Зачетох се в една интересна книжка* от Жерминал Чивиков; става дума за ДС, доносници и прочее документални неща, хем миризливи, хем смешни. Вътре често се цитира и поетът революционер Хосе Марти, превеждан от героя (автора). По тази причина службите и Марти (1853-1895) го четат с лупа: "Като че ли в света има определено количество достойнство, както има определено количество светлина. Когато има много хора без достойнство, винаги има други, които носят в себе си достойнството на много хора."

Излетя ли по-високо моралът, освободен от институционално култивираното доносничество, това се питам. Станаха ли человеците у нашенско по-свободни, вътрешно по-горди със себе си, по-независими от факторите в живота им, отколкото когато зависеха от партийния бос и местния ДС офицер? Тоест количеството достойнство, ако се вярва на Марти, разхвърля ли се по повече глави като плосък данък, та общата светлина от общото население да стане по-равномерна, макар и не така трагично-героична като по време на диктатурата?

Само младите могат да ни дадат отговор на този въпрос. Те не помнят никакви Служби, освен това не разбират добре какво толкова се занимаваме с тях. Някои от тези млади са достойни за очерк: фенове на разделното изхвърляне на боклука, адепти на здравословния велосипеден транспорт, активисти на многобройни екологични и благотворителни каузи по фондации и граждански движения. Наистина ги харесвам.

За съжаление повечето от тези достойни младежи са съвсем закономерно най-вече ентусиасти на емигрантската кариера и свързаното с нея по-достойно заплащане на собствените качествени усилия.

Познавам, уви, и други млади - също не малко. За Службите нямат памет, което е съвсем естествено, също така естествено нямат и страх от тях. Но в преследване на икономическата изгода приличат на обтекаеми болиди, направени от някакъв нов материал, хлъзлив, гладък и без задържащи надстройки. Действително нищо задържащо! Не става дума само



за ядене на червеи пред камера,



а за напълно съзнателна липса на каквато и да било идеологическа, политическа, емоционална или друга вярност. Към детска мечта, към нравствен катехизис, към род и памет, към мама и тате... Не просто нямат, а изобщо не разбират за какво служи това нещо - вярност. Кой кешира такива проекти?

"Кофти е да се вземе, не си го изработил" - казва им старият морал. "Че защо, кофти е да те хванат, а да се вземе винаги е яко!" - отвръща хорово гласът на тези млади, и повече от стоманен, непробиваем е този глас, бога ми, убедил съм се вече.

Както и да е, не ми отива да мрънкам като стара латерна. Човеците са си все същите, обладани, както казва старецът Толстой, от ламтеж към личното благо. Смениха се само принципите на преуспяване. Книгата на Чивиков е забавна и с това, че онази Система изглежда налудничава: тя сама си наплита вражеските мрежи, сама си ги разплита, сама се разпълзява из цялото общество, сама си засреща пипалцата, с което си създава работа нонстоп.

А като се вгледаш в агентите и конспираторите,



ти става много българско



Един чете Ленин и подчертава, иска да бори БКП откъм ленинските принципи. Друг дири татко, намира го в ДС, трети си има татко в ДС, но пие и се бие с татко си; хем е конспиратор, хем и той самият става агент на ДС отпосле, накрая го гръмват...

Ще ви кажа защо е интересна тази книжка - не само с документалната си основа, а с това, че ДС изглежда нещо като битов феномен. Макар че то у нас всичко така изглежда, рано или късно.

Самият Жерминал излежава 3 години затвор навремето, а после по внезапно съвпадение на вътрешната конюнктура и дипломатическите амбиции на страната го пускат да емигрира и да се ожени в Холандия. По демократично време той се върна, разгледа си досието, откри, че го клепал кой ли не, дори мъжът на сестра му. Нормално. Междувременно направи и филм, с който показа колко напънат и съчинен е процесът срещу Милошевич в Хага...

В книгата си се кае - и той издал едного пред Службите. Истинските доносници и агенти обаче не се каят, а вдигат очи нагоре - "Господ всичко вижда". Воистина има нещо тука, мисля си, както ме убеждаваше един руснак навремето: КГБ се превърна в Комитет на Господа Бога впоследствие...

А дали достойнството е повече днес? Хм, надявам се. Ако се остави на Жерминал, може да те слети униние: "Дали щях да ги разбирам тези работи, ако бях останал да живея тук? Едва ли. Щях да си я карам като общ работник на четири смени в завода за бои и лакове... След някоя и друга година щяха да ме приберат отново за година-две. За профилактика... щеше да се заговори за гласност и преустройство... И с всичкия си акъл щях да тръгна по митингите им и някой щеше да ме избута напред, а друг да ме тупа по рамото не по-зле от капитан Василев и полковник Тарев... Щяха да ме молят за интервюта и някой ден дори щях да се видя по телевизията... И докато се усетя... пушилката се разнесла. Картите раздадени. И като се огледам: петдесетгодишен, без работа, без занаят, без професия... Един ден щях да видя агент "Станимир" от масонската ложа да напуска новия си офис. Данчо, щях да му кажа, преди да се е настанил в черното си ауди, Данчо, чух че търсели нощни пазачи за строежа на новия мол. Ще се намери ли нещо за мен? За теб - винаги, щеше да ми каже Данчо."

---

*"Конспиратори", изд. "Фама".