Правителството на Бойко Борисов не е единственото, което претендира, че води война със законспирирана престъпна организация, пуснала дълбоки корени в държавните и обществените структури. В съседна Турция съществуването на подобна сенчеста мрежа, известна като "дълбока държава" (derin devlet), е публична тайна от десетилетия. Разкриването на организацията "Ергенекон", която според турските власти е поредното пипало на октопода, положи началото на безпрецедентни събития, които, без да преувеличаваме, можем да определим като политическа революция.

Трудно е да се даде определение на това, което в Турция наричат "дълбока държава". Масово разпространената представа е, че това е невидима за обществеността клика, държава в държавата, която задкулисно управлява страната посредством безброй легални и нелегални структури. Смята се, че тя стои зад военните преврати и безкрайното политическо насилие, белязали историята на съвременна Турция. За нейна цел се счита опазването на



светската и националистическа същност



на републиката на всяка цена, включително с недемократични и неконституционни средства. Въпреки че терминът "дълбока държава" навлиза в турския политически лексикон още през 80-те години на ХХ в., реалната същност на феномена се разкрива на обществеността едва към края на 90-те.

На 3 ноември 1996 г. край малкия град Сусурлук в Северозападна Турция става пътна катастрофа, която е в основата на един от най-големите политически скандали в историята на съвременна Турция. В колата пътували зам.-началникът на полицията на Истанбул; депутат, който в същото време е и водач на проправителствена кюрдска милиция, бореща се с ПКК, и един от лидерите на ултранационалистическата организация "Сивите вълци" - печално известният у нас Абдула Чатлъ, помогнал на Мехмед Али Агджа за атентата срещу папа Йоан Павел II. В момента на катастрофата Чатлъ е издирван от Интерпол за наркотрафик и убийства. Инцидентът е изключително компрометиращ за властите заради слуховете, че правителството използва членове на мафията и кюрдски паравоенни формирования в кампания за нелегални екзекуции и мъчения срещу сепаратистите в Югоизточна Турция.

Пътниците в катастрофиралата кола сякаш потвърждават витаещите от дълго време в публичното пространство съмнения за съществуването на дълбоки конспиративни връзки между националистически настроени среди в политическия елит, армията и службите за сигурност и крайнодесните терористични организации и мафията. При разразилия се скандал наяве излиза толкова много информация за нерегламентирани контакти между представители на държавата и на подземния свят, че



конспиративните теории за "дълбоката държава"



се превръщат в кошмарна истина.

В апогея на скандала за първи път е спомената и "Ергенекон" като предполагаема нелегална организация и поредна рожба на "дълбоката държава". В турската национална митология Ергенекон е долина в алтайските планини, където турските племена намерили убежище от преследващи ги врагове. Според легендата турците са били изведени от долината от сива вълчица, чийто образ се превръща в символ на съвременния турски национализъм.

Почти 15 г. след Сусурлук "Ергенекон" вече заема централно място в общественото внимание. През юни 2007 г. започва полицейско разследване, което разкрива съществуването на тайната ултранационалистическа мрежа със същото име, която е определена от властите като "терористична организация". Тя планира да свали легитимното правителство на Партията на справедливостта и развитието (ПСР). В хода на разследването и на последвалото го дело в принадлежност към "Ергенекон" са обвинени стотици хора от всички сфери на обществения живот, включително висши военни.

Днес, почти четири години след началото на аферата, "Ергенекон" поляризира общественото мнение в страната. Вдъхновени от проведената в началото на 90-те в Италия операция "Чисти ръце", която срина корумпираната политическа система на италианската Първа република, поддръжниците на делото го разглеждат като уникален шанс за Турция да премахне влиянието на задкулисни сили върху държавните институции и да даде тласък на процеса на демократизация на страната. Противниците му настояват, че това е заговор на ПСР срещу политическите й противници, а в по-широк план и срещу цялата светска опозиция на ислямския консервативен лагер в страната. Мнозина твърдят, че "Ергенекон" не съществува, а доказателствата, представени пред съда, са изфабрикувани за целите на процеса.

Няколко факта работят в полза на опонентите на делото. Най-смущаващият от тях е, че полицейската акция в Истанбул през юни 2007 г., с която започва аферата, съвпада с внасянето в съда на искане от главния прокурор на Турция за забрана на ПСР на основание, че дейността й подкопава светските устои на държавата. От тази гледна точка



делото може да се разглежда като съдебен контраудар



на ПСР срещу опитите на светския елит да я елиминира от политическата сцена. Множеството правни нарушения, извършени в хода на полицейското разследване и на делото, компрометират твърдението на проправителствените среди, че борбата срещу "Ергенекон" е всъщност битка между демокрацията и авторитарния национализъм. А и фактът, че мнозинството обвиняеми са изявени опоненти на ПСР, сякаш потвърждава тезата, че делото се движи най-вече от политически мотиви.

Независимо дали организацията "Ергенекон" съществува или не, делото срещу нея вече води до кардинални изменения в турския обществен и политически живот. Свидетелство за това е нетипичното бездействие, с което армията посрещна ареста на бивши и действащи висши офицери и изправянето им пред граждански съд по обвинение в опит за преврат - нещо немислимо само допреди десетина години, когато военните бяха неприкосновени, а турският Генерален щаб сваляше правителства с една декларация. Това може да се тълкува като сигнал за началото на нова ера в отношенията между гражданските власти и военните, в която армията ще изостави доброволно ролята си на пазител на светската турска република и огромното си влияние върху политическия живот на страната. Подобно развитие би било стъпка от решаващо значение за демократизацията на Турция. Така Анкара би изпълнила едно от най-важните условия на Брюксел за пълноправно членство на страната в ЕС - установяването на граждански контрол върху армията.

За мотивите на военните да се откажат от политическото и общественото си влияние могат да се посочат много причини. Преди всичко новото прозападно ориентирано поколение турски военни, което активно участва в операциите на НАТО и ЕС, има по-демократична нагласа и изпитва неприязън към



преврата като начин за участие в политическия живот -



твърдение, което се потвърждава от излезли в публичното пространство тайни дневници на турски генерал през 2007 г. Немалко от военните изпитват и симпатия към премиера Реджеп Тайип Ердоган, който въпреки декларираната политика на "нулеви проблеми" със съседите често демонстрира откровено националистически настроения.

Разбира се, розовата картина, в която демокрацията, правовата държава и национализмът съжителстват мирно под управлението на умерените ислямисти от ПСР, има и своята обратна страна. За мнозина от светски настроените турци делото "Ергенекон" се превърна в политически процес, който заплашва да ликвидира не само опонентите на ПСР, но и цялото наследство на кемализма. Дениз Байкал, бивш лидер на опозиционната Народно-републиканска партия, дори заяви, че ПСР не се бори с "дълбоката държава", а я превзема. И действително, налице са немалко факти, които навеждат на подобни съмнения. Затова, въпреки че революцията в Турция е в ход, все още предстои да разберем дали тя ще бъде демократична или авторитарна.