По ирония на съдбата не кой да е, а отиващият си министър на отбраната на САЩ Робърт Гейтс наруши табуто и изрече прогнозата, че НАТО е изправена пред "неясно, ако не и мрачно бъдеще", в прощалната си реч миналата седмица.

САЩ не крият през последните години неудовлетворението си от част от европейските си партньори в трансатлантическия отбранителен съюз, и то не само по отношение на операцията в Афганистан. Но да се направи такава мрачна оценка в момент, когато организацията е ангажирана с две войни, е знак за изключително важен момент за съюза, три четвърти от чието финансиране идва от САЩ. Както и Гейтс изтъкна, едва 5 от 28-те страни членки - САЩ, Великобритания, Франция, Гърция и Албания, харчат 2 процента от БВП за отбрана, каквото е изискването на организацията.

Изпускайки парата на американския гняв, Гейтс артикулира екзистенциалните въпроси, надвиснали над НАТО от падането на Берлинската стена през 1989 г., когато изначалната цел на съществуването на Алианса изчезна - за какво съществува НАТО и в състояние ли е да действа резултатно?

Основана през 1949 г. като пакт за взаимна отбрана, НАТО само веднъж в повече от 60-годишната си история задейства член 5, който третира нападението над един съюзник като нападение над всички, и това бе символично след 11 септември. Една от малкото цели, които НАТО настървено преследва, е опитът да оправдае съществуването си по доста фантастични начини.

При липсата на ясна главна цел, която бе обединителна след Втората световна война - да се защити Европа от заплахата на съветската агресия, НАТО започна да се бори за постигане на споразумение между съюзниците за новите роли, които организацията определи за себе си. Операциите, осъществени от НАТО през последните години, бяха или спорни - като бомбардировките на Белград през 1999 г., или просто осигуряваха политическо прикритие за водените от САЩ военни кампании.

В Афганистан, изправени срещу талибаните, които още не са готови за мир, участието на страните, които имат свои части във водената от НАТО мисия, е белязано от значително неравновесие в готовността на съюзниците да споделят бремето на военните действия.

В Либия, както Гейтс остро подчерта миналия петък с нотка сарказъм, "най-могъщият военен съюз в историята едва от 11 седмици води операция срещу зле въоръжен режим и въпреки това някои съюзници вече започват да се оплакват, че им свършват мунициите и искат от САЩ да ги компенсират". В същия ден, сякаш за да потвърди казаното от Гейтс, Норвегия обяви, че се оттегля на 1 август едностранно от натовската операция в Либия.

На друг фронт - зле обмислената политика на разширяване на изток към руските граници, нещата не вървят по-добре, спирачките бяха ударени рязко, след като Грузия предприе безнадеждна 5-дневна война в Южна Осетия срещу руските сили.

Истината е, че НАТО се чувства като анахронизъм, уязвима на рискове, раздута и военно неефективна, чиято цел на съществуване все повече се изчерпва с т.нар. коалиция на желаещите.