Една екзотична идея бе пробутана в общественото пространство. Никой не се вторачи в нея толкова, колкото тя действително заслужава. Тоест не самата идея, а това, че тя бе произнесена на глас, е факт, който не би трябвало да ни дава мира. Един от онези факти, след които човека тръпки го побиват. Ледени или горещи - изберете сами.

При обсъждането на нови цени за парното от Асоциацията на топлофикационните дружества поискали да се повишат парите за нощната електроенергия за гражданите. Правилно забелязахте: не продавачите на ток, а на парно настояват за тази промяна. Защото за хората в момента било по-изгодно да се отопляват с електричество и така топлофикациите губели клиенти. В прав текст поискаха грубо влошаване на пазарните условия за българина, та



така да увеличат своите продажби



Да стане нетърпимо за него да се грее на калорифери и да се хвърли на врата на топлофикациите. И, ако може, да се закрепости той освен чрез извратеното българско законодателство, но и чисто икономически - което е и по-надеждно.

Според някои медии искането е останало "без движение". Впрочем, повечето се ограничиха със съобщения от заседанието на държавната комисия. Обстоен коментар на претенцията на хитреците от топлофикациите открих (неудобно ми е да кажа) тук, в "Наблюдател". Изрядко и в някои лични блогове могат да се намерят нервирани странички за "заявката" на самозабравилите се топлофикатори. А тези юнаци не за пръв път дърпат дявола за опашката! Но те си знаят защо: техният дявол хич дори не е черен - нито колкото го рисуват, нито изобщо. Техният дявол е миролюбив и любезен. Специално за тях пък той е просто щедър и отзивчив.

А има и друго: те не го правят напук или за подигравка с обществото. На тях това просто им иде отвътре...

Скандалът е другаде: че такива предложения въобще може да се "внасят".



Че никой не кипва от наглостта им



Че не се срамува от позора да застане зад тях. Не се опасява, че ще бъде презрян, освиркан, одюдюкан. Че ще изгуби лик и честно име. И най-вече, че ще бъде наказан заради безскрупулност и алчност.

Не, такива предложения всъщност не са екзотика, напоследък дори зачестиха. (Например искането да не се отварят нови аптеки в близост до вече отворени.)

Подобни "пазарни" идеи по нашите земи поначало имат дълбок корен. Да си спомним приказката как най-големият брат харесал едно място на кръстопът, до голяма чешма с железни чучури и каменни корита. Там отворил кръчма и почнал да прави пари. После прекъснал водата, съборил чешмата - за да се харчи виното. Е, после и кръчмата пресъхнала след чешмата. Но така става в приказките. Пък и тогава не е имало избори, нито спонсори на кампании. Подобни смели "виждания" всеки си ги е осъществявал на свой риск. Днес самото предизборно полугодие просто вдъхновява раждането им и тяхното лансиране. (И монополите в енергетиката, и фармацевтичните динозаври, и всички останали икономически чудовища купуват власт на всеки, който ги гледа в очите.) Друг е въпросът, че перманентната предизборност в стилистиката на политическия живот прави реализацията им катадневно възможна. Та тези от "топлото" знаят какво и защо предлагат. А също - че не се изисква друго освен търпение. Тъпото е също, че те знаят това, а ние - не. Отново не. За кой ли път -не. Та същинският скандал всъщност е липсата на скандал.



Възмутителна е самата липса на възмущение



Беше плесница по лицето на приличния човек, на морала и на общественото здраве. Дързост, която във всяко друго общество би била наказана сурово. Не и в нашето - общество с похабени инстинкти, нечувствително към всяка арогантност, неспособно да удари по масата, на която мошениците от монополите и пердетата от властта сладко си пият кафето.

Защото те отдавна са прозрели какво е станало с нас.

Ние, както вече предупредихме - не. Впрочем, какво ли знаем ние за себе си...

Професор Б.Д. е патриот от старата школа: не парадира с това, не го осребрява, рядко разкрива чувствата си. Вярва, че българският национален идеал от миналия век е бил най-важното сечиво за изграждането на народа и на страната. Познава драмите на онова време, местата, лицата. Пътува непрекъснато из полуострова - да оперира или заради научни събития. Веднъж ми каза: "Кощунствено е да го помисли човек, но като гледаш земите, които предците ни са искали да видят върнати към отечеството (и са гинали за това), май са имали късмет тези земи. Какво щеше да им се случи в България? Каквото и с нашите: суша, пущинаци и тръни. И найлонови боклуци за разкош. Минаваш границата и гледаш: изорано и засято под конец, всички видове напояване, овошки и оранжерии - май точно тези земи ни хранят сега. И не можеш да отсъдиш добра ли е, или зла ирония на съдбата е това. Мисля, че най-лошото, което извършихме днес, е, че



опровергахме мечтите на своите деди



И че това, което се е случило със земята ни, се е случило и със самите нас."

Сетих се за професора заради преглътнатата плесница от миналата седмица. Да, това се е "случило". И се ужасявам от мисълта си: няма ли да се окаже, че с това, което сме днес, ние вече сме опасни за своите потомци?