През настоящата учебна година в детските градини и училищата работят 87 316 учители. От тях над 84% са жени. 329 са под 25 години. 1700 са на възраст между 25 и 29 г. При 2500 средни училища в страната излиза, че има школа, в които няма учител под 30-годишна възраст. В същото време повече от половината педагози са на възраст 45-59 г. В следващите няколко години голяма част от тях ще бъдат пенсионирани. Кой ще заеме техните места в класните стаи?
Педагогическите специалности не са предпочитани от кандидат-студентите и повечето влизат с доста нисък бал. Студентите правят този компромис, за да използват педагогиката като трамплин към други специалности или просто за да имат диплома за висше. Студентите от други бакалавърски програми преминават изпитите за педагогическа правоспособност, за да имат резервен вариант, ако не успеят веднага да се реализират в желаната посока. Желаната посока почти никога не води към класната стая - след завършването едва 20% от дипломираните педагози се насочват към учителстването, показват данните от рейтинга на висшите училища. Тъжната истина остава, че никой не мечтае да работи като учител. Статистиката не измерва това, но в масовия случай в училище отиват да преподават хора, които към момента нямат други възможности.
Професията не е желана, тъй като нивата на стрес са едни от най-големите. Да оставим видимите за всички проблеми - лошата материална база, дисциплината,
трудните взаимоотношения с по-големите деца
Ето например какво пише в Концепцията за основните принципи и иновативните моменти в проекта на нов закон за училищно образование: "Липсва необходимата подкрепа на учителя от родителите и образователните институции, което води до ограничаване на възможностите за въздействие в учебния процес и в организационното развитие на училището, демотивира го, води до загуба на чувството за увереност и на желание за прилагане на творчески подходи". Тук само е загатнато, че учителите, особено от големите градове, нерядко са подложени на психологически тормоз от страна на влиятелни родители, а директорите взимат страната на ученика, защото бюджетът на училището зависи от броя на записаните деца в него.
Разбира се, в този документ с помпозно име не се споменава, че немалка част от учителите бързат да приключат с учебните часове, за да отидат на второто си работно място. Историите вече звучат като градски легенди - учители, които продават на пазара; учители, които гледат животни, плодове, зеленчуци; дори учители, които продават сандвичи в голямото междучасие в двора на собственото си училище. От същия документ не става съвсем ясно как как ще се реши проблемът с липсата на кадри и престижа на професията. На този въпрос са посветени двайсетина реда, в които се казва, че квалификацията е задължителна, че се надгражда и че се въвежда механизъм за бързо израстване в длъжност "старши учител". Няма и дума за мерки, с които да се привличат студенти към професията, както се прави в други държави.
Зам.-министърът на образованието Милена Дамянова казва, че професията е престижна, тъй като средната брутна заплата на учителите е сравнима със средната брутна заплата за страната. Говорим за 717 лв. средно на месец за 2010 г., но има училища, в които отдавна възнагражденията са надхвърлили 800 лв. Бонусите по линия на диференцираното заплащане през м.г. са били средно 330 лв. Трябва да признаем, че днес в период на криза това е професия, която дава сигурност и това не е без значение, подчертава Дамянова и дава за пример, че м.г. за едно учителско място в София е имало 90 кандидати. Звучи наистина много хубаво, но началната заплата, с която се очаква да започне един млад преподавател без опит, е всъщност 450 лв.
Парите биха могли да не са такъв проблем. От оперативните програми за квалификация на учителите са предвидени 75 млн. лв. Дано министерството се подготви достатъчно бързо и адекватно с необходимия капацитет и логистика за задвижване на проектите. Иначе има опасност
колосалната за българското образование сума
да потъне като вода в сахарски пясък, без да постигне желания ефект.
Като говорим за квалификация, идва и въпросът за програмите, по които се подготвят бъдещите педагози и доколко адекватни са те на съвременните изисквания. Например студентите от специалност "Педагогика" в един от големите университети имат еднакъв хорариум - 45 часа лекции и 45 часа упражнения, по "История на образованието и педагогическите учения" и по "Информационни и комуникационни технологии в образованието". Часовете по чужд език са по-малко - 30 за лекции и още толкова за упражнения. Сякаш програмата е застинала в друго време - трудно е да се повярва, но чуждият език тук все още се изучава само като факултативен предмет. Историята на образованието несъмнено е важна, но вече можем да направим пряка връзка с онези станали досадни оплаквания, че в българската класна стая няма модерен подход на преподаване, мултимедийни презентации, няма и стъпка встрани от скучния урок. Няма и как да има - с подценяване на информационните технологии и чуждите езици българската педагогика остава безнадеждно остаряла. А най-големият дефицит на учители е именно за тези два предмета.
Базови учители от София посочват един от кардиналните проблеми на образованието изобщо - липсата на достатъчно практически часове. Повечето практически уроци в училище ще помогнат на бъдещите преподаватели да свикнат с атмосферата и да придобият опит за справяне с критични ситуации, смятат хора, които работят с факултетите по педагогика на Софийския университет.
Разбира се, картината не е само в тъмни краски. За щастие всеки от нас все още познава учители, които приемат професията като призвание. "Когато наблюдавам постиженията на моите ученици и знам, че ще ме надминат, когато сме партньори, съм щастлива. Не гледам на материалното, а на децата и на положителните емоции, които ми доставят", казва Надя Стаменова, начален учител в столичното 41 ОУ. Стаменова поддържа сайта "Моето семейство" и чрез него общува с учениците и родителите им. Тези думи са забравени, но според нея целта на един учител е да запали у децата пламъка на познанието. Надя Стаменова взе годишната награда в категорията "начален учител" на Синдиката на българските учители.
Друг призьор, но в категорията на директорите е Ахмед Имамов от СОУ "Паисий Хилендарски" в село Абланица.
Повечето учители в селото имат лаптопи,
училището има сайт, заседателна зала, компютърни кабинети, фитнес зала... Според Имамов тук младите остават, не бягат към града. В училището работят 44 души, повечето от които млади. Само двама от учителите са приходящи, всички други са местни. Успеха той обяснява със спечеленото финансиране по различни проекти. Средната заплата на преподавателите е 720 лв. Въвеждането на делегираните бюджети ни даде възможност сами да управляваме средствата и това ни даде добър старт, посочва директорът. 0.8 на сто от фонда за работни заплати се отделя за квалификация на учителите. Училището постоянно организира семинари и каним лектори, казва Имамов.
Би било хубаво да можем да дадем още много такива примери и те да не са изключение, а правило. Но би било хубаво и държавата да има ясна стратегия не само как да ги поощрява, но и как да ги създава. Има сектори, в които парите трябва да се дават за реформи, а не срещу реформи, каквото е веруюто на финансовия министър Симеон Дянков. Президентът на САЩ Барак Обама казва, че "подобряването на нашата система започва и завършва с учителите". Оптимисти ли сме, че българският премиер, който и да е той, ще стигне до подобно прозрение?
Високата цена на ниските заплати
Когато не получаваме резултатите, които очакваме от нашите военни начинания, не обвиняваме войниците. Не казваме: "Тези мързеливи войници и техните надменни планове за облаги! Ето защо не направихме нищо в Афганистан!" Ако нямаме резултати, обвиняваме стратезите, генералите, държавния секретар по отбраната. Никой не обвинява мъжете и жените, които се бият всеки ден в окопите за малко пари и оскъдно признание.
Но в образованието правим точно това. Когато не сме доволни от резултатите на нашите ученици, обвиняваме учителите. Когато не сме доволни от представянето на отделното училище, обвиняваме учителите и налагаме ограничения на техните ресурси. В отбраната правим съвсем друго - даваме по-добра екипировка, по-добри оръжия, по-добра защита, по-добро обучение. Ако положението се влоши, предлагаме поощрения.
Учителите получават заплата, която е с 14% по-ниска от професионалистите в други професии със същото ниво на образование. Средната стартова заплата е 39 000 долара на година, а в края на кариерата, след 25 години стаж, стига 67 000 долара. В 32 градски района на Америка това означава, че учителят дори не може да си позволи собствено жилище.
62% от учителите работят извън класната стая. За Ерик Бенер, учител по история и носител на награда в Келър, Тексас, парите са постоянна борба. В последните 15 г. не е в състояние да издържа двете си деца само със заплатата. Затова всеки работен ден веднага след училище той отива директно да кара електрокар в магазин за мебели до 23 часа. А на сутринта всичко започва отначало. Всяка година след последния звънец много от най-добрите учители напускат професията - заради дългите часове работа, ниското заплащане, недостатъчната подкрепа и уважение.
Представете си учител новак, хвърлен в градско училище, да води часове на 5 класа дневно с по 40 ученици всеки. В края на годината, ако резултатите от тестовете не са достатъчно високи, му лепват етикет "лош учител". За хора с диплома и други перспективи това напрежение за тези пари е неразумна форма на живот. Така че всяка година 20% от учителите в градските райони напускат. В национален мащаб 46 на сто от учителите напускат, преди да изкарат 5 години в професията. Това текучество струва на САЩ 7.34 млрд. годишно. Ефектът вътре в училищата е опустошителен.
Но все още можем да обърнем курса. Хората говорят за отговорност, измервания, постоянен договор, тестове, диференцирано заплащане. Тези въпроси са важни за дебата, но вторични за привличането на учители и справедливото отношение към тях. Да погледнем едно сравнително изследване за условията на учителската професия в Америка и в три държави, които се представят най-добре на стандартизираните тестове - Финландия, Сингапур и Южна Корея. Първо, правителствата в тези държави привличат топ висшистите към професията. Ние не. Във Финландия и Сингапур държавата плаща за обучение и тренинги. Ние не. В Южна Корея плащат на учителите средно 250% повече от тези в САЩ. И най-важното от всичко - те вярват на своите учители. На тях правилно се гледа като на решение, а не като на проблем, и когато е необходимо подобрение, училището получава подкрепа и развитие, а не наказание. Затова в тези държави между 1 и 3% от учителите напускат системата годишно.
Анкета сред студенти в Америка показва, че 68% биха се съгласили да станат учители, ако професията започва от 65 000 долара годишно и расте до минимум 150 000 долара. Образованието струва пари. За тези, които питат защо да плащаме, ще кажем: "Е, как платихме за три войни? И за да пратим американци на Луната?" Имахме визия, имахме воля и намерихме начин.
--
Авторите са продуценти на документалния филм "Американски учител"
Но в образованието правим точно това. Когато не сме доволни от резултатите на нашите ученици, обвиняваме учителите. Когато не сме доволни от представянето на отделното училище, обвиняваме учителите и налагаме ограничения на техните ресурси. В отбраната правим съвсем друго - даваме по-добра екипировка, по-добри оръжия, по-добра защита, по-добро обучение. Ако положението се влоши, предлагаме поощрения.
Учителите получават заплата, която е с 14% по-ниска от професионалистите в други професии със същото ниво на образование. Средната стартова заплата е 39 000 долара на година, а в края на кариерата, след 25 години стаж, стига 67 000 долара. В 32 градски района на Америка това означава, че учителят дори не може да си позволи собствено жилище.
62% от учителите работят извън класната стая. За Ерик Бенер, учител по история и носител на награда в Келър, Тексас, парите са постоянна борба. В последните 15 г. не е в състояние да издържа двете си деца само със заплатата. Затова всеки работен ден веднага след училище той отива директно да кара електрокар в магазин за мебели до 23 часа. А на сутринта всичко започва отначало. Всяка година след последния звънец много от най-добрите учители напускат професията - заради дългите часове работа, ниското заплащане, недостатъчната подкрепа и уважение.
Представете си учител новак, хвърлен в градско училище, да води часове на 5 класа дневно с по 40 ученици всеки. В края на годината, ако резултатите от тестовете не са достатъчно високи, му лепват етикет "лош учител". За хора с диплома и други перспективи това напрежение за тези пари е неразумна форма на живот. Така че всяка година 20% от учителите в градските райони напускат. В национален мащаб 46 на сто от учителите напускат, преди да изкарат 5 години в професията. Това текучество струва на САЩ 7.34 млрд. годишно. Ефектът вътре в училищата е опустошителен.
Но все още можем да обърнем курса. Хората говорят за отговорност, измервания, постоянен договор, тестове, диференцирано заплащане. Тези въпроси са важни за дебата, но вторични за привличането на учители и справедливото отношение към тях. Да погледнем едно сравнително изследване за условията на учителската професия в Америка и в три държави, които се представят най-добре на стандартизираните тестове - Финландия, Сингапур и Южна Корея. Първо, правителствата в тези държави привличат топ висшистите към професията. Ние не. Във Финландия и Сингапур държавата плаща за обучение и тренинги. Ние не. В Южна Корея плащат на учителите средно 250% повече от тези в САЩ. И най-важното от всичко - те вярват на своите учители. На тях правилно се гледа като на решение, а не като на проблем, и когато е необходимо подобрение, училището получава подкрепа и развитие, а не наказание. Затова в тези държави между 1 и 3% от учителите напускат системата годишно.
Анкета сред студенти в Америка показва, че 68% биха се съгласили да станат учители, ако професията започва от 65 000 долара годишно и расте до минимум 150 000 долара. Образованието струва пари. За тези, които питат защо да плащаме, ще кажем: "Е, как платихме за три войни? И за да пратим американци на Луната?" Имахме визия, имахме воля и намерихме начин.
--
Авторите са продуценти на документалния филм "Американски учител"
. Във врмето, когато има достъп до всякаква литература и компютрите са ужасяващо евтини. Аз съм на около 20 години по-възрастен от мечтаните и служители, владея перфектно два езика(в провинцията, където живея е задължително), програмирам да поне 5 компютърни езика, и т.н.
