С няколко торби с дневници, в които чинно е отбелязвало всичките си харчове, възрастно семейство изненадва преди време експертите от Националния статистически институт. Двойката никога не е попадала в извадката, чрез която от 1951 г. с научни методи се отчитат доходите и разходите на домакинствата у нас. Но по своя инициатива е изпълнило точно задачата на семействата, по които статистиката измерва стандарта на живот - да записват всяка похарчена стотинка и съответната покупка.

"Хората сами попълват формулярите, а анкетьорите ги посещават два пъти в месеца за лични беседи и им оказват съдействие, ако имат нужда", разказва Десислава Димитрова, началник-сектор "Статистика на доходите и условията на живот". За усилието НСИ плаща по 20 лв. на месец на домакинство.

Никой не може да гарантира, че участниците в извадката ще бъдат напълно точни в записките си, признават от института. Затова задачата на анкетьорите е да преценят доколко достоверни са данните, включително и чрез справки в различни регистри на институциите - НОИ, НАП, ЕСГРАОН.

Редовните изследвания за стандарта на живот у нас се правят от 1953 г. Преди това е имало еднократни, които са обхващали определени групи от населението - домакинства на селяни, работници и служители. Но те не са подбирани на базата на статистическа представителност. От 2010 г. методологията е променена. Сега докладите са тримесечни, докато преди бяха ежемесечни. В различните години биват наблюдавани различен брой домакинства - 3000, 4200, в даден период са и 6000. От 2010 г. според новата методология се подбират по 3060 домакинства. Те се разделят в три еднотипни подизвадки от по 1020. За всеки месец от тримесечното изследване участват различни подизвадки. Домакинствата в тях трябва максимално точно да попълват ежедневните си разходи и приходи за съответния месец, а за останалите два се попълват ретроспективни карти с общи доходи и разходи. С това се занимава един човек от семейството.

Извадката се формира само на базата на демографски характеристики - брой на мъжете и жените в домакинството, на всички живеещи под един покрив. Взема се предвид и разпределението на определен тип домакинства по области. Характеристиките се избират така, че да възпроизвеждат основните характеристики на цялото население. Така после, когато резултатите от изследваните семейства се насложат по сложните статистически формули върху цялото население, се показва достатъчно достоверна обща картина. В последните две години тя



не е по вкуса на политиците,



защото отчита постоянно обедняване, висока инфлация, увеличени разходи за данъци, въпреки че са замразени. Не е и по вкуса на останалите граждани, защото за тях пък данните са твърде оцветени в розово.

Веднъж влязло в извадката, домакинството остава в нея една година, но може да се откаже и преждевременно. При по-нискограмотните домакинства с попълването на дневниците помагат и анкетьорите. Най-добрият вариант е да се пази всяка касова бележка, всеки документ за направен разход или получен доход и след това попълването да стане съвместно. Пазенето на документите и сравняването с тях е друг начин за проверка и гарантиране на коректността на данните.

Десислава Димитрова отговаря за новото изследване за доходите и условията на живот, което в момента се прави в България. То се провежда по европейски регламент, т.е. по един и същ начин във всички страни в Евросъюза, подпомага се със средства от Еврокомисията и е в основата за изчисляване на индикатори за бедност и социално включване. На тях пък се базират показателите, по които се следи напредъкът на страната ни по изпълнение на целите от стратегията "Европа 2020". Изследването е на 4-годишен ротационен принцип. Прави се веднъж в годината. Продължава три месеца и обикновено е от април до юни. Тази година обаче заради преброяването у нас стартира през май. В него влизат около 7000 семейства, също разделени на подизвадки. Всяка година се наблюдават около 2000 домакинства от извадката, които участват безвъзмездно. Но пък въпросникът се попълва от анкетьорите, които няколко пъти правят посещения по домовете.

Основната информация отново е предимно за доходите и разходите, но има и специален модул за условията на живот. Сред индикаторите за бедност в Европа са например данни като има ли семейството хладилник, автоматична пералня,



може ли да отиде на почивка



и т.н. В европейското изследване има два въпросника. "Единият е за домакинството, а другият - индивидуален, попълва се от всяко лице на 16 и повече години. Това е едно от различията между двете изследвания - за доходите и условията на живот се наблюдават всички членове на едно домакинство, попълват се регистри с основните му демографски характеристики - кое лице е отпаднало, отишло е да живее в чужбина, кой колко е живял в дома, родило ли се е дете и т.н. Проследява се всичко, което се е случило с домакинството в рамките на този 4-годишен период", обяснява Десислава Димитрова.

"Търси се и информация за средата на живот - дали има риск от произшествия, от престъпления, дали има някакви проблеми с жилището като течащ покрив. Това са все въпроси, които участват в т.нар. показатели за материални лишения при изчисляване на показателите за бедност и социално включване", разказва тя. На базата на това изследване трябва да стане ясно колко от българските домакинства и съответно каква част от населението ни живее в крайна мизерия. Засега различни изследвания на различни институции се въртят около констатацията, че кажи-речи всеки четвърти българин едва оцелява. А в стратегията "Европа 2020" България е поела ангажимент пред ЕС да намали броя им с 250 000 души.

В изследването за доходите и условията на живот се събират също данни за всички приходи, които домакинството получава - от самостоятелна стопанска дейност, от инвестиции, наеми, пенсии, обезщетения и помощи, остойностява се дори цената на храната или на картата за транспорт, платени от работодателя. Има модул за селскостопанска дейност - дали обработва земя, какво отглежда, продава ли го, или само го консумира, или пък го дава на трето лице. Всяко лице на 16 и повече години попълва и индивидуален въпросник, в който се търси информация за икономическата му активност - дали е зает в момента на интервюто, имал ли е работа в предходната година, търсил ли е такава, или е бил неактивен. Работещите описват какво работят, в колко голямо предприятие, самонаети ли са, или наети, какъв договор имат - постоянен, временен, почасов, или работят на черно, какви възнаграждения получават.

Всяка година в европейското изследване има по един допълнителен модул, който обхваща различни аспекти. Тази година се изследва



предаването на благосъстоянието между поколенията



Всяко лице описва, когато е било на 14 години, в какво семейство е живяло - богато или бедно, многолюдно или малко, с родители ли е израснало, или при близки, какъв е бил образователният статус на възрастните в домакинството, какво са работили. Целта е да се установи доколко бедността генерира бедност или напротив - лошите условия на живот стимулират хората да търсят и да влагат повече инвестиции и усилия в развитието на децата си.

За целите на европейското изследване от НСИ специално са обучили 100 анкетьори. Те обикновено успяват да попълнят сложните анкетни карти с 2-3 посещения, при които се създават дори приятелски отношения с домакинствата и така се получава по-лесно и по-достоверна информация. Все пак от НСИ не крият, че изпитват трудности да осъществят връзка с хората в големите градове - особено в София, Пловдив, Варна, докато в по-малките населени места и селата лицата много по-лесно се съгласяват да участват. В София има най-голям брой откази, но все пак статистиците успяват да си попълнят извадките. По принцип най-трудно е началото. "Навият ли се веднъж, хората обикновено стигат до края", разказва Десислава Димитрова. Има и случаи, когато жената в домакинството е съгласна да участва, а мъжът - не. За такива редки ситуации се допускат косвени интервюта и при тях домакинята отговаря и на въпросите, свързани с партньора й. Макар че за участие в европейското изследване не се предвижда заплащане, отказите много по-често са от домакинства с добро финансово състояние.

Сега остава да видим най-накрая колко бедни наистина са българите по методика, която е уеднаквена с ЕС и следователно данните ще бъдат абсолютно съпоставими. Макар че те едва ли ще направят по-щастливи и политиците, и гражданите.