Кой каза "Шенген", че да го цапна по устата - би изръмжал мрачният премиер Бойко Борисов след вчерашното си поражение на шенгенски терен. Само ден преди това той тържествуваше, че е постигнал голяма победа чрез благоприятното гласуване в Европарламента за приемането на страната в зоната без вътрешни граници. Знаеше, че гласът на евродепутатите не е решаващ, както знаеше, че на другия ден надеждите на държавата ще бъдат попарени от Съвета на министрите на вътрешните работи, без чието единодушно съгласие шансовете са нулеви. Но как да не надуеш поне веднъж тръбата, след като години преди това си се бил в гърдите, че точно ти, строителят на магистрали, ще отвориш пътя на България към Шенген? Сега настава затишие, което най-вероятно ще продължи години, може би дълго след края на мандата на Борисов.
Най-обидното е, че въпреки очевидното му лично старание провалът е лично негов. По-точно
провалиха го неговите бивши и настоящи "колеги"
от двете страни на закона. Няколко влиятелни държави - Франция, Германия, Холандия, Белгия, Финландия плюс още няколко съмишленички, които имат свои съображения да държат България и Румъния извън шенгенската зона (главно като санитарна мярка срещу наплива на техни роми и на потенциални нелегални имигранти от Изтока) фактически подмениха критериите за влизане в зоната, като поставиха възможно най-неизпълними в конкретен срок условия. Те поискаха двете държави да докажат към определена дата (юли 2011 г.), че са се преборили с организираната престъпност и корупцията на високо равнище. На тази дата ще излезе поредният ялов доклад на Еврокомисията по механизма за контрол над правосъдието и вътрешния ред, който действа от четири години и половина. Няма защо да се чака неговото огласяване, за да се предвиди какво ще пише и какво ще последва. Достатъчно е всеки да се опита да си спомни колко именити босове на мафията, колко олигарси, колко бивши или настоящи корумпирани министри влязоха в затвора, за да си отговори може ли докладът да препоръча прекратяване на мониторинга и дали през септември Съветът на министрите ще има основание да пусне България и Румъния в шенгенската зона при така поставеното условие. Премиерът Борисов няма как да не е наясно, че Еврокомисията и скептичните европейски столици наблюдават съдбата на десетки знакови фигури в т.нар. български елит, включително и на негови съседи по банкянска линия. Досега по нищо не личи, че той е смутил с нещо тяхното благополучие.
Приятелите на Борисов - германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози, на които той прибързано благодари завчера за вота в Европарламента (сякаш нареждат на евродепутатите си как да гласуват!?) - очевидно се придържат към линия, която е сходна на американската, а именно да го насочват в правилна посока,
без да забравят с кого си имат работа
(спомнете си за препоръката на посланик Байърли от телеграмата му в "Уикилийкс"). Затова тоягата с моркова, която го поощряваше да върви по правилен път, внезапно се извъртя откъм дебелия край, щом настана моментът за вземане на решение. Борисов и занапред ще отнася много бой, защото не дава доказателства, че не е подвластен на вътрешни зависимости, които са по-силни от всякакви международни фактори. Призраците в гардероба му си имат физически очертания и се нуждаят от материално захранване под формата на държавно финансиране и узаконено наливане на еврофондове. Иначе ще откажат да го крепят на власт и ще го оставят да се рее в безтегловност, подмятан от несигурната народна любов.
Премиерът имаше нужда от демонстрация, че силата му идва от влиятелна международна подкрепа. Внезапно обаче тя секна, защото не успя да направи честен и убедителен избор от коя страна на закона се намира. Не може денонощно да пускаш фойерверки за борба с престъпността и в деня на равносметката да нямаш какво да отчетеш. Ако в поредния евродоклад се появи констатацията, че е налице "воля", "усилия", "устрем" и каквото щете още като намерение, но няма "резултати", това ще бъде пирон в ковчега и на неговото правителство, както се случи с предишното. Не бива повече да се заблуждаваме. Тезата "ние ги хващаме, но те ги пускат" работи само за вътрешна употреба. Пред Европа България се явява като държава, а не като сбор от отделни власти, и оценката е цялостна. Там важи Законът на Мърфи, открит от англичаните. Той гласи: "Няма значение кой е допуснал грешка в строителството на кораба, защото Мърфи ще я намери." Мърфи е океанът.
По същия начин няма значение кой проби българския кораб в шенгенския му курс. Европа намери пробойната.
не дава доказателства, че не е подвластен на вътрешни зависимости, които са по-силни от всякакви международни фактори.
Вътрешни - политически или...Просто психиатрията му?
------------------------------- ------------------------------- ----
Блогът на Генек