Тези дни вицепремиерът Симеон Дянков изведе нов икономически приоритет. Той се закани до две години да задминем Румъния по брутен вътрешен продукт на глава от населението. Така стана ясно, че преди да се превърнем в средноевропейска държава (по Борисов), първо ще трябва да стигнем друга, която хич не е такава.

В последните години доста свидетелства онагледиха румънския напредък спрямо нас. В Букурещ заплатите в някои сектори стигнаха 2000-3000 евро. Пристанището в Констанца след десетилетна конкуренция с варненското излезе на светлинни години напред по обработка на товари. Румънските футболни отбори взеха редовно да бият в европейските турнири, румънската поп музика попадна в световните класации. Българските тържища и магазини се напълниха с румънци, също хотелите и заведенията. Обратно - работници от Русе и Силистра всяка сутрин се отправят на гурбет отвъд Дунав. Всичко това показа, че Румъния е дръпнала пред нас.

В момента северната ни съседка също изживява икономическа криза, но не толкова, че средната работна заплата (нетна) да падне под 360 евро. Официалната безработица е с 2-3 пункта по-ниска от българската. Румънците намалиха посещенията си в български хотели, не отскачат често до Варна за покупка на техника. Но го правят в Русе. Жителят на Констанца пък, с доход около средния, пали колата през уикенда и се запасява с храна за цяла седмица от пазара в Каварна. Така - с евтини стоки от България, той компенсира по-ниската си покупателна способност в родината.

Нещо повече. По пътищата на Румъния все повече



могат да се срещнат коли с варненски,



видински или силистренски номера. Така става ясно, че обикновеният румънец, или поне този от южната част, има и още една полза от "трансграничното европейско сътрудничество" - регистрира автомобила си у нас. Изгодно му е, тъй като сме "данъчен рай". Колегата му европеец на юг нито може да усети този рай, нито ходи да пазарува на север. Така става винаги, когато падне границата между две държави с различен стандарт.

Разходка из Румъния показва, че както винаги, еднозначни обобщения е трудно да се правят. Екип на "Сега" обиколи около 400 километра от Северна Добруджа и впечатленията са, че по-добро икономическо развитие не значи по-добра жизнена среда. Поне засега. Но това не е критика към Румъния, която влезе в капиталистическото съревнование по-бедна от България. И с кръв.

Първокласният път от Варна до Констанца и след това до украинската граница, който е част от европейската транспортна мрежа, е добър. Но не чак толкова, че човек да ахне. Румъния също има проблеми с магистралите, изградена е връзка само между Букурещ и Констанца. В големите градове няма дупки по улиците, но в малките селища (включително и градчетата) кал и асфалт са в остър двубой - на половината улички в момента се полага настилка, на другите няма. На тези, в които няма, асфалт никога не е съществувал. Често коли могат да минат единствено по главната артерия.

Задължително трябва да се направи уточнението, че урбанизацията в Румъния е 54%. В България е над 70%. Ако София и още три града са представителни за живота у нас, то



визитката на Румъния е провинцията



В гореспоменатия урбанизационен процент влизат и много жители на малки градове, които на практика водят селски начин на живот. Фактът, че в Букурещ и Констанца - третия по големина град в Румъния, няма улични дупки, не значи, че на масовия румънец му е гладко и подредено.

Но да продължим по пътя. Край град Мангалия, който е малко след границата при Дуранкулак, има огромен промишлен комплекс. Изграден е в последните 20 години и осигурява поминък на местните. Преди Констанца са наредени селища, които кой знае защо се водят "курортни" - Жупитер, Венус са с по няколко хотела, строени през 70-те години на ХХ век и в тях нищо не се е променило. Плажовете са малки и с лош пясък, подобен на сиво-черен прах. Това са наноси от делтата на Дунава, която не е далеч.

Като изключим Мамая, Румъния няма морски туризъм. Плажната ивица е къса, прекрасната гледка "море и езера" е пречупена от кранове, контейнери, тирове и тежки машини. Веднага след границата при Дуранкулак се намира Вама Веке - селище, обитавано през лятото от хипари от цяла Европа и рокери. На плажа се провеждат постоянно арт и музикални фестивали.

В Констанца и Тулча (съответно 320 000 и 100 000 жители) жилищните квартали приличат на нашите, може би са малко по-зле. Същото е облеклото на румънците. Подземната инфраструктура е сцена от бъдещето, във въздуха висят всякакви жици. Новите модерни сгради у нас са повече. Обновяването на сградния фонд е важен стопански показател, който ние в България рядко отчитаме.

Из румънските улици обаче се случва нещо, което ще ни липсва и в следващите 100 години -



на пешеходна пътека се спира



Задължително! Местните казват, че се е постигнало със солени глоби, които очевидно се прилагат.

Както казахме, в румънското село и малък град живее по-голяма част от населението. Керемидите са кът, къщите се покриват с нещо средно между метал и пластмаса. Има ги и типичните влашки колиби със сламени покриви. Не са необитаеми, хората си живеят в тях. Най-често оградите са телени или съединени от ламарини. В градината има царевица, лози, но не и домати, краставици, пипер. Румъния обединява много етноси и култури. Но поне в този район е видно, че местните не са попили от опита на българските градинари, които както знаем, са пренесли на север зеленчукопроизводството. В района около Шабла например се отглеждат най-вкусните чушки и камби.

Всяка селска българска къща, обитавана постоянно, е несравнимо по-китна и поддържана от румънските. Трудно в Северна Добруджа може да се види нова вила, прясно боядисана стара, освежена дограма. Но там живеят хора, а у нас - селското население намалява, нашите правителства тотално изоставиха регионалната политика.

Ниската степен на урбанизация в Румъния рисува селската картина у нас отпреди 40 години - щъкащи тайфи от тийнейджъри, много млади семейства. По времето на Чаушеску промишлеността не е била географски концентрирана. Това е предполагало малка вътрешна миграция. Но за нея има и причина с днешна дата. В Румъния



няма разрушени селскостопански дворове,



липсват сринати и обезкостени селски кооперации. Сградите и оборудването на старите колективни стопанства си съществуват. В тях се гледат много повече животни, отколкото в българските.

Румънското село има още едно достойнство. Ако личните домове лъхат на сивота, това не важи за обществените сгради. Училищата са много, красиви, ремонтирани и поддържани. Българи, които редовно минават границата, казват, че местното самоуправление в Румъния е факт и общините разполагат с доста пари. Дори и в най-западналото село се издига хубава църква, с високи кубета. Строят се нови храмове. Румънците са много набожни - млади и стари, минат ли покрай църква, спират и се кръстят.

Животът в провинцията предполага оживени междуселски връзки, затова по второкласните и третокласните пътища са излезли търговци, които предлагат стока. Тези пътища са като нашите - асфалт, кръпки, често само чакъл. Но е факт, че в момента се изграждат.

По грижливо подредените и "етикирани" блокове в полето личи, че се инвестират европейски пари в земеделието. Край частните дворове висят плакати на фирми, които консултират изработването на европейски проекти.

Прибирането обратно в България гъделичка сетивата - у нас автомобилите са по-луксозни, мощни. По морето има много повече хотели и лъскави заведения. Земята ни е по-плодородна, обработва се, жътвата е в ход. В Южна Добруджа е най-плодородната земя на България, особено в района на Генерал Тошево. Тук се постигат високи добиви на декар от пшеница, царевица и слънчоглед. Фермерите обработват земята с нова и хубава техника, засяват я с качествени семена.

Икономически Румъния изпреварва България, но в пъстрия социален пейзаж изпъкват някои наши конкурентни предимства. В края на 2010 г. министър Дянков се похвали, че около "300 румънски фирми се местят в Русе на месец". Наскоро се разбра, че е стартирала обратната тенденция. Лошото за нас, е, че гръцката криза повлича и българската икономика. Дано от север дебне спасение.