Следя местната власт и съм спокоен. Дори Бойко Борисов да падне някога от власт, той ще остане. Всеки град си има по един Бойко Борисов. Пловдив например го притежава с Левски и Путин накуп. Ето и доказателството: "Личностите правят политиката, творят и историята... Нормално е да съм ракетата-носител на ВМРО-НИЕ. А Бойко не е ли локомотивът на ГЕРБ? Левски не е ли бил водачът на национално-освободителното ни движение? Представете си Русия без Путин? Важно е да се родиш лидер", казва кметът Славчо Атанасов. "А вие възприемате ли се като Борисов, Левски или Путин?", пита любознателно журналистът от "24 часа". "Това могат да го кажат други, за мен е трудно да отговоря...", скромно отвръща лидерът ракета Славчо.

Излишна скромност проявяват и социолозите, които неглижират засега предизборната надпревара в общините. А тя е не по-малко интересна от президентската. Направо е цирк, заслужаващ билет на първия ред. И по правило колкото по-опитен е един кмет, толкова повече веселието е издъно. Дългогодишните управленски натрупвания очевидно водят до качествени психофизиологични изменения, които хвърлят местната власт в забавно-развлекателния жанр. В джаза.

Преди да дадем още примери, съвсем сериозно ще обясним защо е време социолозите, медиите, въобще всички, които насочват общественото внимание, да отправят настойчив поглед към местните избори. Първо, защото останаха някакви си 5-6 месеца. Второ, известно е,че резултатът от местния вот е предвестник на националните избори. И трето, най-интересно и специфично, в момента



не се знае накъде духа вятърът



Пада ли Бойко, остава ли, кой идва след него - енигма. Това хвърля в потрес десетки действащи кметове, които са свикнали правилно да улавят посоката. Ако все още има малко издигнати кандидатури, то това е, защото не се знае чия ръка трябва да се целуне приоритетно. Бойко уж пада, ама няма кой да го смени. Сдружението на Първанов се оказва шум за нищо. Станишев наднича из храста. Чия ръка? Най-вероятно ще се нароят десетки "граждански организации", които ще издигат кметове и съветници, тъй че работата да изглежда непартийна, ама и да бъде достатъчно близка до всички партии. Тези житейски дилеми изискват национално турне на предаването "Море от любов".

Не е леко и на претендентите, които от ролята на опозиция ще се мъчат да докопат властта. Независимо дали са от БСП, СДС, или пък ГЕРБ (в общините, където формацията не управлява), за тях най-важното е да намерят пари. Много - за медии, роми, българи... Затова, макар и при очертаващия се залез на бизнеспартиите,



парите пак ще бъдат решаващ фактор



в надпреварата.

Местните избори винаги са тест за управляващата партия в държавата. Ако се зададе алтернатива, те показват склонен ли е народът да оседлае коня на новия вожд. Доколкото сега няма такава, местният вот ще бъде основно оценка за управлението на ГЕРБ. Няма съмнение, че Борисов, Станишев, Доган и Яне накуп ще се обяват за победители. Както и че президентската битка пряко ще повлияе върху избора на кметове и разпределянето на съветническите мандати. Отсега например е ясно, че с Румен Христов в президентската борба СДС влиза с автогол в мача. А Меглена Кунева може и да се провали, но ще бъде принцесата, чиято целувка ще съживи десетки жълти жабоци. За малко, колкото за кампанията, но крякането им ще бъде оглушително.

В София ГЕРБ най-вероятно ще издигне или отново Йорданка Фандъкова, или някой от министрите си. Георги Кадиев традиционно участва по олимпийски подбуди. ГЕРБ може да бъде победен само от старата десница, но с читав претендент. В този смисъл Прошко Прошков има по-голям шанс от вехтата фигура на Владимир Кисьов. Може би най-важното условие е СДС и ДСБ да нарушат традицията да се карат и взаимно излагат.

В Пловдив изборите вероятно ще са "за" и "против" Славчо Атанасов. Но победителят ще определи Георги Гергов. Пловдивчани знаят защо.

Варненецът Кирил Йорданов не е обявил дали ще се кандидатира. Три пъти го прави с подкрепата на БСП, но местната структура на социалистите от скоро го атакува все по-директно. Кулоарната информация гласи, че Йорданов няма нищо против да бъде издигнат отново, но от ГЕРБ. И е на път да се случи, стига да бъдат парирани мераците на депутата Павел Димитров. "Червеният" Йорданов не е привързан към цветове, преди кметската кариера бе областен управител, назначен от ОДС.

В Плевен Найден Зеленогорски тръгна към четвърти мандат и получи рамото на СДС и ДСБ. В Бургас Димитър Николов изглежда безалтернативен. Навсякъде неформалните социологически сондажи сочат действащите кметове за фаворити. Не че толкова ги харесват хората, просто



насреща им се очертава още по-голяма бутафория



Като стана дума за бутафория, ето и обещаните примери за вихрещото се кандидат-кметско кабаре: Преди да се издигне за нов мандат, Зеленогорски сериозно се размисли дали да не се пробва за президент. Някой явно му бе внушил, че става, а той повярва. "Мога да нося отговорност", каза той миналата есен. После се съсредоточи изцяло в кметските дела. И отговорността му се понесе дори из детските градини. В началото на май малчугани бяха накарани да изработват картички с негово приветствие към гражданите на Плевен - неетично и незаконно деяние при факта, че Зеленогорски вече бе обявил кандидатурата си.

След като се забърка с Левски и Путин, а междувременно и изяви като пръв приятел на сдружението на Първанов, пловдивчанинът Славчо свика общопловдивски фронт срещу Кадафи. Защо и как - вече е известно. Лошото е, че въпреки таланта на кмета Пловдив някак не възвърна историческата си роля на военностратегически център.

Във Варна Кирил Йорданов заговори за нови велоалеи и освежаване на междублоковите пространства. Оркестърът свири туш, тъй като Йорданов вече обеща и двете - веднъж през 2003 г., втори път през 2007. И все преди изборите. "Три лъча с велоалеи е предвидено да бъдат изградени във Варна", заяви тези дни кмета. Ако имаше поне един свестен пиар край него, щеше да го посъветва специално за велоалеите да мълчи. Защото преди четири години откри едно трасе в центъра, обеща да стигне до края на града, но усилията приключиха в края на предизборната кампания.

Не може да бъде подмината и най-прясната изцепка на "цветето на ГЕРБ" - Йорданка Фандъкова. Боят пред софийската джамия е огромен камък в нейната градина, защото се знаеше защо и как се събира на протест "Атака". Но



Фандъкова не само не посмя да поеме отговорност,



но и се измъкна с жалък мотив - дала разрешение за протест пред банята, не пред джамията. И не предполагала, че ще се организира "някакво шествие". Всъщност жалкото е, че подобно обяснение, предназначено за малоумна публика, имаше успех. Джамията и банята са почти на един адрес, дели ги градинка и за да се преместиш, не е нужно шествие, а двадесетина крачки. Но щом не последва обществена реакция, значи Фандъкова правилно е съобразила обяснението с нивото на аудиторията.

Анализът на кандидат-кметската надпревара няма как да отдели шегата от сериозното, тъй като всички гореописани изпълнения са факт. И са дело на съвсем сериозни мъже и жени, които управляват най-големите български градове. И вероятно ще го правят пак.

Но ... такъв мат'риал остана в България. И електорален, и управленски.