ако през 2009 г. България по усвояемост на средствата е била на 14-о място, то в момента се движим между 25-о и 27-о място по различните фондове

Трагедията е най-голяма при Кохезионния фонд с общ бюджет от 2.2 млрд. евро - за последните 3 г. усвояемостта е нула

13.6.2011 г. 22:08:43 Данни са вадени откъслечно и тенденциозно. Има два неоспорими факта. ... Герб оттласна Б-я от дъното , но и в момента сме двойкаджии.

Стига с тия помощи. Превърнахме се в просяците на Европа.

Е, не беше ли за такива като другарката Плугчиева поговорката "Вижда сламката в окото на другите, но не и гредата в своето" ?

Меглена Плугчиева е завършила Лесотехническия университет в София, специалности горско стопанство и екология.

Аз пък си мислех, че е интервю...
то се оказа материалче срещу Бойко

Анадолий прочети си форумните мнения и не ме занимавай с глупости.

Наложи се да търся данни щото не искам да си оставям каруцата в калта. Статията си е предизборна агитация. Че нещата не са добре е вярно , но като бонус социалистите добавят от богатата си фантазия.

Мит е, че това правителство усвоява по-добре еврофондовете

Мит е, че това правителство усвоява по-добре еврофондовете

И кой го казва това! Нагла работа! Нали именно това пернато създание отговаряше за Евро фондовете на троегъзата и тези фондове всите до един бяха спрени поради безграничната некадърност и корупция на Правителството на Станишев!
Има един много првилен принцип за достоверността на информацията и той е : виж източника. В случая източника е БСП - доказан лъжец и манипулатор.

Но погледнете какво се случва и в ОП "Конкурентоспособност". Ако погледнете последната обява, пусната за кандидатстване, ще видите, че от микропредприятията се иска за 2009 г. да са направили оборот от 300 000 лв. Кое микропредприятие (това са фирми с по двама-трима до пет души) в кризисна ситуация може да стигне до такъв оборот, за да могат да си позволят да кандидатстват. Разбирате ли абсурдността на цялата история? За "Джереми", която с фанфари бе отчетена, че е заработила, може да се каже, че и една стотинка от нея не е стигнала до някое средно или малко предприятие.

фондове всите до един бяха спрени

Съгласен съм с авторката. За съжаление загубата в края на 2011 г. ще по-скоро около 600 млн. лв. Дано все пак да не съм прав. Въпреки, че по тази тема се дискутира от края на 2009 г., явно за управляващите е маловажно, че накрая България ще се окаже нетен вносител в Европейските фондове, въпреки че е най-бедната страна в ЕС.

Бих препоръчал на авторката да се поинтересува за отговора на следните въпроси:

1. Как ще се аргументира искането на България, като страна членка „финансирането на Втори стълб по ОСП трябва да се запази на досегашните нива за страната”?

Пояснения към въпроса - ако се запази тенденцията да се декомитват средства по индикативните бюджети на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) общата усвояемост за планов период 2007 – 2013 г. ще бъде вероятно под 50% за планов период 2007 – 2013 г. Загубата на средства в края на 2011 г. само от индикативен бюджет 2009 г. се очаква да бъде в размер от 300 до 600 млн. лв. Как на тази база, ДФЗ и МЗХ ще защитят пред ЕК същото ниво на финансиране на ПРСР за следващия програмен период?
2. Каква е причината по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” към средата на март 2011 г. да има 13 проекта от прием 2008-2009 г., които все още не са обработени? Това прави забава от почти две години. Как новото ръководство на ДФЗ-РА ще гарантира, че това няма да се случи с проектите от прием 2010 г.? Така или иначе към началото на април 2011 г. срока за обработка на проектите по повечето прозорци от прием 2010 г. вече е изтекъл.

Пояснения към въпроса - Да се има предвид, че към края на 2010 г. не бяха обработени над 50 проекта по мярка 123 от прием 2008-2009. На практика голяма част от проектите по мярка 123 от прием 2008 – 2009 г. се обработиха след втората половина на 2010 г. Основно тези проекти бяха подавани до средата на 2009 г. Истина е, че предишното ръководство на ДФЗ-РА по време на тройната коалиция забави обработката на част от проектите с около година по обективни причини. Защо сегашното ръководство забави допълнително обработката на голяма част от проектите с повече от една година?
3. Какви стъпки ще предприемат ДФЗ и МЗХ, за да се увеличи интереса и усвояемостта по мярка 214 „Агроекологични плащания”?

Пояснения към въпроса - към средата на март 2011 г. по мярка 214 са усвоени под 2%. В същото време общия бюджет по мярката е в размер на над 300 млн. евро. Ако не се вземат незабавни мерки, загубата на средства по тази мярка ще е огромна.
4. Каква е причината по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” към средата на март 2011 г. да има одобрени 3 проекта от прием 2010 г., при положение, че 13 проекта от предишния прием (2008-2009 г.) още не са обработени? На кои кандидати са тези проекти? Аналогичен е случаят и с 12 проекта от прием 2009 по мярка 121, които към средата на март все още не са обработени, а в същото време има 233 одобрени проекти по мярка 121 от прием 2010 г.?

Пояснения към въпроса – Обработката на проекти от следващ прозорец по дадена мярка, преди обработката на всички проекти от предходен прозорец не е позволено, съгласно акредитираната контролна среда на ДФЗ-РА и утвърдените процедурни правилници. Така се нарушава принципа на справедливост спрямо кандидатите, чиито проекти трябва да се обработват по реда на подаването им в ДФЗ-РА, както и се подлага на риск финансовото управление на програмата.
5. Като се има предвид, че към средата на март 2011 г. по мерки 321 „Основни услуги за икономиката и населението в селските райони”и 322 „Обновяване и развитие на селата” са направени само авансови плащания в размер на 50% от одобрената субсидия, то процента на усвояване по мерки 321 (32%) и 322 (30%) е условен към средата на март 2011 г. Какви са очакванията този процент да се запази? Има ли коректна информация колко от общините със сключени договори с ДФЗ-РА към март 2011 г. са провели процедурите си за избор на изпълнители по проектите, подписали са договор с тях и са стартирали реално изпълнението на проектите си? Какъв е очаквания процент на усвояемост по мерки 321 и 322 на тази база?
6. Процедурите за децентрализация на обработката на заявленията за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" са били готови още през май 2009 г. и децентрализираната процедура по мярка 112 е стартирала още през юни 2009 г. Кога се очаква да стартира реалното прилагане на децентрализираната процедура за обработка заявления за подпомагане по мярка 141 "Полу-пазарни стопанства в процес на преструктуриране" и за проекти с инвестиционна стойност до 25 000 евро? Ако не се прилага в момента, какви са причините за това? Кога се очаква да стартира децентрализираната процедура за обработка на заявките за плащане по мерки 141 и 112? Какъв в очаквания резултат от децентрализацията? С колко ще се намали срока за обработка на проектите като цяло? Как децентрализацията на плащанията по мерки 141 и 112 ще се отрази на акредитацията на ДФЗ като Разплащателна агенция по Общата селскостопанска и общата рибарска политика?
7. Възможно ли е да се дава по-подробна и регулярна информация (например всеки месец или по-добре всяка седмица) за резултатите от обработката на заявления за подпомагане и заявки за плащане обобщени по мерки и съотнесени по съответните прозорци на прием и съответните бюджети.
8. Защо 47 проекти от прием 2008-2009 г. по мярка 313 към средата на март 2011 г. все още не са обработени? Повечето проекти са подадени преди повече от две години? Какви са причините за това и кога ще бъдат обработени? Аналогичен е и въпроса за 23 необработени проекти към средата на март 2011 г. по мярка 321.
9. Какви са конкретните стъпки и изготвен ли е подробен план за сроковете на обработка на заявленията за подпомагане от прием 2008-2009 г. и прием 2010 г. (над 3000 броя необработени към средата на март 2011 г.) от тук нататък. Обвиненията на сегашното ръководство на МЗХ и ДФЗ-РА към предишното ръководство на МЗХ и ДФЗ-РА бяха точно за забавяне на обработката на заявленията за подпомагане. Защо в момента сме в тази ситуация (законовия срок от 5 месеца, заложен в наредбите изтече за повечето проекти от прием 2010 г. в края на януари 2011 г.), при положение, че административния капацитета на ДФЗ-РА е в пъти по-голям от преди две години и през миналата година се отвориха прозорци за прием на проекти само в рамките на един до два месеца?
10. Защо по мярка 121 се отварят само два прозореца за по две седмици (през март и юли 2011 г.) по гарантираните бюджети за цялата 2011 г., въпреки че огромен брой животновъдни ферми 2-ра и 3-та категория предстои да бъдат затворени в края на 2011 г., ако не направят инвестиции за постигане на изискваните стандарти. В същото време, размера на гарантираните бюджети към момента е значителен и най-вероятно голяма част от тях няма да бъдат договорирани и евентуално изгубени. Каква е логиката за този график на отваряне на приема на проекти по мярка 121?
11. Защо по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” се планира отваряне на прозорец за прием на заявления за подпомагане през месец август 2011 г.? Дали това е най-удачния период за този прозорец, като се вземе предвид, че на практика почти всички производители и доставчици на машини и съоръжения от хранително-вкусовата промишленост от Европа тогава почиват и не работят, и това ще затрудни подготовката на проектите по тази мярка от страна на кандидатите. В допълнение, повечето институции и организации в България, от които зависи качествената подготовка на проект по мярка 123 и неговото окомплектоване също почиват през август или работят с много малка част от капацитета си (например общини, главни архитекти, РИОС, РИОКОЗ, НАП, АБХ, и др.). Краткия срок на прозореца ще доведе и до много по-голям брой проекти, които се приемат от ДФЗ-РА – например през първия прозорец от прием 2009 г., който беше отворен почти една година се приеха 138 проекта. През прозореца от прием 2010 г., който беше отворен по малко от един месец и половина се приеха 159 проекта. Много по-добре е по тази мярка да се отвори прозорец от септември до ноември например, за да се даде възможност за подготовка на много по-качествени проекти.
12. Кога на практика ще стартират обученията по мярка 111? Много от младите фермери по мярка 112 нямат съответното образование и разчитат на тези обучения, за да придобият квалификация. В противен случай, скоро, след изтичането на тригодишния срок от подписване на договорите им с ДФЗ-РА, те ще бъдат прекратени и бенефиициентите ще трябва да върнат авансово изплатенат част от субсидията с натрупаните лихви. Тези обучения реално можеха да стартират в края на 2009 г. Какви са причините за късния старт на тези обучения?
13. Какви са доводите, да се предложи такъв индикативен график за прием на заявления за кандидатстване през 2011 г. Как с този график ще се даде възможност на фермите 2-ра и 3-та категория да направят инвестициите и да постигнат необходимите стандарти, за да не бъдат затворени в края на 2011 г. Как чрез този график ще се преодолее риска от декомитване на средства от бюджета на ПРСР през 2012 г. и 2013 г.?
14. На базата на предоставената от МЗХ информация за състоянието на прилагането на ПРСР към 14.03.2011 г., размера на средствата от бюджета на ПРСР, които вероятно ще бъдат декомитвани в края на 2011 г. е от 300 до 600 млн. лв. Какви са причините за това и кой носи отговорността за загубата на този огромен ресурс? Какви са конкретните стъпки, които МЗХ и ДФЗ-РА предприемат, за да минимизират риска от декомитване на допълнителни средства по ПРСР през 2012 – 2015 г? Има ли изготвен подробен план за действие за преодоляване на причините, довели до тази огромна загуба на средства?