото ако пострада друг, по-стиснат местен думбазин? Или някой, който не може да дари нищо, понеже е сетен сиромах и сам се нуждае от дарения? Така не стигаме ли до прилики между Моята полиция и Дон Корлеоне примерно?

Не стигаме ли до "Моята полиция ме пази", ако си платя отделно за това? Един път - чрез данъци, и още един път - чрез "дарение".

То не ви ли изглежда едно такова



дежа вю с медицински привкус?



Един път си плащаме здравно осигуряване, което обаче нищо не ни дава освен знанието, че издържаме още едно съсловие. Разболеем ли се, трябва да плащаме вече истински - за собствената болест. Лекарите, които пътуват на издръжка на фармацевтични фирми по екзотични круизи, или получават различни "поощрения" от тях - то корупция ли е, или благодарност?

Много съм далеч от мисълта, че ние можем да си решим тези проблеми. Не ги е решил цял свят, та ние... Само в САЩ например към 40 000 000 души активно лапат транквиланти и други илачи за емоционален баланс, а подтикващите ги към това терапевти припечелват, както и нашите лекари, от "поощренията" на фармацевтичните компании.

И все пак като начало - не би трябвало полицейските дарители да могат да даруват така, сякаш си наемат бодигард. Тоест "аз - на тебе". Щото после идва неизбежното "ти - на мене". То неизбежно ощетява "него".

Което, впрочем, е най-категоричният резултат от всичко онова, хилещо се зад разтегливия термин "корупция".