|
| Атанас Ждребев |
---------
- Г-н Ждребев, кои са белезите за разпада на политическата система у нас и откога датира този процес?
- Влизането на Симеон Сакскобургготски в политиката през 2001 г. постави началото на един сложен и продължителен процес на разпадане на политическата система. През първото десетилетие на прехода се утвърди двуполюсният модел на политическото противопоставяне между БСП и СДС. Той предопредели структурирането на относително стабилна двупартийна система и на конфликтната политическа култура, която се развиваше по оста комунизъм-антикомунизъм. Същевременно съществуваше негласно установен консенсус за съблюдаване на правната рамка, по която функционираше политическата система. След идването на царя ситуацията коренно се промени. Започна трайна фрагментация на партийната система, появиха се нови субекти с нестабилна доминация. Консенсусният модел се оказа неадаптивен към българските условия, опитът да се отхвърли конфликтния в голяма степен не успя и сега се намираме в едно доста аморфно междинно положение. Друг белег на разпада е тенденцията да се заобикалят и нарушават стандартните правила, по които функционират политическите институции, като това обстоятелство се използва, за да се канализират определени лобистки интереси във властовите структури.
- Закономерен ли е процесът и кои са причините да се стигне дотук?
- Да се дефинира процесът на разпад като закономерен1 звучи оксиморонно, доколкото става дума за разрушаване на един утвърден, стабилен и устойчив политически модел, който е проработил в продължение на цели десет години, и да се замени с поредица от девиантни политически експерименти. Причините са известни и те са свързани с един основен фактор, а именно това, че се изчерпва общественото доверие към политическите елити и така се създава благодатна почва за разгръщане на деструкцията. Обществените очаквания в периода на демокрацията непрекъснато се разминаваха с постиганите политически резултати. Като последствие се разгръщаше на няколко пъти силна популистка вълна, която атакуваше самата политическа система и оказваше своето деструктивно въздействие. И както съм отбелязал в самата книга, може да се каже, че основната причина да се стигне дотук е в перманентната поява на спасители, от които после се налага колективно да се спасяваме.
- На какъв етап се намираме в момента?
- В момента властта се доминира от поредната популистка формация. Левицата е силно дестабилизирана след неуспеха на тройната коалиция, старата десница е в тежко състояние. Бойко Борисов се опитва по някакъв начин да възстанови модела на двуполюсното противопоставяне, но тази мисия се оказва неуспешна поради допусната фундаментална грешка в неговата стратегия. Подобен тип противопоставяне може да съществува единствено при наличието на два полюса. В случая единият полюс е ГЕРБ. Но Борисов публично се стреми да легитимира два основни опонента от политическото пространство. От една страна, това е БСП. Още от времето на първия телевизионен дебат между Борисов и Станишев и на подписката за уволнението на правителството на тройната коалиция личеше стремежът изкуствено да се ситуира столетницата като основен опонент. От друга страна, това е старата десница, представлявана от "Синята коалиция", с която априори би трябвало да се установят партньорски взаимоотношения, но вместо това наблюдаваме много сериозен конфликтен потенциал. Бойко Борисов винаги е воювал с десните, така както воюва и с левицата, не създава опции за окрупняване и консолидиране в отделните части на политическия спектър, а по-скоро катализира задълбочаване на противоречията. Опитвайки да се легитимира като десен, той залага именно на популисткия модел на политическо поведение, който е изначално неадаптивен към парадигмата на дясното мислене.
- Възможно ли е рестартиране на системата и при какви обстоятелства?
- Не е възможно, защото тук най-малкото бихме могли да се запитаме коя точно система да рестартираме, при положение че системата от първото десетилетие на прехода, която отговаряше на ценностно, правно, теоретично, традиционно и т.н. виждане за типична политическа система на двуполюсния модел, вече се е разпаднала, а втората е толкова аморфна, динамична и нестабилна. Рестартирането би следвало да се основава върху базови и устойчиви характеристики, които са свързани с отстояването на идеологически ценности, със спазване на правила и процедури, със стремеж към закономерно развитие на политическия процес. А след всички отклонения, които се случиха заради разлагащото действие на популизма, място за рестарт в момента няма. Липсва опорна точка, утвърдена традиция, солиден фундамент.
- Може ли спасителни да се окажат промени в конституцията, които да изменят съотношението между уж независимите власти и механизмите за тяхното функциониране?
- Конституцията е основният закон. Тя задава правилата на играта. А като основна причина за институционалния разпад посочвам тяхното нарушаване. Следователно промяната на конституцията може да се превърне в поредното отклонение от естествения стремеж към стабилност или по-скоро към стабилизация и нормализация. Един от пороците на прехода, който и до ден днешен не е преодолян, е парламентарното номадство на депутатите. Не знам защо никой не предлага промяна на конституцията, която да въведе императивен мандат за народните представители и по този начин чрез законодателен способ да се ограничи една наистина крайно негативна практика. Това е пример как чрез конституцията частично разрешение би могло да се намери, но да пригаждаме основния закон на страната към настъпилите деструктивни тенденции, не е панацея, а по-скоро тази идея е мисловен продукт на деструкцията.
- До какви последици може да доведе трайният разпад на политическата система у нас?
- Разпадът на политическата система е сложен и продължителен процес. Тук не говорим за нейното внезапно рухване. Такова нещо няма как да настъпи. По-скоро тя се видоизменя постоянно, преминава се от един модел към друг, като новият носи деструктивен потенциал. По-скоро тезата на книгата е, че се е разпаднала политическата система от първото десетилетие на прехода, която сама по себе си беше стабилна, добре структурирана, ценностно мотивирана, класическа. А именно под въздействието на популизма сега вегетираме върху едни подвижни пясъци, които е трудно да бъдат оприличени на здравословен политически модел. Триумфът на популизма в даден момент ще спре и това е политически и исторически закономерно. И ако този момент наистина настъпи, тогава ще бъдем оптимисти, че е възможна трайна политическа нормализация, че бихме могли да преминем към един ефективен модел на политическа демокрация, който да ни измъкне от блатото. Обратното би означавало край на държавността и на държавата въобще. За щастие, такова нещо няма как да се случи.
- Предстоящите президентски и местни избори ще променят ли нещо в политическия ни конструкт? Как възприемате "гражданската" кандидатура на Меглена Кунева?
- Засега не се очертава на хоризонта нова формация, която да измести някой от утвърдилите се играчи. Социологическите проучвания предвиждат победа на ГЕРБ на президентските избори на евентуален балотаж с БСП. Но елемент на структурна стабилизация би била например изненадваща победа на "Синята коалиция", с която да се възкреси формацията-наследник на старата голяма десница от първото десетилетие на прехода. А що се отнася до Меглена Кунева, знаем, че политически тя е част от НДСВ и заявката на нейната "гражданска кандидатура" е поредният опит за бягство от партийната идентичност. Тя иска да бъде президент обединител на леви и на десни по същия начин, както Симеон Сакскобургготски искаше да наложи базовия консенсус. Но за мен лично, ако използвам една по-агресивна реторика, характерна за началото на прехода, няма как да се обединят комунистите и антикомунистите. Защото в буквалния смисъл, правейки алюзия с близкото историческо минало, това означава да обединим палача и жертвата. Тази логика не проработи. В нея е толкова очевидно отсъствието на ценностния фактор, присъщо на визията на жълтите. И това е един от основните инструменти, чрез които става възможна загубата на типологичните ориентири. Ако приемем малко вероятната хипотеза Меглена Кунева да победи на президентските избори, това означава, че разрушителната сила на НДСВ спрямо българската политическа система все още не е изчерпала своя потенциал.
Ампутиран ти е историзма , Приятелю . Не е нужно да имаш "разбиране" /по Макс Вебер/ за миналото около своето раждане , с манифестиране на категоричността си на Месия . Случващото се у нас не е на ливада , няма да бъде и 40 години подир 1989-та . Ще търся твоята книга , а след месец ми излай , защото отсега те сещам . И не бързай да ставаш глупак ... 
