Напълно справедливи са писмените извори за българската история след средата на IХ в. поне в едно - българският владетел Борис (852-889 и 893) се покръстил в строга секретност. Не е за чудене, че владетелят, който не спечелил нито една военна победа за България, "тайно и в дълбока нощ" изоставил и вярата на дедите си, и собственото си име, в добавка даже "обещал да се подчини на императора [Василий I]". Днес го именуваме и с езическото Борис повече за яснота. Що се отнася до подчинението на императора - няма грешка, доказват го и други извори. Та кой друг владетел би търпял менторския тон в писмата на чужд владетел или на чужд духовен водач (вж. Извори). Наистина, едва ли е възможно да си представим, че изпълненото с военни и всякакви други неуспехи първо десетилетие от управлението на княз Борис е отминало незабелязано за българския владетел, поне генетично наследник на славните си предшественици от Крумовия владетелски род (http://segabg.com/online/article.asp?issueid=2985§ionid=5&id=0001301).

Ще трябва да направим още едно бързо уточнение - за удобство ще назоваваме този български владетел с добилата популярност титла "княз", за да спестим сега дългите обяснения за титулатурата му до 864 г., още повече че вече е имало случай, в който този въпрос е бил обсъждан по-обстойно тук. А и не за това ни е думата сега . . .

Тайното покръстване на българския владетел често се споменава с най-различни обяснения, но днес ще ни интересуват не причините за приемането на новата религия, нито последствията за България, а само скоростта на налагането й, защото натам ни водят следите, запечатани под дебели пластове спечена пръст. Тези следи, когато са разчетени вярно, са непогрешими.

Археологическите останки от процеса на налагането на християнството в България са крайно малобройни, но всички те подсказват изключителната бързина, с която е трябвало да бъде наложена новата религия. Тази бързина може да е свидетелство само за стриктна държавна регулация на процеса. Археологическите следи от налагането на християнството като всеобща и задължителна религия в България изключват напълно каквато и да доброволност при осъществяването на операцията.



Обичайно се посочват три прабългарски светилища,



обърнати по спешност в първите три християнски църкви. Всички те са преобразувани архитектурно с възможно най-малък разход на време, труд и материали. Дворцовата църква в Плиска например претърпява толкова бърза метаморфоза от езическо светилище в християнска църква, че няма да е чудно, ако това също е станало "в дълбока нощ". За да се оформи новата култова сграда, е използван почти непокътнат вътрешният от двата вписани правоъгълника на езическото капище до така наречената Омуртагова тронна зала. Само абсолютно необходимите помещения за християнската църква са пристроени набързо - жертвеник за приготвяне на причастията в северната част на олтара и хранителница за съхраняване на църковни одежди и утвар - в южната. Пристроени били и три конхи от изток, с което е завършено изграждането на олтарната част на сградата. С това процесът на преобразуване на сградата изглежда завършил.

Княз Владимир-Расате (889-893) прави опит да върне старите езически култове, което предизвиква все още живият му баща княз Борис Михаил да го детронира и да въздигне друг свой син - бъдещия цар Симеон Велики (893-927). Тъй като Дворцовата църква претърпява още едно преустройство в езическо светилище именно при Владимир Расате, е невъзможно да се каже нещо повече за първо преобразяване на прабългарско капище в Дворцова църква, следите са заличени изглежда доста старателно. Второто преустройство на тази сграда в християнска църква е значително по-грижливо, макар отново да са използвани всички възможни зидове от капището за икономия на труд и материали.

Макар и не толкова протяжна, архитектурната история на останалите две прабългарски светилища - в Мадара и във Външния град на Велики Преслав, е също толкова показателна. Преобразуването на светилището във Велики Преслав ще ни е особено интересно, защото онагледява процеса по налагането на християнството извън столицата. Великопреславското светилище не е унищожавано, напротив, от него са използвани всички възможни части, за да се оформи християнска църква. Само в източната част на светилището се наложили по-съществени разрушения, за да се оформи, както и в Дворцовата църква в Плиска, олтарната част на новия храм.

Прабългарското светилище в големия езически култов център в Мадара (http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3115§ionid=5&id=0001301)

създава повече проблеми на строителите. Ориентацията на капището не отговаря на изискванията на християнската църква, поради което се налага цялостното му разрушаване. Строителните материали, но не и цели части от езическата сграда, са използвани при строителството на църквата.



След 864 г. християнските символи стават централни в старобългарското изкуство,



но също и в предметите за лична употреба. Широко разпространените дотогава езически амулети, които днес се свързват предимно с културата на прабългарите, отстъпват място на амулети-апотропеи с християнски символи и тематика. Налагането на християнството в България, но не и на чисто външните му проявления, несъмнено е продължителен и труден процес, който може да се улови изглежда и по производствените практики.

Старобългарският металообработващ център до столицата Велики Преслав (днес до с. Надарево, Търговищко), откъдето произхожда една малка колекция от оловни амулети, добити при разкопките на Националния исторически музей там, може да хвърли обилна светлина върху процеса на подмяна на езическите култови предмети с такива, които съответстват на новата християнска религия. За тази малка колекция от 8 амулета впрочем също е характерна работа по спешност. Необходимостта бързо да се усвои производство на предмети за лична употреба с новите християнски символи дава като резултат дори използване на едни и същи каменни матрици, които само леко са модифицирани за новите нужди. Само с няколко врязвания са получени амулети, които са в стила на езическите, но с християнска символика. В този случай соларните символи претърпяват незначителна модификация на матрицата с изчертаването на кръстове. Само с леко движение на резеца чисто соларни символи се превръщат в "лъчезарен кръст" например.

Някои от езическите символи продължават да се показват върху изработваните амулети дори и през Х в., но на обратната страна на предмета задължително е изобразяван кръст. Бъдещи находки от втората половина на IХ в. може да потвърдят предположението за бързината, с която е извършено налагането поне на външните белези на християнството в България, а може и да го отхвърлят, кой знае . . .



Извори



"Същото откриваме, че е станало и с народа на българите. Защото и този народ, ако и да изглеждаше, че още преди това се е обърнал към благочестието и е преминал към християнството, въпреки това обаче още не е бил утвърден и установен в доброто и бил лесно разклащан и раздвижван подобно на листа от вятъра. Обаче поради честите увещания и бляскавите приеми, а още повече поради великодушните почести и дарове на императора [Василий I (867-886)] те се съгласили да приемат да се подчиняват на архиепископ и да се изпълни страната им с епископи . . . Българският народ изоставил бащините си обичаи и целокупно се отдал на Христа."

Из "Летопис" на Продължителя на Теофан, Х в.



"За това не само ти сам трябва да мислиш и вярваш така, но и подчинените си да ръководиш към същото истинско учение, за да ги упътваш към същата вяра и да не смяташ, че има нещо по-скъпо от това усърдие и грижа . . . И тъй, не ощетявай нашите надежди, които твоята склонност към доброто и послушанието ти дадоха повод да се появят. Нито пък показвай, че са били напразни трудът и старанията, които с радост предприехме за вашето спасение. Не показвай, че си започнал с усърдие да приемаш словата на божествената проповед, а ще завършиш усърдието си с леност . . . "

Из посланието "В какво се състои работата на един княз", изпратено от цариградския патриарх Фотий до княз Борис Михаил веднага след покръстването



"† През понти[фиката] на блаженопаметния папа Николай I в десетата година [=867 г.], в името на всемогъщия бог е осветена тази църква [във Велики Преслав] в присъствието на княза на българите Борис с целия му клир и народ".

Възпоменателен надпис на латински език от Велики Преслав, 867 г.



"Но и българите, народ варварски и христоненавистен, станаха толкова много наклонни към богопознание и питомност, че като се отказаха от отческите си бесове и оргии и отхвърлиха заблудата на елинското суеверие, по чуден начин се присадиха към християнската вяра . . . Нямаше още две години [от покръстването] . . . когато мъже злочестиви и отвратителни . . ., мъже от мрака изникнали (защото били рожба на западните страни) . . . се изхитриха да развратят българите и да ги отстранят от правите и чисти догми и от непорочната християнска вяра."

Из окръжно послание на цариградския патриарх Фотий от 867 г.