---

Любен Генов е роден на 18 ноември 1966 г. в Оряхово. Завършил е живопис в художествената академия "Жул Паскин". Специализира в "Сите интернасионал дез'ар" - Париж. Автор е на редица самостоятелни и съвместни изложби, участва в национални експозиции, живописни биеналета и триеналета у нас и в чужбина. Негови творби попълват сбирки в САЩ, Англия, Франция, Унгария и други страни. През април беше избран за председател на Съюза на българските художници (СБХ).

---

- Г-н Генов, решението на Върховния касационен съд, който постанови, вече без право на обжалване СБХ да заплати сумата от почти един милион лева в полза на Софийския университет, променя ли изложбения ви план за годината?

- Не. За момента планът остава непроменен. Надявам се не само за тази година. С университета водихме доста ползотворни преговори по инициатива на професор Иван Илчев, за да постигнем решение, максимално щадящо художниците, но и удовлетворяващо СУ. Имаме думата на ректора, че на този етап нито ще бъдем изхвърлени от залите, които десетилетия наред са лицето на българското изобразително изкуство, нито ще ни бъдат извивани ръцете да платим обезщетението за пропуснати ползи. Университетът наистина се нуждае от сграда, но не непременно от "Шипка" 6. И ако държавата, която е собственик на имота, предложи на СУ "Св. Климент Охридски" друг вариант, това вероятно ще е по-добре за тях, тъй като нашите зали са пригодени към спецификата на изложбената, а не на академичната дейност.

- Ако все пак не се намери алтернатива, каква ще е съдбата на СБХ?

- Това ще е удар право в сърцето. "Шипка" 6 е безспорно най-добрата изложбена площ в страната. Загубата й означава поне на първо време абсолютно маргинализиране на съюза (тук излагат и авторите от 26-те ни представителства в страната) и търсене на нов смисъл в дейността на художническия съюз. В наличните пространства досега правехме минимум 80 изложби на година. Ако ни остане само столичната зала "Райко Алексиев", и дори да реализираме по 2 изложби месечно... както и да го смятаме, дейността ни спада драстично. Това, което се случва в частните галерии, не може да се сравни с характера на нашите изложби по простата причина, че те са по-комерсиално ориентирани. А в изкуството, когато става дума за печалба, често се допускат компромиси с художествената стойност. Търговският ефект е зависим от пазара, но пазарът не би трябвало да е определящ в изкуството.

- СБХ не е ли твърде архаична организация предвид принципа, на който работят творческите сдружения в Европа?

- Те наистина в повечето случаи действат на строго профсъюзен принцип. Защитават професионалните интереси на членовете си пред държавата и търсят начини да уредят социалното им положение. Да, в това отношение СБХ е някакъв "динозавър", както го наричаме самите му членове. И съм съгласен, че в днешните условия трудно успява да съществува. Но... все пак това е мястото, където художниците все още могат да се изявяват, да ползват бази, да творят и да излагат творбите си. Все пак от 1989 г. насам успяваме да поддържаме изложбена дейност без държавна субсидия.

- Ако сте силна синдикална организация, няма да имате нужда от държавни пари, както и от собствена зала - наемате експозиционна площ и си правите изложбите.

- Не може без участието на държавата. Ако искаме да имаме спорт на световно ниво - това трябва да е държавна политика, ако искаме да имаме култура - също. Ето, да вземем Венецианското биенале. Предишният председател на СБХ проф. Ивайло Мирчев два мандата напразно се бори да превърне участието ни там в държавен ангажимент и аз бих продължил тази борба. Помним скандалната ситуация, която се получи при тазгодишното ни включване в този най-престижен арт форум. Националното ни участие беше определено от американската фондация по простата причина, че те плащат таксата за участие. Нищо лично към авторите - те са уважавани художници - но когато става дума за "национално" представяне, то трябва да е в резултат от избора на българските институции на базата на честен конкурс. Имаме напредък в това отношение, тъй като Министерството на културата вече сформира комисия, която ще отговаря за бъдещите ни изяви във Венеция, и представител, предложен от СБХ, е избран за председател на тази комисия.

- Миналия петък министър Рашидов откри първия етап от изграждането на Музея за съвременно изкуство. Как смятате, че ще се реши проблемът с липсващата колекция в него?

- Нещата изглеждат наистина доста завързани - няма колекция, а за да се сформира такава, трябва музеят да е със статут на музей, но за да го получи, му трябва колекция.... Но всъщност не е чак толкова объркано. Всичко ще се нареди в момента, в който бъде готова концепцията за изпълване на експозиционното пространство, която би трябвало да се изработи. Създаден е и обществено експертен съвет за изобразителни изкуства, чийто член съм и аз, който в определен момент би могъл да предложи съответните екипи по бъдещата концепция. Макар, мен ако питате, с това трябваше да започнем - с концепцията. На базата на нея да се проектира сградата и да се изпълни със съдържание. В случая се подходи по обратния начин - първо се определи сградата. Не се и съмнявам, че архитектурният проект ще извади максимума от даденостите й, но все пак сме зависими от нея. С церемонията по откриването всъщност се отчете първият етап по изпълнение на проекта. Разчита се и на следващи инвестиции.

- Как си представяте бъдещата сбирка?

- Тя не бива да се формира на базата на нечии лични представи. Според мен са нужни 4-5 екипа от изкуствоведи - от Националната художествена галерия, от Института за съвременно изкуство, от Художествената академия, от СБХ и т.н., които да дадат свои концепции. После те да се сравнят, да се потърсят допирните им точки и да се намери оптималният вариант. В случая едната гледна точка не върши работа по няколко причини. Първо, сградата е твърде малка за музей на съвременното изкуство, защото то е необятна територия. Това задължава да се стеснят очертанията на сбирката. Дали ще колекционираме българско съвременно изкуство, или ще включим и чужди автори; дали творбите ще постъпват на дарителски принцип или чрез откупки; откъде ще тръгнем и къде ще спрем в чисто творчески и исторически план. Ако започнем от постмодернизма, може да се изгубим - това е голям период от време, в който съвременното изкуство е напластило десетки слоеве, направления и форми. Не трябва да забравяме също така, че сградата на бившия Софийски арсенал няма хранилища. А без тях не може да има музей. Има вариант да се направят в пространството между него и музея "Земята и хората". При изработката на концепцията ще се налага да мислим и къде ще съхраняваме произведенията...

- Вие като че ли сте готов с предложение?

- То е фантазия... Правим музей за съвременно изкуство, за тоталитарно изкуство, "Лувър", какво ли не още, търсят се сгради, ремонтират се от нулата, събират се средства... А ние тук имаме превъзходна сграда - голямата ни болка "Шипка" 6 - с чудесни зали, на страхотно място, с хранилища, с възможности за тъмни зали за прожекции; огромна - общо 6 нива: приземен, партер, първи етаж, втори, трети, четвърти - все изложбени зали... И кой е собственик? Държавата. Ето възможност да се настани част от постоянната колекция на Музея на съвременното изкуство, а на последните три етажа площите да останат за текущи изложби тъкмо на актуални художници. Така вместо да хвърляме пари за изтощителни реконструкции, с много по-малко усилия ще създадем цял един модерен изложбен комплекс, в който да може отново да намери място и СБХ.