Вотът на недоверие за провалите на вътрешния министър можеше и да разклати кабинета, ако на помощ не му се бяха притекли най-върлите му уж врагове - БСП и ДПС. В момент, когато всички опозиционни партии се обединиха в общ фронт срещу Цветанов, Доган и Станишев го помилваха и написаха съвсем различни мотиви под искането си за вот на недоверие - за провал на антикризисната политика. Така доброволно се лишиха от подкрепата на Костов и "Атака", които заявиха готовност да подкрепят атаката срещу вътрешния министър.
Няма логично обяснение за поведението на левицата и ДПС. Очевидно намерението им далеч
не е да свалят правителството
Вотът им е нужен като поредната платформа за предизборна реклама. Радостно уверени в неуспеха му, те дори направиха заявка за втори опит до изборите. Що да не ползват парламентарната трибуна за агитация - хем ще ги дават по телевизията, хем ще е без пари.
Колкото и да се зъби на "физкултурника", истината е, че БСП не е готова за властта и не желае предсрочни избори. Поне не сега. Виж, малко пиар няма да й навреди. По традиция социалистите търпеливо ще изчакат "да им дойде редът", както стана през 1994 и 2005 г. За целта обаче е нужно сегашните управляващи да се сринат до дъно. Въпреки услужливите сондажи на социолозите възходящият тренд на левицата далеч не й гарантира изборен успех. Времето обаче работи в нейна полза, затова й трябва пълен мандат на ГЕРБ, когато недоволството и разочарованието ще изтрият паметта за тройната коалиция. Най-вероятно това е и причината БСП да провали единствената сериозна възможност за смяна на властта или най-малкото за сериозни промени в правителството. Непризнатата истина е, че соцпартията се страхува от преждевременен провал на Борисов.
При ДПС мотивите изглежда са различни. Доган е в хармонични отношения със сегашната власт и
няма причина да й вади нож
Кадрите му в ключови учреждения си стоят непокътнати. За лидера на ДПС обаче е важно да прикрие тази близост. Затова от началото на мандата депутатите му го играят "опозиция" въпреки видимите следи от интимност с властта. Сегашният вот по предварително обречена тема им дава чудесна възможност да се проявят хем като опонент, хем да запазят целостта на правителството. Вторична интрига внася отношението на Сокола към партиите от "Синята коалиция". Към СДС ласкаво протяга ръка, докато Костов трябва да бъде унищожен. Което изключва всяко съдружие с десебарите. Ако Костов иска оставката на Цветанов, то ДПС ще е категорично против.
Водени от егоистичните си политически сметки, БСП и ДПС ще парират всяко общо действие на опозицията срещу управляващите. Поведение, което ги прави обществено зловредни. Антикризисната политика на ГЕРБ ще позволи на социалистическите трибуни да се упражнят в речовитост по въпросите за ниските пенсии, малките заплати, безработицата и никаквата социална политика. Тоест да разлаят собствения си електорат с предизборни цели. Далеч по-ефикасно би било да разклатят кабинета и да поискат смяната на видимо неадекватния социален министър. Уви, социалистите предпочетоха да заложат на бутафорията.
ДПС пък предизвиква Костов на терена на икономиката, който той старателно отбягва заради щадящото си отношение към икономическия екип на правителството. За да избягат от шизофренното си раздвоение на властопозиция, сините измислиха нелепия аргумент, че няма да подкрепят вота, защото целта му била да се сформира служебен кабинет на Първанов.
В резултат вотът на недоверие за провала на антикризисната политика е обречен да не успее. Затова пък вносителите му ще се покажат още веднъж по телевизията като сърцати защитници на бедните и онеправданите. Станишев ще използва случая да си поиграе на лидер с някоя 40-минутна реч от трибуната на Народното събрание, което е негова запазена марка. Десните пак ще изпаднат в неопределеното положение на "въздържал се". А Борисов ще получи прекрасна възможност да завърти за кой ли път плочата за магистралите, крадливата тройна коалиция и т.н. Специфичен фалцет в хора ще прозвучи и от "Атака". Волен Сидеров ще гледа да възстанови част от загубените си националистически точки с призиви за опълчение срещу опасното разпространение на исляма, турцизацията и прочее.
Накрая ще се окаже, че всички партии ще са спечелили от патетичното празнословие. Единственият губещ ще е народът.
|
|