През 2009 г. опозиционерът Бойко Борисов спечели гласовете на избирателите с едно основно послание - раздаване на справедливост за корупцията и разюзданите кражби на властта. Сега опозицията тръгва към президентските и местните избори с мотото "да спрем репресиите и насилието на управляващите". За две години се смениха не само ролите на власт и опозиция, но и основните политически внушения - ако преди в обществото бяха провокирани очаквания към блюстителите на реда за въвеждане на законност, то сега е подтиквано да желае законност за самите блюстители. Едно време чародеят Борисов пълнеше атмосферата с обещания да отмъсти на виновните и това предизвикваше масови трепети. Сега трепетите са



как да бъдат озаптени самите отмъстители



Това ще е голямата вълна, върху която ще сърфират предизборно партиите. ГЕРБ ще бъде обвинявана в полицейщина и връщане на тоталитарните методи, а от способността й да опонира ще зависи оцеляването й сред прилива от разочарование. Старата и важна тема за справедливостта ще бъде засегната, но в различен нюанс - Бойко Борисов ще твърди, че е тръгнал да я търси, труди се денонощно, внася обвинителни актове. И се допускат неволни грешки поради прекомерната работа. Опозицията ще отвръща, че цари произвол, а и тъй като на мушката са нейни представители, справедливостта се търси не където трябва. А и страдат невинни граждани. Сред глъчката от термини като "произвол", "репресии", "погазване на права" (има ли го или не) никой



няма да посмее да обещае още повече присъди



и възмездие - Бойко Борисов би бил попитан къде пропиля две години; БСП ще бъде контрирана себе си ли ще съди, или ако ГЕРБ, за какво. Управляващите вонят на лобизъм и корупция, но опозицията някак странно няма нос.

Конструирането на предизборния сблъсък около спора "Има ли произвол в България, потъпкана ли е демокрацията, заменяме ли свобода срещу сигурност" носи няколко риска. Най-напред за самата опозиция, която го провокира. "Полицейщината смазва държавата" - думите са на Румен Петков. Същият, по чието време се развихри случаят "Чората". Михаил Миков ли ще защитава гражданските права? Та нали той бе вътрешният министър, когато полицаи набиха невинни граждани на януарския протест през 2009 г. пред Народното събрание. Устремената към президентския пост Меглена Кунева вини ГЕРБ в отклоняване от европейския път на България. А европейско ли беше тройната коалиция да краде и от европейските фондове, Брюксел да ги спре за всеобщ национален срам?

Електоратът често забравя и прощава. Води се по инерции. Но познавач на народната душевност като Борисов няма как да не припомни тези факти. Затова издигането на лозунга "ГЕРБ въведе полицейско мракобесие" е най-голямата грешка, която може да допусне опозицията. Дори и всеизвестни истини да каже, те няма да бъдат чути, защото



бившата тройна коалиция няма легитимност да говори



ГЕРБ наистина гази граждански права, но това не започна от днес, а "усъвършенства" похватите съобразно интелектуалните си и манталитетни особености.

Вторият риск е за самото общество. Задава се нов голям развален телефон, чрез който ще си говорят хора и партии. В едната телефонна слушалка ще крещи гореописаната политическата логорея. На другата с тапи на ушите ще бъде обществото. То продължава да иска законност, но не само спрямо сегашните полицейски своеволия, а и търси старата - обещанието на Борисов "виновните да си го получат". Важно е, че Николай Цонев бе излишно тръшнат, но още по-важно е искаше ли ГЕРБ наистина да го осъди? Защо почти всички обвинения или разследвания се провалят? Заради некадърност, бутафория, друго? Защо търсенето на справедливост си остана мираж - това е същинският разговор, който няма да бъде проведен.

Обществото иска да чуе, че



за корупцията и кражбите давност няма



и трябва да бъдат преследвани със законови средства. Но нито опозицията ще признае, че са съществували, нито ГЕРБ - че не ги разследва. Ако все пак стане дума, вината за шумните провали ще бъде прехвърлена на съдебната система. Няма да има кой да каже, че липсва политическа воля. И че битката срещу голямата престъпност и политическата корупция все още предстои, а това, че ГЕРБ я е компрометира, не значи, че трябва да спре. Народът все още живее с чувство за несправедливост, виновни има, те трябва да бъдат наказани.

Оттам нататък хипотезите са две: разминаването между думи и дела отново да роди вакуум, от който след време ще покълнат нови генерали, месии или други продавачи на надежда за ред и законност; другата е народът да си седне обезверен, че справедливост е невъзможна. Това няма да му е за първи път - и от други "илюзии" бе удобно разубеден през последните 20 години.