Калин Калпакчиев е завършил ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 1994 г. Съдия е от 1995 г. след спечелен конкурс за младши съдия в СГС (с прекъсване от две години за адвокатска практика - 1998-2000) - младши и районен съдия в Добрич, районен съдия в СРС, съдия в САС. Преподавател по наказателно право в Националния институт на правосъдието.



- Съдия Калпакчиев, как възприемате намеренията на вътрешния министър Цветан Цветанов да кръщава операции на съдии, от които не е доволен?

- Изявленията на министъра на вътрешните работи от последните дни се вписват логично и последователно в установилата се през последните две години трайна тенденция за уронване на независимостта и авторитета на съдебната власт от изпълнителната власт. Това е груба форма на въздействие върху вътрешното съдийско убеждение, което трябва да се формира единствено въз основа на закона и събраните по делото доказателства. При решаване на делата съдиите следва да устоят на нескрития и ожесточаващ се натиск от страна на министъра на вътрешните работи. Преди няколко месеца съдиите във Франция реагираха бурно и масово на далеч по-невинни реплики на президента Саркози за дейността на съдии по конкретно наказателно дело. И в България гражданите и съдиите трябва да проявяват висока степен на нетърпимост към неоснователното засягане на съдийската независимост. Делата не трябва да се решават на площадите или в кабинета на вътрешния министър - това не се допуска в правовите държави.

Въпреки, че Европейската асоциация на съдиите и докладчикът на ООН категорично отбелязаха заплаха за съдебната независимост от действията на изпълнителната власт, опасната тенденция да се насажда недоверие към дейността на съда чрез медиите не беше преустановена. Последните публични изяви на министъра на вътрешните работи демонстрират безпрецедентна ескалация на агресията на изпълнителната власт срещу съда. Прави впечатление, че министърът следва една и съща схема - общо и неконкретизирано квалифициране на съдиите като корумпирани, съчетано с излагане на откровено неверни факти, свързани с определени дела. Тази линия на поведение постигна своите негативни резултати - висок процент на обществено недоверие в съда и срив в авторитета на правосъдието. Недемократичната практика дейността на съда да бъде публично преценявана от МВР настройва обществото срещу правосъдието. Българското общество вече е формирало ненавист към съда, представя си го като синоним на корупция, безотговорност и бездействие. Това е безотговорна политика, която руши основата на държавата. Същевременно МВР отклонява дебатите по важните проблеми - за полицейското насилие, добросъвестното и законосъобразно събиране на доказателства за разкриване и разследване на престъпленията. Демократичният диалог и допустимото взаимодействие между властите се подменя с пропаганда, водена от МВР за дискредитиране на съда.

- Какъв знак даде ВСС, след като членовете му не подадоха оставка, поискана от Съюза на съдиите заради кадровата му политика? И изобщо с поведението си в скандала " Владимира Янева"?

- Изборът за председател на СГС е само едно от проявленията на погрешната кадрова дейност на ВСС. Съветът на съдебната власт демонстрира неспособност и нежелание да изпълнява открито, мотивирано и принципно своето основно конституционно задължение, свързано с назначаване и повишаване на съдиите, включително и на административни ръководители. Решенията на ВСС по кадровите въпроси не се мотивират, не се основават на конкретните факти за професионалната дейност и морални качества на съдиите. ВСС не успя да създаде и приложи справедлива и прозрачна система за атестиране на съдиите, която трябва да бъде поставена в основата на кариерното развитие на магистратите. В такъв смисъл този персонален състав на ВСС е лишен от легитимно основание за продължаване на своята дейност, защото се превръща в заплаха за независимостта на съдебната власт. От друга страна, ВСС демонстрира необяснима дистанция и високомерие към съдийската общност. Пренебрегва с мълчание отправените от съсловните организации и отделни съдии основателни критики към кадровата си дейност. На мотивираните оставки на съдиите Галина Захарова и Капка Костова, както и на писмото на Съюза на съдиите се противопоставиха безпринципни лични нападки и опити за дискредитиране на изразилите отрицателно и критично мнение магистрати. Ясно е, че ВСС не се ползва с доверието на гражданите и професионалната общност. Затова единственият отговорен изход е подаване на оставки.

- Според вас съветът обслужва ли изпълнителната власт? Независим ли е?

- Има поредица от обективни факти, който са основателна индиция, че ВСС взема кадрови решения, отговарящи на очакванията на изпълнителната власт. Можем да посочим ключовите избори за председател на ВАС и СГС. След тези избори наблюдаваме необяснимо безкритично и "доброжелателно" отношение към ВСС от страна на изпълнителната и законодателната власт. Показателни в това отношение са дебатите, или по-скоро липсата на задълбочено обсъждане по същество в парламента на годишния отчет на ВСС, както и публично изразените становища на представители на управляващата партия за запазване на състава на ВСС и на статуквото.

Важно е да не забравяме, че при многото публични нападки от висши представители на изпълнителната власт този състав на ВСС нито веднъж не изрази принципна позиция в защита на независимостта на съда. Напротив, с много свои прояви (като опитите за намеса във вътрешното съдийско убеждение при проверки по т.нар. "дела с особен обществен интерес") ВСС показа неразбиране на основополагащия принцип за независимост на съда.

- Как да се сформира ВСС така, че най-сетне да заработи принципно и без лобизъм. Опитът показва, че който и да влезе в съвета, нещата не се подобряват.

- Събитията от последните седмици показаха съвсем категорично, че е наложителна промяна в начина на конституиране, състава и функциите на ВСС, така че той ефективно и прозрачно да изпълнява дейността си по администриране на съдебната власт. ВСС трябва да бъде само за съдиите, тъй като едновременното администриране на съда и прокуратурата създава основателни проблеми за независимостта - в този смисъл има становище на Венецианската комисия и Резолюция на ПАСЕ.

Представителите на парламента трябва да се избират с мнозинство от 2/3, а членовете на ВСС от съдебната квота - не от делегатско събрание, а от общото събрание на всички съдии в страната. Кандидатите за членове на ВСС трябва да се обявяват предварително и да има достатъчно време за задълбочено обсъждане на техните професионални и морални качества. Те трябва да бъдат авторитети, утвърдени и признати от всички съдии.

Отделно от това ефективното прилагане на система за централизирано атестиране на съдиите, както и стриктното мотивиране на решенията на ВСС, ще представляват силна гаранция за прозрачност и предвидимост в дейността на кадровия орган на системата.

- Ключови съдилища не излъчиха делегати и няма да участват в избора за ВСС. Как тълкувате това и има ли смисъл от него, при положение че не всички се присъединиха. Така просто някои останаха безгласни. Ако съдийската квота се попълни, това няма ли да елиминира ефекта от оставките на Костова и Захарова.

- Това, че съдиите от ВКС, САС, Благоевградския район, СГС и СРС не избраха представители за общото делегатско събрание на съдиите е силен и ясен знак за недоверие в този състав на ВСС и кадровата му дейност. Това е акт с висок морален заряд, който трябва да бъде правилно разбран от ВСС.

Според Закона за съдебната власт общото делегатско събрание се приема за законно, ако на него присъстват 2/3 от избраните делегати. "Избрани делегати" по смисъла на закона са делегатите, определени според чл. 20, ал. 1 ЗСВ - един делегат на 10 съдии, а не фактически избраните делегати. Теоретично би било възможно да се допусне членовете на ВСС да бъдат избирани от 2/3 от нелегитимно малцинство, например от петима делегати. Изискванията към провеждането на делегатското събрание на съдиите в ЗСВ са завишени. Затова, според мен, неизбирането на делегати от абсолютно всички съдебни райони води до невъзможност да се свика законно общо делегатско събрание. Според мен законният кворум трябва да се изчислява не от фактически избраните делегати, а спрямо общия брой делегати, които подлежат на избиране по правилата. Затова и решението на съдиите да не изберат делегати изобщо не е лишено от практически смисъл. Дори да се попълни съдийската квота, то негативният вот на тази голяма група съдии показва ясно, че има съдийска общност, която открито и в рамките на закона изразява критична позиция спрямо дейността на ВСС. Този вот е знак за начало на промяна в съдебната система. Вижда се, че свободните и независими съдии изразяват воля за промяна, така че съдебната система да се управлява демократично, открито и професионално. Техният глас трябва да бъде чут.