Американците винаги мърморят по адрес на хаоса в правителството. Но нещата се променят, когато някоя кредитна агенция повтори упреците им. На 18 април Standard & Poor's - една от онези необяснимо могъщи фирми, които правят рейтинг на финансовата сила на емитентите на облигации, обяви, че започва да се чуди дали може да се разчита, че могъщото правителство на САЩ ще се разплати с кредиторите си. Това бе важен момент: за пръв път от 7 десетилетия, през които компанията следи САЩ, тя излъчва такова предупреждение. "Белезите на политическа безизходица бяха основна причина за промяната в нашата прогноза", обясни шеф от S&P. "Сумрак във Вашингтон", написа в заглавие в."Файненшъл таймс".

Според някои анализатори снижената прогноза се появява в подбран по политически съображения момент, но малцина я поставят под съмнение. Бюджетната служба на Конгреса прогнозира, че в рамките на 12 г. федералният дълг може да достигне 100% от БВП, запращайки САЩ по-дълбоко от банкрутиралите Ирландия или Португалия - така че авторите на рейтинги в S&P имат причини да се тревожат. Най-големият кредитор на Америка - Китай, който размахва пръст за състоянието на финансите на САЩ през последните 3 г., наскоро призова Вашингтон към "по-отговорни мерки" в защита на инвеститорите. Това дойде като капак след шамарчето от МВФ няколко седмици по-рано. Фондът порица САЩ за липсата на "надеждна стратегия" за стабилизиране на дълга -



унижение, което някога бе резервирано само за бедни страни



Преживели мелодрамата със заплахата правителството да хлопне кепенци, американците вече осъзнават, че истинските бюджетни битки предстоят. Заплахата да се остане без правителство доведе до съставянето на бюджет, който предвижда 38 млрд. долара съкращения от тазгодишните федерални разходи. Реалните съкращения обаче ще бъдат по-малки и почти няма да се отразят на националния дълг от 14.2 трилиона долара. Ястребите сред специалистите по бюджет сред конгресмените републиканци, водени от шефа на бюджетната комисия Пол Райън от Уисконсин, сега настояват за съкращения в порядъка на трилиони и заплашват да не позволят увеличение над позволения праг на федералния дълг, ако не ги получат. Това ще принуди финансовото министерство да прекрати заемането, когато таванът на дълга бъде достигнат през лятото, което ще доведе до хаос в правителствените програми и подновяване на рецесията. (А дали ако правителството спре работа, това няма да стимулира пазара?)

Ако приемем, че Райън и съмишлениците му не прибегнат до този краен вариант, въпросите, които тревожат S&P, така и няма да получат отговори. Как САЩ ще овладеят огромния си дълг, който ги нарежда на второ място в света като длъжник след Япония? Дали лидерите на нацията имат куража да орежат здравните или социалните осигуровки? Дали ще затворят пробойните в масовите данъци като например облекченията за лихвите по ипотеките? В сравнение с големите държавнически дела - войната и мира, битките срещу СПИН и глобалното затопляне - тези проблеми може да изглеждат и досадни. Но те определено са предизвикателство за днешното поколение с дългосрочни последици за позициите на САЩ в света. Историята ясно указва, че сила, която се гради върху дългове, често е сила, която се сгромолясва.

Ето два примера от Египет. Преди век и половина Египет е чудото на Новия свят. Гражданската война в САЩ е унищожила износа на памук от Американския юг, в резултат на което цените скачат 8 пъти, и това е причина египетските производители рязко да забогатеят. Владетелят на Египет Исмаил Паша харчи нашироко за жп линии в Египет, поставяйки рекорд на км жп линии на глава от населението в световен мащаб. През 1869 г. египтяните празнуват откриването на Суецкия канал - инженерно чудо, което разсича дясното рамо на Африка. Високопоставени гости от Лондон и Санкт Петербург пристигат, за да станат свидетели на церемониалната процесия от кораби, предвождана от яхтата на императрица Йожени. Празненствата продължават 3 седмици - някаква смесица от високопарните сбирки в Давос и вакханалията на фестивала в Рио.

Но дори преди френската императрица да проплава канала, капитулацията на Конфедерацията при Апоматокс пропуква египетския балон. С края на Гражданската война цените на памука започват да падат и суетата на вицекраля на Египет може да се поддържа вече само с безразборно вземане на заеми. От 1867 г. до 1875 г. националният дълг на Египет скача от 3 млн. лири стерлинги до 100 млн. лири стерлинги, като в същото време цените на памука продължават да падат до нивата отпреди Гражданската война. Дългът става невъзвращаем. Това, което следва, е урок за начина, по който



дългът светкавично излага на риск националния суверенитет



През 1875 г. останалият без пукната пара хедив продава дела на Египет в Суецкия канал на британците, които се сдобиват с финансовата и геополитическата перла в короната на смущаващо ниската цена от 4 млн. лири. На следващата година Египет спира да обслужва дълга си и през 1878 г. е принуден да състави правителство, чиято основна функция е да ощастливява чуждестранните кредитори - в този кабинет финансовият министър е британец. През 1882 г. британската военна интервенция затвърждава съдбата на Египет като колония. На езика на имперската държавност Египет става "прикрит протекторат".

Това е краят на първия урок от Суецкия канал. За изнервените американци днес вторият е по-завоалиран, но и по-шокиращ. В средата на 20-и век Великобритания - суперсилата, която се възползва от дълговата криза на Египет, преживява и своя криза, предизвикана от прекомерното заемане на средства, за да се бие в две световни войни. По това време лидерите й все още си вярват, че управляват света.



Мощта им обаче е илюзорна



След Втората световна война Великобритания е дълбоко задлъжняла на САЩ - предимство, което президентът Айзенхауер използва, за да извлече различни политически ползи, включително и връщането на Суецкия канал на Египет. (Той иска да угоди на новия лидер на Египет полк. Гамал Абдел Насър и да го задържи извън сферата на влияние на съветския лагер). Доларът заменя паунда като глобална резервна валута. А САЩ заменят Великобритания като глобална сила.

Унижението при Суец бележи края на британските имперски претенции. Както пише историкът Найъл Фъргюсън: "На практика империята е победена в Банк ъф Ингланд (националната банка - бел. ред.)". Харолд Макмилан, който тогава е финансов министър, признава, че Суецкият канал е "последното издихание на една залязваща сила", и добавя, че "вероятно след 200 г. САЩ ще разберат как сме се чувствали".

Днес, след около 55 г., въпросът за американците е дали тези 200 г. вече не са изтекли. Тревожният размер на дълга от 14 трилиона долара не отчита 3-те трилиона дългове на държавното и на местните правителства, както и още 1 трилион долара липси в пенсионните фондове. Ако се прилага възприетата напоследък политика, федералните власти биха могли да предложат спасителни пакети на местните власти и в такъв случай държавният дълг би станал още по-голям от предвижданото.

Но дори и гигантският размер на дълга не е най-тревожното нещо. В крайна сметка американският дълг е по-малък от японския, който възлиза на над 200% от БВП на страната. Но ако японското правителство заема предимно от населението на страната, американското правителство не може да го стори -



американците просто не спестяват достатъчно,



за да стане това възможно. Вместо това, по примера на Великобритания в залеза на империята, САЩ финансират все още амбициозната си външна политика със заеми от чужденци. И нейният основен кредитор, разбира се, е многолюдна надигаща се суперсила, която дори невинаги симпатизира на целите на САЩ.

Не е трудно да си представим сценарий, при който Китай използва финансовата си сила срещу САЩ, също както сториха САЩ срещу Великобритания. Представете си конфронтация заради Тайван - отколешна потенциална конфликтна точка заради настойчивостта на Пекин, че тази де факто независима нация по закон е част от Китай. Китайските лидери, които се опитват да отстоят позицията си без въоръжен конфликт, който биха могли да загубят, избират неконвенционални оръжия. Например кибератаки срещу американски сървъри, но признават, че дигиталният вандализъм може да се смята за акт на умишлена агресия, на която Пентагонът може да отговори. Затова те избират средства, които изглеждат законни и допустими. Някакъв технократ от китайската Централна банка обявява разпродажба на американски ценни книжа.

За САЩ би било трудно да протестират срещу такова действие. Според американския закон китайците свободно купуват американски правителствени дългови книжа и са също така свободни да ги продават. Но



продажбите биха имали катастрофални последици за САЩ,



защото китайското правителство притежава американски дългови книжа за 1.2 трилиона долара, или 14% от всички, държани от инвеститори. Ако Китай обяви, че планира да разпродаде постепенно дела си или дори ако спре да купува облигации с обичайния си темп, цените ще тръгнат надолу. И всеки играч на "Уолстрийт" би се втурнал да разпродава.

Първоначалните последствия биха били ужасни. Ако инвеститорите се откажат от държавните облигации, цената на правителствените заеми би ударила тавана. Някои от оттеглящите се инвеститори биха отнесли парите си в чужбина, от което доларът също ще се срине. Тези първи последствия ще са тривиални в сравнение с по-значимия психологически ефект. Защото за разлика от краха на "Леман Брадърс" от септември 2008 г. един срив на хазната ще доведе до инфаркт сърцето на икономиката.

Американските държавни ценни книжа се смятат за безрисков капитал във финансовия свят. Те са съвременен еквивалент на златото - сигурен пристан в смутни времена. Наистина, когато "Леман" рухна, капиталите напуснаха частните дългови пазари и се вляха в правителствените ценни книжа, по подобен начин те дръпнаха нагоре и след 11 септември. Но ако Китай реши да организира криза, в която спасителната лодка се превърне в източник на буря, ще настъпи нова по рода си паника. Няма да има подслон, никой няма да вярва на никого. Ако чуете, че мрачните типове от "Уолстрийт" се запасяват с храна и муниции в землянките, значи чакат Армагедон.

Погледнете от тази страна - за последния век и повече правителствата бяха пазителите на финансовите си системи. Те гарантираха банковите депозити, осигуряваха кредитиране в кризисни ситуации, когато уплашените граждани трупаха пари за черни дни, и разчистваха след кризи като настоящата, при която стана ясно, че федералните власти са спасили много повече банки в САЩ и в чужбина, отколкото се предполагаше. Една криза на пазара на американски ценни книжа би означавала, че най-мощният държавен фонд е в беда. И тогава



кой ще спаси спасителя? Отговорът вероятно е - никой



Не всички експерти смятат, че Китай ще използва финансовите си сили, за да застраши САЩ. Някои твърдят, че с понижаването на цената на облигациите Китай сам се прострелва в крака, тъй като притежава такива за над 1 трилиона долара. Но те пропускат факта, че държавите неизбежно си причиняват загуби сами, влизайки в битки - ако пресметнат, че загубите на противника ще са по-големи от техните, могат да решат, че агресията си заслужава. За жалост Китай може да си позволи да понесе удар по облигационния си портфейл, докато САЩ едва ли биха издържали нова катастрофа от мащабите на тази с "Леман". От тази гледна точка китайската заплаха от финансова атака не е за подценяване.

Разбира се, историята никога не се повтаря буквално. Унижението на Исмаил паша през 70-те г. на 19-и век може да изглежда далечно и нереално като в приказка. Пекин няма да изпрати китайски финансов министър във Вашингтон. Великобритания през 50-те години на миналия век бе значително по-уязвима, отколкото са САЩ днес - нейният държавен дълг, сравнен с БВП, бил почти 4 пъти по-голям и не е разполагал с амортисьора на плаващия валутен курс.

Въпреки всичко историята ни предлага ценни поуки. За известно време през миналия век САЩ осигуряваха заемите, с които се плащаше за британската външна политика. За известно време през този век Китай купуваше ценни книжа, които финансираха авантюри като иракската война, макар да й се противопоставяха. Не е много мъдро да се смята, че американските дългове няма да ни тежат. Китай вече се оплаква от статута на американския долар като резервна валута. Когато най-големият собственик на активи обяви на света, че най-вероятно ще спре да купува, тогава перспективите са малко тревожни.

Все още



не е твърде късно за САЩ да си върнат контрола върху дълга



и да ограничат уязвимостта си към чуждестранните съперници. От позицията си в бюджетната комисия Райън вече изложи своя план, предвиждащ агресивни ограничения за бъдещ растеж на здравните програми. Реформаторите в Сената, водени от двупартийна група, известна като Бандата на Шестимата, лансират смесен подход - стъпвайки върху заключенията на миналогодишния доклад на президентската бюджетна комисия, сенаторите предлагат комбиниране на ограниченията в здравните програми с други съкращения в бюджетните разходи и с увеличения на данъците. Президентът Обама от своя страна предложи съкращаване на 4 трилиона долара от дефицитите за следващите 12 г., макар да не му е много ясно как ще стане това. Всички страни обаче са единодушни, че дефицитът е проблем. Ако се споразумеят, предупрежденията на кредитните агенции скоро ще бъдат забравени. В крайна сметка въпросът с дълга е предимно политически. Нерешаването му ще повлече огромни политически последствия, ще предизвика залеза на суперсилата, гарантирала сигурността на света, дала на света резервна валута и подкрепяла каузи от свободната търговия до битката с глобалните болести и зарази. Решаването на въпроса с дълга ще изисква политически кураж - куражът не само да се предложи решение, но и да се постигне компромис с опонентите.

Разбира се,



не винаги лидерите, които си избираме, имат кураж



Но без съмнение проблемът с дълга ще ги принуди да съберат всичката си смелост. Доскорошният главен икономически съветник на Обама Лорънс Самърс формулира предизвикателството много ясно: "Ако Америка си позволи да не изпълни задълженията си по дълга, ще настъпи ситуация, сравнима с тази да се позволи на дете да играе с кибрит в стая, пълна с динамит. Аз продължавам да смятам, че е почти немислимо избрани политици да поемат такъв риск". Да се надяваме, че бившият му шеф го е чул.