Факт: през пролетта се обострят депресиите и маниите, а в горещините - шизофрениите.

Не знам колко рано отива на спирката, но винаги е там преди мен. Няма значение дали е лято или зима, тя е с една и съща шапка. Сигурно е била млада и хубава, сега не е нито едно от двете. Чака автобуса. Автобусът идва и тя пак изглежда така, както когато чака. В мига, в който шофьорът затваря врати и тръгва, тя тича след него с изражение на човек, който е бесен, че автобусът е потеглил под носа му. След което се връща и започва да чака следващия. Няма значение кой номер. Чака всички, не се качва на никой, тича след всеки.



Факт: около 170 хил. са хората с психични заболявания, които се наблюдават от лекари у нас.

А ненаблюдаваните? Тези, които довчера са били нормални, но нещо е дръпнало щепсела, за да те изключи от този свят. И влизаш в друг свят, населен единствено от враждебни автобуси. Или се превръщаш в автобус.

Младият мъж от предната седалка е такъв вариант. Седалката е единична, досами предното стъкло и е за служебно ползване, но шофьорите си го знаят и не го гонят. Момчето било победител в олимпиади по математика, но изперкало. Седи и повтаря всички движения на шофьора. Движи въображаем скоростен лост, върти невидим волан, кара някакъв свой паралелен автобус. И го озвучава. Имитира всички технически звуци, които издават вратите, двигателят, спирачките. Съобщава спирките с глас, който като че ли излиза от гъгнив микрофон. Има много делови вид. Работи, чувства се полезен.



Факт: Всеки ден едно българско дете се опитва да се самоубие. Най-малкият в тази статистика е на 8 години. Броят на суицидните актове у нас годишно възлиза на 1600, като половината от тях са успешни. Това поставя страната ни на първо място в ЕС по процент на успешните самоубийства.

По-заета от момчето-автобус ми се струва само жената, която събира кашони от контейнерите в квартала. Забързана, делова. Дрехите й са чисти, само съчетанието им издава, че е от друга координатна система, не нашата. В най-студените дни се докарва с хавайски бермуди и кожух. Била учителка по руски, казват. После останала без работа. Сега работи много, защото конкуренцията за кашоните от контейнерите е голяма. Тя ги взема от един контейнер и много бързо ги пренася в друг. Размества ги. Отишла е в свят, в който й е поверено да подрежда нещата. Вчера я видях да се разминава с Пророка, бяха като две планети - всяка по своята орбита.



Факт: В регистъра само на болницата в Царев брод официално фигурират 1900 пациенти от Шуменска област. В момента там има 160-170 души, което на практика означава, че голямата част от психично болните са навън.

Пророка, казват, изперкал в казармата. Прилича на оживяла карикатура, косата му е щръкнала във всички посоки. Винаги гневен. Негов опонент е строителството. Никой не го слуша къде и как трябва да се строи. Денонощно обяснява на всички и пак не се съобразяват, строят където искат и както им падне. Това ще продъни земята. И ще продупчи небето също тъй. Светът не може да понесе толкова сгради, които не са на мястото си. Той пророкува и плете с пръстите си някакви невидими мрежи, опъва ги, намества ги. Тези мрежи държат зданията, благодарение на тях все още не сме затрупани.



Факт: Вече всеки пети у нас е с психично разстройство, обяви още преди три години проф. Вихра Миланова. 1.4 млн. българи са с психични разстройства, включително и хронични зависимости. Депресията е най-често срещаното психично заболяване, то засяга приблизително 10% от населението. Около 1% са шизофрениците. На 100 000 души население средно 700 деца са с психични и поведенчески разстройства и се нуждаят от специализирана помощ. Как е променена картината три години по-късно, не е съвсем сигурно - регистър на психично болните не се води.

Тя е ученичка в 11 клас с добър успех. Тихо момиче. Не създава никога проблем в часовете, освен че си прави снимки. Вади мобилния си телефон на всеки петнайсетина минути и се снима. Постигнала е невероятна ловкост, прави го с бързината на тик. Не се снима от суета. Опасява се, че ще убие човек и няма да си спомня. Затова документира живота си. Само така вечер заспива спокойно, че не е убийца.



Факт: едва 6% от българите са търсили помощ при специалист за психичните си проблеми. Липсва каквато и да е държавна политика за превенцията на такива заболявания.

Момчето-автобус си беше харесано от едно НПО за бенефициент. Получили грант, направили "защитено жилище" и решили да го настанят там. Открили го в автобус, дали му вафла, той им казал, че не може да я приеме, почивката му била в 10.30, сега е зает. Но той си има близки, казвам, видимо за него се грижат, защо точно него избрахте? Защото с тия без семейства и с бездомните се работело по-трудно, точно една бройка им трябвала за попълнение на целевата група. Оставете го да работи, моля ви - казах им, - оставете го да работи, не му закривайте маршрута, не можете ли да го настаните в някой проект, едва когато частите му се амортизират или когато вече няма депо, в което да се прибира?