В култовата пиеса всички чакат Годо, а той все не идва. В спектакъла, който се разиграва от няколко месеца в България, всички чакат да се случат някакви чудеса с бюджета, та правителството да вземе решение за вдигане на доходите, но радостните вести все закъсняват. 1 юли, когато уж всичко трябваше да е ясно, е само на 10-ина дни разстояние, а Годо го няма. Нещо повече, главният сценарист - финансовият министър Симеон Дянков, вече загатна, че развръзката се отлага за есента. И не е трудно да се сетим защо. Управляващите се чудят как да постигнат максимален предизборен ефект с недостатъчно количество пари.
Колкото повече наближава денят на изборите, толкова повече чарът на ГЕРБ и на Бойко Борисов неумолимо се изпарява. Ясно е, че само с магистрални спектакли избори не се печелят. Премиерът създаде у българите усещането, че покрай зрелищата ще има и хляб, че и пасти. Първоначалният план на кабинета бе да зарадва всичките 2.2 милиона пенсионери. Но дори мизерни 10 лева повишение на човек означават допълнителен разход за хазната от 22 милиона лв. месечно, или 132 милиона до края на 2011 г. А
след кризисните пости бюджетът още не е влязъл в добра форма
Няма как да влезе, защото икономиката още се съвзема от рецесията. Така се появи план Б - корекция само на най-ниските пенсии. Но пък се оказа, че става дума за около 400 000 души. Така се стигна до "вдовишкия вариант" - вдигане на добавката на близо 700 000 самотници, получаващи 20% от пенсията на починалия съпруг (или съпруга). Депутатите от ГЕРБ харесаха този вариант като "три в едно" - хем правителството ухажва достатъчно много на брой гласоподаватели, хем тръгва да изпълнява партийното обещание от 2009 г. да удвои вдовишките добавки, хем не изправя бюджета пред фалит.
Обаче и този ход има дефекти. Добавката ще бъде увеличена с една трета - от 20 на 27%. Това означава, че някои самотни пенсионери ще получат едва 5 -10 лв. повече - ако починалият съпруг е бил със социална (100.86 лв.) или минимална пенсия (136.08). Други пък ще бъдат зарадвани с месечно увеличение от 40-48 лева - ако вдовишката им добавка е върху висока база (700 лв. е таванът). Така заможните (поне според нашите стандарти) самотни хора ще станат още по-заможни, а най-бедните ще получат подаяние от петолевка или две. Това ли е планът на кабинета за борба с обедняването на гражданите, чиято скромна потребителска кошница най-бързо олеква при растеж на цените?
Лутането на управляващите не е случайно. Очевидно е, че приходите в бюджета не преливат. Финансовият министър скромно отчете, че към 1 юни Агенция "Митници" преизпълнява плана си с 1% и е събрала 27 милиона над заложеното, а НАП имала с 8% приходи повече спрямо миналата година. Всъщност само заради силно поскъпналия нефт и скока на акцизите на горивата т.г. (което означава и повече ДДС) приходите в бюджета трябваше да са доста повече от планираните. Но не са. Няма го мечтаният мощен икономически ръст, който да напълни хазната. Някои браншове вече започнаха да забравят кризата, но други още се гърчат в тежка рецесия - като строителството, бившият локомотив на икономиката ни. А министрите, вместо да облекчават бюрокрацията и да мачкат корупцията, кръстосват страната с ножици и лопати и позират пред камерите.
Криви и нестройни са и сметките за минималната работна заплата
Вдигането й с 30 лв. само по себе си не е непосилно за хазната - то засяга малко хора в бюджетната сфера. Но може да се окаже фатално, защото ще повлече всички онези държавни разноски, свързани с размера на МРЗ - помощи, обезщетения, такси. ГЕРБ са наясно с проблема и още се чудят да отприщят ли верижната реакция, или да вдигнат само работната заплата, без скачените за нея бюджетни плащания. Ако синдикатите спечелят рунда срещу бизнеса в тристранния съвет, и такса "доктор" ще се увеличи от 2.40 на 2.70 лв. - по закон е 1% от минималната заплата.
А играта на синдикатите е проста. В много браншове и предприятия КТД - колективните договори, са обвързали ръста на заплатите с МРЗ. Затова профсъюзите напират за увеличение на минималната заплата. Колко от членовете на "Подкрепа" и КНСБ взимат минимума? Сигурно са дребни проценти. Взимащите МРЗ са основно в мини- и микропредприятия, ЕТ и семейни фирми, където синдикатите изобщо не виреят. Останалите - между 12 и 30 хиляди според пъстрите данни на държавните институции, се трудят в бюджетния сектор.
За политиците обаче натискът на синдикатите е добре дошъл. Минималната заплата е мярка и за партийните субсидии - колкото по-голяма е МРЗ, толкова повече отпуска бюджетът за партийните каси. И най-голяма изгода има ГЕРБ. Субсидиите за всяка година се смятат според размера на минималната заплата към 30 септември на предната година. Ето защо можем да се хванем на бас, че МРЗ ще се увеличи и това няма да е по-късно от септември.
Септември е най-добрият "сезон" за вдигане на пенсии, заплати и субсидии
и по други причини. Юли е прекалено рано, друго си е, когато след дългомесечни прения и обрати Бойко Борисов отсече - вдигам от 1 септември. После ще има месец и половина да повтаря как е направил невъзможното за доходите на народа. А народът да си прави сметката кого иска за президент и от коя партия да е новият кмет.
Дянков явно не иска да признае, че не е силен в макропрогнозите, че не е предвидил всички рискове и че е рано за вдигане на доходи. В същото време е убеден, че трябва да пръска увереност и оптимизъм, защото го слушат и в чужбина. Българите обаче не проумяват защо правителството хем е преборило кризата, хем се запъва за доходите. Разбират само министър Тотю Младенов, който казва, че е крайно време МРЗ да се увеличи, защото производителността на труда е скочила с 10%. Изглежда логично, но... В кризата фирмите се освободиха от най-некачествените си и най-малко ценни работници. Това доведе до чисто счетоводен ръст и на средната заплата, и на производителността, за която Тотю Младенов говори. За да се получи обаче здрава основа за покачване на всички доходи, трябва да има устойчив и сериозен ръст на икономиката - фирмите да се множат, поръчките и пазарите да се увеличават, а безработните да се топят. Тогава и без мантрите на синдикатите и Тотю Младенов заплатите и приходите в бюджета ще растат.
А дотогава има и друга засечка: "България пое ред ангажименти в рамките на пакта "Евро плюс", съгласно които ще бъдат предприети действия за въвеждане на обвързано с резултатите заплащане в публичния сектор чрез спиране на растежа на пенсиите и заплатите до 2013 г." Това пише в препоръките на ЕК към актуализираната Национална програма за реформи от 2011 г. От тази деликатна забележка става ясно защо Борисов и Дянков старателно бягат от термини като "индексация" - обещали са пред Брюксел да не вдигат пенсии и заплати до края на мандата. Но пък изборните резултати са под заплаха, ако не направят нищо срещу обедняването. Щеше да е по-лесно да убедят еврокомисията, че вдигането на доходите не носи риск, ако имаше ярко преизпълнение на бюджетните приходи. Но няма. Оказва се, че кабинетът сам се е наврял между Сцила и Харибда - от едната страна зеят избирателните урни, от другата Големият евробрат строго наблюдава.
А самата ЕК препоръчва на правителството да се погрижи за най-уязвимите: "Да предприеме действия за борба с бедността чрез: разширяване на пазара на частните посредници по заетостта, модернизиране на държавните служби по заетостта с цел повишаване на способността им да откриват работници с подходящ профил за търсенето на трудовия пазар, повече усилия за подпомагане на младежите с ниска квалификация". В Брюксел обаче виждат грижата за бедните не като раздаване на пари, а като отваряне на повече възможности за измъкване от безработицата и нищетата. Има и други препоръки - за намаляване на бюрокрацията и корупцията, за прозрачни обществени поръчки и т.н "Ниската ефикасност на публичните услуги остава пречка за растежа", пише още ЕК. И това вече не е препоръка, а присъда.
Чудно ли е тогава защо не идва Годо?