В сравнение с безконтролното и откровено крадене на общинско имущество от златните години на "Софийски имоти" всяка дейност в столичната приватизация изглежда хилава и без ентусиазъм. И все пак едва ли отива на столица да продава основно трафопостове и дребни магазини, както е в София напоследък. За това има известни обективни причини, но и ред субективни недостатъци, поради които общината не съумява да сключи голяма сделка и пропуска да си набави свежи пари за инвестиции, които не са заеми или данъци.
Годишните планове с обектите, които кметството си поставя за цел да продаде през 2008, 2009, 2010 и през 2011 г., са като шаблон - големите фирми и имоти съвпадат. Отчасти оправданията са легитимни - кризата уби инвеститорския интерес и почти замрази пазара на имоти в София. След ерата на Стефан Софиянски и Антоан Николов мнозина биха спорили, че няма и кой знае какво останало за разпродаване. Над 96% от общинската собственост в София вече е в частни ръце. Така на "Московска" й останаха основно трафопостове и магазини. От които се залагат по около 10 млн. лв. приходи през последните 3 г. За сравнение - през 2007 г. се очакваха пет пъти повече постъпления от продажби. Отчетът на приватизационната програма за 2010 г. доказва липсата на интерес на купувачи - успешно проведените търгове и конкурси през изминалите 5 г. са 59%, а за м.г. падат до едва 23%. Загубата на интерес се доказва и от броя на участниците - ако през 2007 г. средно участват по 4.4 кандидати, през м.г. те вече са средно по 1.22.
И тази година няма да е по-добра откъм очаквани приходи - те са дори още по-орязани - едва 6.3 млн. лв. И най-вероятно няма да бъдат събрани, защото в годишния план за приватизация е записано, че общината почти изключва възможността за сделки над 100 000 лв.
В същото време в приватизационната програма не се включват обекти, за които също има решение да бъдат продадени, като общинските фирми "Озеленяване" и "Егида" например. Източването в "Озеленяване" вече е утвърдена практика, която не бе прекратена и при ГЕРБ, въпреки че бе сменен шефът на фирмата. Сега две поредни ръководства се проверяват от прокуратурата, но никой не може да гарантира, че кражбите са спрели. Защо й е на София тази фирма тогава? Още повече че вече бе създадено още едно общинско предприятие, което уж трябва да изземе функциите на "Озеленяване". "Егида" пък отдавна не е конкурентоспособна и губи повечето конкурси дори за общински обекти.
Сегашните управляващи от ГЕРБ завариха
истински батак с общинската собственост,
но не направиха кой знае какво, за да го оправят. Все още никой не е виждал анализа на общинското имущество, който бе възложен преди години и на базата на който общината трябваше да изработи стратегия за управлението му. А ако се съди по количеството доклади, които се разглеждат по комисиите за продажба на имоти, столицата би трябвало даже да преизпълни плана си. Всъщност това са почти единствените решения, които се вземат в момента в общината в тихо очакване на изборите. Разбира се, заедно с всички търгове за отдаване под наем на общинско имущество по районите. Публична тайна е, че договорите на наемателите изтичат в края на мандата на всеки общински съвет. Общинските съветници обаче са скептични, че София ще успее да продаде заложеното, защото интересът към големите обекти отново е нулев. През май например са продадени два обекта - магазин в "Младост" за 86 000 лв. и помещение към трафопост за 129 000 лв. Останалите месеци не са били по-добри - най-много сделки са сключени през януари - цели четири. Приходите от тях обаче са едва 86 000 лв.
Най-големият залък
за столичната агенция за приватизация и тази година е "Софийски имоти", или по-точно това, което е останало от фирмата. След няколкото поредни неуспешни опита да продаде скандалното си дружество общината най-накрая е решила да направи правен анализ на състоянието му, преди да го сложи на тезгяха. Защо това не се случва през всичките тези години, откакто ГЕРБ са на "Московска" 33, не е ясно.
И в тазгодишната програма за приватизация присъства - за четвърти път, общинската фирма "Галатея", която стопанисва ученическите лагери и "Спортна София". Защо, при положение че се залагат за продажба от 2007 г. насам, все още не е намерен купувач, е трудно да се обясни само с кризата. Другият спорен обект - "Общинска банка", ще бъде включен в тазгодишния списък само ако има изричен интерес от инвеститор, след като и през миналата година София не успя да продаде дела си от 70.54%. И тук историята е красноречива - бизнесменът Христо Ковачки придоби блокираща квота въпреки миноритарния си дял в банката, което на практика я прави много трудно продаваема. Консултанти са оценили дела на общината между 120-220 млн. лв. в зависимост от това дали кметството ще склони Ковачки да продаде и своя дял.
Така стигаме отново до основната част на приватизационната програма - 170 дребни имота, повечето от които са помещения към трафопостове или магазини. Отново е включен и паркингът към метростанция "Сливница", който от години стои затворен, защото не е завършен изцяло. Обяснението на общината е, че няма средства да се довърши и е по-добре да стане частен. Интерес от инвеститор обаче няма.
Учудващо е на този фон, че заложените приходи - колкото и несъразмерни да изглеждат, успяват да се изпълнят. Миналата година това стана благодарение на три по-големи сделки - продажбата на строителната фирма "БКС Център" (за 3.5 млн. лв.), както и два имота (почивни станции може би) в бургаския кв. Сарафово (за 1.9 млн. лв.) и част от сграда на ул. "Люботрън" за 1.1 млн. лв. Успехът с продажбата на строителната фирма обаче е спорен, защото при първия опит преди три години първоначалната цена бе 6 млн. лв.
Въпреки замрелия пазар и липсата на големи сделки столичната приватизация е добре подплатена с хора и
стабилно финансово осигурена
Надзорният й съвет е достоен за предприятие от национално значение за икономиката - има 12 членове, общински съветници основно от ГЕРБ, но и по един-двама от останалите политически сили в общинския съвет. Към тях трябва да се добавят още трима души в изпълнителния съвет, още директори, още чиновници... "Има толкова много общински съветници в управлението, защото заплатите им са ниски спрямо "обществения статус", коментира общинар, пожелал анонимност, "за да не се конфронтира с колегите си". Общо 1 477 420 лв. (колкото струват две детски градини) е текущата издръжка на агенцията за м.г. От тях 667 091 лв. са заплатите. Още 372 762 лв. са изплатени като хонорари - може би заради твърде успешните сделки през 2010 г. Тук са и допълнителните стимули на 12 общински съветници. Значителна сума е отчетена за канцеларски материали - 292 094 лв. само за една година. Изумително е, че разходите по същинската дейност на агенцията - приватизационната, са по-малко, отколкото тези за канцеларски материали. По тази линия агенцията е похарчила 245 113 лв., в които влизат правни анализи, съдебни такси, приватизационна оценка. 44 483 лв. са дадени за публикации в пресата и реклами. Над 4000 лв. са похарчени за обучение на служители. И в това перо не са забравени допълнителните стимули - "за служителите при изпълнение на тримесечните задачи" - 126 569 лв.
Това е деликатна тема - по същата причина общински съветници се назначават във всевъзможни комисии, за да докарат допълнителни суми към възнагражденията си. Един от най-красноречивите примери е т.нар. съвет за контрол на бюджета, който не свърши работа за пет пари, но пък раздаде заплати в размер на 49 000 лв. на 4-ма общински съветници за точно 4 заседания. Да не споменаваме, че останалите близо 50 000 лв. потънаха за изготвяне на доклади от външни експерти и не се знае още какво, защото от Института за развитие на публичната среда, на който без конкурс са възложени докладите, отрекоха категорично да са взели такава крупна сума за 4 доклада.
При условие че в общинската приватизация не се случва почти нищо, съществуването на специална агенция за това е спорно. "Всички продажби могат да минават през общинския съвет", коментира съветник. Липсата на такава общинска структура не би намалила контрола, но пък за участие в заседанията на общинския съвет допълнителни възнаграждения не се дават.
Изумително е, че разходите по същинската дейност на агенцията - приватизационната, са по-малко, отколкото тези за канцеларски материали.
Ами разходите за канцеларски материали включват и тръжна документация, която включва правният анализ, оценката, заповеди за търгове или конкурси и т.н. Възможно е един комплект документация за дребен обект да включва повече от 200 страници.Умножете го поне по тридесет, защото има и архив.
Важното обаче е, че има и цена на тръжната документация, която върви обикновено по стотина лв.Така че щеше да бъде интересно да видим и приходите от продажбата на тази документация.